Определение № 1664 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 447/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. П., срещу решение № 1172/06.10.2022 г. по в. гр. д. № 2043/2021 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 261576/12.05.2021 г., поправено с решение № 261901/10.06.2021 г., постановени по гр. д. № 12289/2020 г. на Варненския районен съд, с което е изменена спогодбата между С. А. Т. и Д. А. Д. от 24.10.2014 г. по гр. д. № 2352/2014 г. на ВРС, като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д. А. на майката С. А. Т.; определено е местоживеенето му да е при майката на адрес Г., [населено място], кв. Г., [улица], .., ...; определен е режим на личен контакт на бащата Д. А. Д. с детето А. Д. А. като му дава възможност да го вижда и взема при себе си всяко лято за тридесет дни по време на лятната ваканция в България, както и всяка първа и втора събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 15 ч. в неделя с преспиване при условие обаче, че посети детето на територията на Г eрмания или чрез видео конферетна връзка; присъдена е издръжка и е дадено заместващо съгласие на детето А. Д. А. да бъде издаден задграничен паспорт и съгласие за пътуване до Германия придружено от своята майка С. А. Т. за срок от три години, считано от влизане на решението в сила. В касационната жалба се поддържа, че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. „Следва ли съдът да обсъди не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето, при спор по иск по чл. 51, ал. 4 от СК”; 2. „Обуславя ли се интересът на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС №1/1974 г.”; 3. „Следва ли при спор по чл. 51, ал. 4, съединен с иск по чл. 127а СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните”; 4. „Кои факти и обстоятелства, обуславящи интереса на детето, е длъжен да изследва и обсъди съда при решаване на спор по чл. 127а СК, включително по служебен път”. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на въззивното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба С. А. Т., чрез процесуалните си представители адвокат Й. Б. и адвокат Д. Д., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на А. Д. А., [дата на раждане] и в предходен съдебен процес са постигнали спогодба, одобрена от съда на основание чл. 234, ал.1 ГПК, в законна сила от 11.11.2014 г., според която упражняването на родителските права по отношение на детето е възложено на бащата Д. А. Д., при определено местоживеене на неговия адрес в [населено място] и режим на лични контакти на детето с майката, който включва две съботи и две недели от месеца с преспиване при другия родител, и до два месеца от времето, през което пребивава в Република България и е присъдена издръжка в размер на 150 лв., платима от 20.02.2014 г. Прието е, че производството по настоящото дело е образувано по иск на С. А. Т. с правна квалификация чл. 51, ал.4 СК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и установените факти, при изпълнението на родителските права и задължения, бащата не може да удовлетвори в необходимата степен интересите на малолетния А.. Посочено е, че съзнателно и под въздействието на собствените си непреработени емоции, проектира негативно отношение към отсъстващия родител, насаждайки трайно чувството, че е изоставено. По решение на бащата детето не комуникира дистанционно с майка си и роднинския кръг в Германия- баба, дядо, вуйчо, въпреки възможностите на съвременните електронни средства, и реално те общуват само през лятото. Майката също е възпрепятствана да установи връзка с детето, дори когато е в страната. На всички опити да се срещне с него в друго време, извън режима на лични отношения, е получавала отказ. Прието е, че това поведение на бащата е рисково за детето, защото генерира процес на отчуждаване от майката и отричане на ролята й на родител в неговия живот. Констатирано е, че то се страхува от баща си, защото знае отношението му към майката и приема неговата реалност като своя. Възрастовите особености на детето не позволяват да формира собствено мнение по въпросите, свързани с другия родител като се намира изцяло под влиянието на бащата и неговото разширено семейство, и по всички поводи свързани с майката е манипулирано. Прието е, че според социалния доклад бащата успява да задоволи базови потребности от дом, храна, облекло, здравеопазване и образование, с помощта на своята майка като по негови изявления, подкрепени с гласни доказателства, постоянно работи в чужбина и през този период за детето се грижи неговата баба. Посочено е, че поради трудовата си ангажираност извън страната, бащата не може да изпълнява пряко задълженията си по отглеждане и възпитание на детето и основно разчита на своите родители. Прието е, че бащата има наблюдения и познания за детето, придобити през общия им живот, и те надхвърлят опита на майката, но не са достатъчни за изграждане на пълноценна връзка със сина му, адекватно