Определение № 547 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2024 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на Т. Т. Б. и П. Т. С. чрез адвокат Е. П. касационна жалба с вх.№ 39228 от 20.12.2023 г. срещу решение № 1413 от 17.11.23 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по гр.дело № 1970/2023 г. по описа на същия съд. С него е потвърдено решение № 260001 от 06.03.2023 г. по гр.д. № 654/2020 г. по описа на Районен съд –Карлово за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР срещу Община Сопот, а след отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от общината ревандикационен иск, Т. Б. и П. С. са осъдени да предадат на Община Сопот владението върху собствения й поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Касаторите считат за необосновани и незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че ответната община е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Този извод бил направен само въз основа на представения акт за частна общинска собственост, който не създава права. Не били обсъдени доводите, че процесният имот не бил нанесен в плана на новообразуваните имоти по предвидения в §4к, ал.12 и ал.13 от ПР на ЗСПЗЗ; че липсвали материално-правните предпоставки за придобиването на имота от общината по реда на чл.19, ЗСПЗЗ. В изложението към касационната жалба е формулиран процесуално-правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения наведени от страните с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, в тяхната съвкупност, фактите на които се основават и доказателствата за тях, както и да изложи мотиви. Формулирани са и следните материално-правни въпроси: при твърдение, че общината е придобила имот на основание чл.19 ЗСПЗЗ, следва ли тя да установи, че процесният имот попада в хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, както и че по отношение на този имот са били налице условията по чл.19 ЗСПЗЗ; възможно ли е община да придобие по реда на чл.19 земеделска земя, за която не е установено наличието на условията по чл.10 и по чл.19 ЗСПЗЗ и за която не е съставен протокол от комисия по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ ? Поддържа се наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение поради противоречието му с посочена от жалбоподателите практика на ВКС. Касаторите поддържат и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК във връзка с твърдението за пълна липса на доказателства за придобиване на права по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Ответникът оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за вещно право върху недвижим имот, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Пренесеният пред въззивния съд спор е по предявен от Т. Б. и П. С. срещу Община Сопот иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР и предявен от общината насрещен иск за установяване правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и осъждане на Т. Б. и П. С. да предадат владението върху посочения имот. Ищците твърдят, че техният наследодател е придобил на основание § 4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска земя с площ 500 кв.м. в м.“М. л.“ в землището на [населено място], който по тогава действащия план на града е съставлявал имот пл.№ *. Посоченият имот бил с по-голяма площ от закупената от ползвателя. В одобрената през 2011 г. кадастрална карта границите на придобития от наследодателя имот били неправилно заснети като в северната му част бил включен пътят, разделящ имота от гората, а южната граница била изместена на север. В южната част от имота бил нанесен нов имот с идентификатор ***, който никога не е съществувал на място. Същият бил записан като имот на Община Сопот. Заявено е искане за признаване за установено по отношение на ответната община, че в кадастралната карта на [населено място] е налице грешка, изразяваща се отразяването на имот пл.№ * по плана на ползвателите в землището на [населено място] като два имота с идентификатори *** и ***, вместо като един имот, и в изместване на северната граница на този имот на север с около три метра, както и изместване на южната граница на север с около три метра. Ответникът е оспорил иска и е предявил насрещен иск за предаване владението на собствения му имот с идентификатор ***. За да потвърди решението на районния съд, с което искът на Т. Б. и П. С. е отхвърлен, въззивният съд приел, че наследодателят на ищците Т. Л. е придобил имот от 500 кв.м. от предоставения му за ползване имот пл.№ *, който по плана на ползвателите бил с площ 838 кв.м. При одобряване на плана на новообразуваните имоти през 2009 г. от северната част на имота е образуван нов имот № * с площ 500 кв.м., записан на Т. Л., а от южната част на имот пл.№ * е обособен имот № * с площ 338 кв.м., записан на Община Сопот. Прието е, че по този начин границите на придобития от Л. имот били окончателно установени с плана на новообразуваните имоти с площ, съответстваща на заплатената от него. Съобразено е установеното чрез заключението на съдебно-техническата експертиза обстоятелство, че с одобряването на кадастралната карта границите на поземлен имот с идентификатор *** съответстват изцяло на границите на имот № * по ПНИ, както и че имотът попада изцяло в контура на имот № * по плана на ползвателите. При тези констатации въззивният съд приел, че предявеният иск за установяване на грешка в кадастралната карта е неоснователен и потвърдил постановеното по този иск решение на районния съд. За да отмени решението в частта, в която е бил отхвърлен ревандикационният на общината, въззивният съд изложил съображения, че процесният имот с идентификатор *** представлява земеделска земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че няма данни собствеността върху него да е възстановена в полза на ползвател или бивш собственик. По тези съображения намерил, че по силата на закона – чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ върху имота е възникнала собственост в полза на общината. Тъй като били налице и останалите елементи от фактическия състав на чл.108 ЗС, е прието, че ищците следва да бъдат осъдени да предадат на общината владението върху собствения й имот. С оглед изложените решаващи мотиви поставеният от касаторите процесуално-правен въпрос не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросът не осъществява общата предпоставка за допускане до касационен контрол, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд изрично е обсъдил материално-правните предпоставки за придобиването на имота от общината по реда на чл.19, ЗСПЗЗ и е посочил, че в случая те са налице. Доводите, че процесният имот не бил нанесен в плана на новообразуваните имоти по предвидения в §4к, ал.12 и ал.13 от ПР на ЗСПЗЗ ред, са без значение, доколкото няма данни планът да е обжалван и отменен на посоченото основание. Не съответстват на мотивите на въззивния съд и материално-правните въпроси по приложението на чл.19 ЗСПЗЗ. В обжалваното решение не е прието, че не е установено наличието на условията по чл.10 и по чл.19 ЗСПЗЗ, а точно обратното, посочено е, че посочените условия са осъществени. Според първоначалните редакции на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В случая общината не е придобила процесния имот по давност при действието но посочената редакция на разпоредбата, тъй като не го е стопанисвала – същият е владян от праводателя на ищците. След изменението на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.13 от 09.02.2007 г. останалата незаявена земеделска земя става общинска собственост от влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. В случая такива не са налице, тъй като имотът е в територия по § 4 ЗСПЗЗ и е нанесен в плана на новообразуваните имоти на м.“М. л.“, [населено място] от 2009 г. По силата на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ именно с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Следователно от влизането в сила на изменението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ на 13.02.2007 г. при наличие на одобрен план на новообразуваните имоти и липса на заявление за възстановяване от бившите собственици, общината е придобила процесния имот по силата на закона – чл.2, ал.1, т.1 ЗОС. В случая всички елементи на фактическия състав на посочената правна норма са налице и следва да се приеме, че незаявената и невъзстановена земя е станала общинска собственост с одобряване плана на новообразуваните имоти през 2009 г., когато имотът е индивидуализиран. Като е постановил решението с в този смисъл, въззивният съд е действал в съответствие, а не в противоречие с практиката по приложението на чл.19 ЗСПЗЗ. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. Неоснователно е твърдението за липса на доказателства за осъществяване фактическия състав на чл.19 ЗСПЗЗ. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправните норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение