Определение № 845 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 210/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура [населено място], срещу решение №115 от 29.11.2011г по гр.дело № 193/2011г. на Разградски окръжен съд, с което е след отмяна на първоинстанционното решение в една част е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 500 лева на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ .Потвърдено е отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 10 000 ,в която част въззивното решение не е обжалвано. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като съотношение между основанието за дължимост на обезщетение и критерият за справедливост, поради необсъждане на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение, определено в нарушение на критериите по чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК порди противоречие с ППВС № 4/1968г и непосочване на конкретни обстоятелства, обусловили размера ,цитира се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.3 от ГПК по общо формулирания в изложението въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о, на които обжалваното решение не противоречи. Няма подкрепа в съдържанието на обжалвания акт довода на касатора за липса на посочени конкретни обстоятелства по прилагането на чл. 52 ЗЗД, предвид изложените от въззивния съд съображения по размера на обезщетението .Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт, именно тя е решаващия мотив. На стр. 2-ра от съобразителната част на решението Разградски окръжен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения, твърде нисък размер на присъденото обезщетение. Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд и е голословен. Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по който довод правен въпрос не е изрично, конкретно привързан към съдържанието на определена правна норма или източник на правото, намерил приложение в конкретния случай Нормата е само цитирана, без да е налице обосновка. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.