на неговите потребности. Посочено е, че в производство по Закона за защита от домашно насилие, инициирано по молба на С. Т., е постановено решение с приложена мярка на защита спрямо молителя и глоба като осъществените действия от Д. А. Д. на 17.09.2013г. са квалифицирани като акт на домашно насилие. Според мотивите към решението, шест месеца по-рано, на 17.03.2013 г., майката и детето са напуснали съвместно обитаваното жилище и се установили в дома на нейните родители в [населено място], а непосредствено след изтичане срока на действие на ограничителната мярка е образувано дело по спор за родителските права, приключило със спогодбата. Изложени са съображения, че хронологията и естеството на водените дела опровергава поддържаната на две инстанции от ответника теза, че майката безпричинно е изоставила детето си, което компрометира способността й да бъде отговорен родител. Посочено е, че съгласно писмо на B. fur EU-Z., B. от 15.08.2014 г., Фондация „SOS семейства в риск“, [населено място], е уведомена, че С. Т. е клиент на консултантския офис от март 2014 г. като лице, системно подлагано на домашно насилие и е многократно консултирана. Посочено е, че преценката за родителските качества на майката е ограничена като до раздялата с през 2013 г. тя се е грижила за детето, което тогава е на около три години, а след заминаването й в Германия, където е устроено семейството на нейните родители и семейството на нейния брат, общуват само през лятото поради противопоставянето на бащата. Констатирано е, че от представените писмени доказателства е установено, че С. Т. е адресно регистрирана в общинската управа на [населено място] от 10.02.2014 г., с адрес от 01.07.2014 г.-Б., район Г., [улица], по договор за наем от 01.11.2014 г. ползва жилище от две стаи, кухня, антре, баня, тоалетна. Работи и се осигурява по трудов договор, считано от 18.01.2022 г. като кухненски работник в пекарна. Изложени са мотиви, че трудовата ангажираност на майката и получаваните месечни доходи, наличието на жилище със съответната регистрация на лицето в общинската администрация, са положителни предпоставки за възможностите й да създаде нормални условия за сина си като допълнителен фактор е помощта, която може да получава от своите близки и добрите отношения в разширения семеен кръг. Посочено е, че следва да се отчете и категоричното желание на малолетния А. Д. да бъде при майка си, а ако тя замине, да заминат заедно. Прието е, че решението за промяна на родителските права е наложително, защото ще предотврати отчуждаването на детето от майката и негативните последици върху неговото психическо и емоционално развитие от отношението на бащата към другия родител. Детето има потребност да опознае своята майка и роднините си по майчина линия, и да получава обич, внимание и подкрепа, от които се нуждае. Посочено е, че промяната ще предостави нови възможности на детето да разширява и обогатява възприятията си за света, но без да прекъсва връзката със своя баща и своя род. Формиран е решаващ правен извод, че решението за предоставяне упражняването на родителските права на майката, е в защита на най-добрия интерес на детето, защото ще запази връзката между тях, без да преустановява създадената с бащата. Посочено е, че с оглед промяната в местоживеенето на детето извън пределите на Република България, е и постановеният режим на лични отношения с бащата като е включен период от лятото, през който детето ще гостува на баща си в страната, както и редовни дни от месеца, през които той може да вижда и взема сина си на територията по местоживеене, и алтернативно да общуват чрез видео-конферентна връзка. По отношение на предявените искове с правно основание чл.127а СК е прието, че разрешеното свободно пътуване на детето, придружавано от неговия законен представител или друго упълномощено от него лице, ще предостави нова възможност за срещи с бащата на територията на друга страна, предварително съгласувани с майката. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса- „Следва ли при спор по чл. 51, ал. 4, съединен с иск по чл. 127а СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните?”. Този въпрос е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съдът е оставил без уважение искането на касатора да бъде изготвен международен социален доклад, тъй като майката трайно живее и работи на територията на Република Германия, но родителските права са предоставени на нея, като е постановено и детето да живее при майка си в Германия без да са изследвани социално- битовите условия и осигуряването на здравните и образователните нужди на детето в чуждата държава. Налице е практика на ВКС- решение №174/21г на IV ГО и решение №34/18г. на IV ГО, според която съдът следва служебно да назначи изготвянето на социален доклад за социално- битовите условия за живот и за осигурените здравни и образователни нужди на детето в чуждата държава. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение