Определение № 782 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Т., правоприемник на починалия в хода на процеса, на 14.12.2019г., ищец Н. А. Т., срещу решение № 246 от 15.11. 2019г. по в. гр. дело № 257/2019г. на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. А. Т. срещу Частен съдебен изпълнител Р. Р., с рег. № 931 и район на действие – Шуменски окръжен съд, частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата 24 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп. дело № 20158770400594 по описа на ЧСИ Р. Р., като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са предпоставките, при които ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност?; 2. Нарушаването на чл. 485, ал. 5 ГПК от страна на ЧСИ при определяне на началната цена при първа публична продан на имота – обект на проданта под данъчната му оценка и продажбата му на цена многократно под данъчната и пазарната му стойности, представлява ли увреждащо длъжника незаконосъобразно поведение на ЧСИ? и 3. Следва ли под първа публична продан да се разбира същинската първа публична продажба – тази, при която имуществото на длъжника за първи път бива изнасяно на търг, или няма значение дали продажбата е първа, втора или трета по ред, а дали към момента на обявяването й е бил влязъл в сила новия процесуален закон, публ. в ДВ бр. 86/2017г., уреждащ нови правила при изготвянето на оценките, за да са приложими правилата на чл. 485, ал. 2, 3 и 4 ГПК. По първия въпрос твърди противоречие с решение № 264/08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г. на ІV г.о. на ВКС; по втория въпрос – противоречие с решение № 43/28.05.2019г. по гр.д.№2474/2018г. на ІV г.о. на ВКС, а по третия въпрос – противоречива съдебна практика на окръжните съдилища, обективирана в решение № 280/16.04.2018г. по в.гр.д. № 461/2018г. на ОС-Бургас и в решение № 65/23.02.2018г. по в.гр.д.№ 36/2018г. на ОС-Сливен, с която обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, поради постановяване на атакуваното решение в разрез с даденото в т. 9 ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на нормата на чл. 494, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ответник в исковото производство/ - ЧСИ Р. Р. депозира писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски. Третите лица – помагачи на страната на ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ АД и адв. И. Ц. Х. от Ш., не подават отговори на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ с цена над 5 000 лв. и предмет – граждански спор. По предявения частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ ищецът Т. е претендирал обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ответника – ЧСИ, изразяващо се в провеждане на публична продан по изп. дело № 10996/2018г. на 1/2ид.ч. от собствения му недвижим имот – поземлен имот с площ 5 899 кв.м., с идентификатор 83510.679.418, находящ се в [населено място], Стопански двор, [улица], на цена значително по – ниска от данъчната му оценка. Ищецът сочи нарушение на нормата на чл. 485, ал. 5 ГПК, според която началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, като ответникът е извършил проданта при обявена начална цена от 5 440 лв. и платена от купувача – 5 500лв., при данъчна оценка от 48 0544. 90 лв.. Релевира също неизвършване на опис на имота непосредствено преди обявлението за реализираната публична продан, както и нарушение на чл. 494, ал. 2 ГПК, тъй като взискателят не бил поискал определяне на нова начална цена в законоустановения едноседмичен срок, при което имотът е следвало да бъде освободен от изпълнение и възбрана. Изчислява имуществената вреда от процесното незаконосъобразно принудително изпълнение на сумата 42 544. 90 лв. – разликата между данъчната оценка на имота и цената, на която е реализирана публичната продан, като предявеният частичен размер възлиза на 24 500 лв.. Въззивният съд е анализирал приетите по делото писмени доказателства, след което е приел за осъществени следните правнорелеванти факти: На 04.07.2013г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1436/2013г. на РС-Шумен, с който ищецът Н. А. Т. е осъден да заплати на „Кристал глас“ ЕООД сумата 11 132. 36 лв. – неплатена продажна цена на 301. 414 кв.м. стъклопакет, лихва за забава в размер на 1 947.18лв. върху главницата, за периода: 10.09.2012г. – 22.05.2013г. и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, както и съдебните разноски в размер на 261. 59 лв.. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20138760400639 по описа на ЧСИ Д. З., извършено е имуществено проучване на длъжника и са изпратени писма до НАП, [община] и ОДП Шумен-Пътна полиция, както и покана за доброволно изпълнение от 15.07.2013г. до длъжника, последният неоткрит на адреса. ЧСИ З. е наложила възбрана върху собствени на длъжника имоти, измежду които и процесния /1/2ид.ч., тъй като другата 1/2ид.ч. е собственост на съпругата на длъжника/. След назначаване за особен представител на длъжника и съпругата му - третото лице-помагач адв. И. Х., на 30.10.2013г. е извършен опис на процесния недвижим имот, а първата публична продан е насрочена за периода: 15.12.2013г.-15.01.2014г., с начална цена от 18 000лв., обявена на 16.01.2014г. за несъстояла се поради непостъпили наддавателни предложения. С молба от 27.01.2014г. взискателят е поискал нова публична продан, която е насрочена от ЧСИ за периода: 17.02.2014г.-18.03.2014г. при цена – 80% от първоначалната цена, но и тя не се е състояла поради непостъпили наддавателни предложения. Следваща публична продан е насрочена за периода: 23.05.2014г.-23.06.2014г. при начална цена 25 500лв., определена въз основа на заключение на техническа експеретиза, но тя също е обявена на 24.06.2014г. за нестанала поради отсъстващи наддавателни предложения. Нова публична продан по молба на взискателя е насрочена за периода: 29.09.2014г.-29.10.2014г. при начална цена 19 500 лв., определена с експертно заключение, обявена за нестанала на 24.06.2014г. поради липсващи наддавателни предложения. На 09.07.2014г. е насрочена втора публична продан за периода: 09.01.2015г.-09.02.2015г. на цена 15 600 лв., с изпращане на уведомления, които обаче са свалени поради спиране на насрочената публична продан. На 03.07.2015г. е постъпило искане от взискателя изп. дело да бъде прекратено пред ЧСИ З. и да бъде изпратено за продължаване от ЧСИ А. Т., пред който на 13.07.2015г. е образувано изп. дело № 20158770400594. С постановление от 14.07.2015г. на ЧСИ Т. е определена на основание чл. 485 вр. с чл. 468 ГПК начална цена за публичната продан на процесния имот в размер на 18 825лв., като търгът е насрочен от 24.07.2015г. до 24.08.2015г. с редовно изпратени уведомления, при установена по изп. дело данъчна оценка на имота /собствената на длъжника 1/2ид.ч. от него/ в размер на 48 044. 90 лв.. На 25.08.2015г. тази продан е обявена за несъстояла се поради непостъпили наддавателни предложения. Взискателят е поискал втора продан, насрочена за периода: 28.09.2015г.- 28.10.2015г., при начална цена от 15 060 лв. или 80% от първоначалната. По тази редовно разгласена продан, е постъпило 1 наддавателно предложение от взискателя с предложена цена 15 337. 77 лв., който е обявен за купувач на имота. На 10.11.2015г. от взискателя е постъпила молба, че няма да довнесе цената за процесния имот, при което на 08.01.2016г., ЧСИ е насрочил следваща публична продан при начална цена 9 000 лв., определена с експертно заключение, която не е разгласена съгласно чл. 487 ГПК, нито е обявена за нестанала. Със заявление от 08.01.2018г. до ЧСИ Р. Р. /ответника/, взискателят „Кристал глас“ ЕООД е поискал поредна публична продан, която е насрочена за периода: 09.03.2018г.-09.04.2018г., при начална цена 5 440 лв., определена въз основа на експертно заключение от 14.02.2018г., оценило процесната 1/2ид.ч. от имота на длъжника на сумата 6 800 лв.. По тази публична продан е постъпило едно наддавателно предложение - от взискателя, за цена 5 500 лв.. С влязло в сила на 22.05.2018г. постановление от 11.05.2018г. собствената на длъжника 1/2ид.ч. от имота е възложена на купувача – взискател, като е заличена и наложената възбрана. Извършвайки съвкупна преценка на всички горепосочени установени по делото правнорелевантни факти съобразно нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд е отхвърлил предявения частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, намирайки за неосъществен фактическия състав на специалната деликтна отговорност на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение на ответника - ЧСИ при осъществяване на процесното принудително изпълнение, изразяващо се в процесуална незаконосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, от което да са настъпили вреди за ищеца в причинно – следствена връзка с процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Въззивният съд не е счел за нарушена нормата на чл. 485, ал. 5 ГПК, сопред която началната цена при първа публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка на имота. Посочил е, че от една страна цитираната норма е в сила след публикуването й в ДВ, бр. 86/2017г. и въпреки идентичната разпоредба в старата редакция на нормата, процесната реализирана публична продан не може да се определи като първа такава, поради многократните, неосъществили се опити за проданта на имота, и продължаването на изпълнителния процес след отнетата правоспособност на предходния ЧСИ Т., с прехвърляне на служебния му архив на ЧСИ Р.. Отбелязъл е, че началната цена е функция от стойността на имота, при което при липса на достатъчно наддавателни предложения е възможно имуществото да се продаде впоследствие на значително по-ниска цена, както от експертната /пазарна/ оценка, така и от данъчната оценка, в зависимост от пазарните реалности. Шуменски окръжен съд е приел, че не е нарушена и нормата на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК, изискваща при неосъществена втора публична продан, ако в едноседмичен срок от съобщението, взискателят не поиска определяне на нова начална цена, имотът да бъде освободен от изпълнение, а възбраната да бъде заличена от ЧСИ. Посочил е, че последният неуспешен опит за публична продан е с обявление на ЧСИ Т. по протокол № 6/08.01.2016г, въз основа на молба от взискателя от 08.01.2016г. за насрочване на поредна публична продан на имота, за която са били изготвени част от необходимите съобщения, но те не са били надлежно връчени и проданта не е била разгласена съгласно чл. 487, ал. 2 ГПК. Счел е, че в изп. дело няма доказателства за уведомяване на взискателя за неуспешното провеждане на публичната продан и за отнетата правоспособност на ЧСИ А. Т., както и за прехвърлянето на служебния му архив на ЧСИ Р. /ответника/. За да е приложим чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК, е намерил, че е нужно взискателят да е уведомен за неосъществената продан, за последиците от бездействието си, и да не е поискал определяне на нова начална цена в едноседмичен срок от съобщението. Поради несъобщаването на взискателя за неосъществената последна, преди реализираната от ЧСИ Р. продан, не е възможно да започне да тече едноседмичния срок по чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК и да настъпят визираните в тази правна норма последици. Поради това извършената от ЧСИ Р. публична продан на имота на 11.05.2018г., инициирана от заявление на взискателя от 08.01.2018г. за насрочване на поредна публична продан, според решаващият съд е законосъобразна при неустановени, твърдяни, от ищеца нарушения на процесуалния закон. С оглед на гореизложеното, е формиран крайния правен извод, че не е доказана една от предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 74 ЗЧСИ - незаконосъобразност на действията на ЧСИ Р. Р.. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че поставените от касатора въпроси в изложението към касационната му жалба не осъществяват релевираните основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият поставен от касатора въпрос осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване, но даденото от Шуменски окръжен съд негово разрешение не противоречи на практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е изложил подробни правни доводи относно елементите от фактическия състав на субективното право по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, посочени по-горе, които изцяло съответстват на правната доктрина и утвърдената съдебна практика, вкл. на цитираното от касатора решение № 264/08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г. на ІV г.о. на ВКС. Неосъществяването на един от елементите от фактическия състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, регламентиращ специалната деликтна отговорност на ЧСИ при провеждане на принудително изпълнение, а именно незаконосъобразно поведение на ответника ЧСИ по процесното изпълнително производство, е обусловило извода за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Следователно не е налице посоченото допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Вторият и третият въпроси на касатора не удовлетворяват общото основание за допускане на касационния контрол, тъй като по начина, по който са формулирани, не са от обуславящо значение за решаващите правни изводи във въззивното решение. Въззивният съд е посочил, че реализираната от ответника ЧСИ публична продажба не е първа поред, поради което е неприложимо правилото за определяне на начална цена, която да не е по-ниска от данъчната оценка на имота, което е действало както преди, така и след изменението на чл. 485 ГПК, публ. в ДВ бр. 86/2017г.. Извършената от ответника единствена публична продан е поредната след множеството насрочени и разгласени публични продажби от други ЧСИ, при които изпълнителният процес е бил висящ, които са обявени за нестанали поради непостъпили наддавателни предложения или невнасяне на цената от купувача. Поради това при неосъществено прекратяване на процесното принудително изпълнение, вкл. в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тя не е първа по ред продан за това принудително изпълнение. Единствено към първата публична продан в едно изпълнително производство е приложима нормата на чл. 485, ал. 5 ГПК в сега действащата й редакция, публ. ДВ, бр. 86/2017г., която е и приложимата норма към атакуваната в настоящото производство публична продан, насрочена, обявена и реализирана от ответника в началото на 2018г.. Дори и при действието на старата редакция на чл. 485 ГПК, изм. с ДВ, бр.50 от 03.07.2015г. /чл. 485, ал. 2/, вложеното от законодателя разбиране за провеждане на първа публична продан при начална цена, не по-ниска от данъчната оценка на имота, е същото, т.е. отнася се единствено до първата по ред проведена продан. В този смисъл са дадените задължителни разрешения в т.9 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според тях определянето на нова начална цена при следващи първата по ред публична продажба търгове, макар да не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, предполага преди всичко такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения и постигане на реална пазарна цена, на която имуществото – обект на принудителното изпълнение да бъде осребрено. В настоящият случай, ответникът ЧСИ, веднага щом е бил сезиран със заявление от страна на взискателя, след приемане на служебния архив на предишния ЧСИ Т., с отнета правоспособност, което сезиране е станало преди да изтече двугодишния срок по смисъла на чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е насрочил поредната публична продажба, след назначаване и приемане на заключение на техническа експертиза за действителната към този момент пазарна цена на имота, като е посочил за начална цена на проданта, цена в съответствие с действащия и приложим към този момент чл. 485, ал. 4 ГПК. Ето защо е без значение за законосъобразността на процесната публична продан, която според ищеца е проведена в нарушение на процесуалния закон, коя от редакциите на чл. 485 ГПК е била в сила и е била приложима. Съдържанието на тези редакции досежно недопустимостта началната цена при първа публична продажба да е по-ниска от данъчната оценка на имота не се различава, нито обуславя различно тълкуване от даденото в т. 9 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като реализираната от ответника публична продажба по процесното принудително изпълнение не е първа поред през цялото му времетраене, без значение е обстоятелството, че цената, на която е продаден имота е под данъчната му оценка, още повече че последната не е била актуална към момента на тази продан. По втория въпрос не е осъществено и релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване – противоречие с решение № 43/28.05.2019г. по гр.д.№2474/2018г. на ІV г.о. на ВКС. Последното решение разглежда различна хипотеза от настоящата, а именно извършена от ЧСИ публична продажба на цена, значително по-ниска от реалната пазарна цена на имота, определена с експертно заключение. По настоящото дело посочената от назначеното от ответника- ЧСИ вещо лице пазарна цена на имота възлиза на 6 800 лв., а проданта е извършена на цена 5 500 лв., изцяло в съответствие с правилото на чл. 485, ал. 4 ГПК. По третия въпрос касаторът е въвел като допълнителен селективен критерий – противоречива практика на окръжните съдилища, която при действащата и приложима редакция на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е визирана от законодателя като критерий за допускане на касационно обжалване. Последното е равнозначно на непосочване на допълнително основание за касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е осъществено и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй нормата на чл. 485 ГПК в действаща й редакция, не е непълна, неясна или противоречива, а и не обуславя необходимост от промяна в даденото тълкуване по време на старата й редакция, в конкретиката на настоящия казус и поставените въпроси, с т. 9 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е счел за неприложима към процесното принудително изпълнение нормата на чл. 494, ал. 2 ГПК, поради което не е осъществена и наведената от касатора очевидна неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в разрез с даденото в т. 9 ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на нормата на чл. 494, ал. 2 ГПК. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото касационно дело и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 950 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,