Определение № 4222 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4105/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. А., ЕГН [ЕГН], П. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. Х. П., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 93 от 15.07.2024 г. по гр.д.№ 107/2024 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е отменено изцяло решение № 66 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 20233530100837 по описа на Районен съд – Търговище и вместо това е отхвърлен предявеният от тях иск на осн. чл.124, ал.1 от ГПК против Министерство на земеделието и храните за признаване за установено, че са собственици на реална част, с площ 4.929 дка от поземлен имот с идентификатор № ***, която част представлява бивш поземлен имот със стар идентификатор № ***по КККР на [населено място], общ.Търговище, възстановен по ЗСПЗЗ с № ***по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Търговище. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че на поправка на явна фактическа грешка в плана за земеразделяне и КК е придадено отчуждително действие въпреки отрицателното становище на ОСЗ и това, че не са обезщетени по чл. 10б ЗСПЗЗ. Твърди се противоречие с процесуалните правила поради явна необоснованост на решението относно това защо се приема, че ищците са изгубили правото на собственост в резултат на извършената поправка на явна фактическа грешка в кадастралната карта. Молят решението да се отмени и вместо това иска да се уважи или да се върне делото за ново разглеждане. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с принципи в ГПК и практиката на ВКС, изискваща мотивиране на решението и установяване на истината по делото. Касаторите поставят въпроса към кой момент се определя характера на имота като земеделски, за да подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Оспорва се, като несъобразен нито със закона, нито със съдебната практика извода, че поправката на очевидна фактическа грешка в плана за земеразделяне и КК е довел до отчуждаване на имота от лицата, на които е възстановен, без да е определено обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ. Ответникът по касация Министерство на земеделието и храните се позовава на чл. 53б ЗКИР и счита, че решенето за възстановяване на собствеността е издадено поради фактическа грешка, че това е достатъчно, за да се приеме, че имота не е възстановен, тъй като е гора от 50 години. Счита, че е изяснено към кой момент се определя характера на имота като земеделски, какъвто въпрос поставят касаторите. Затова моли да не се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: Ищците са наследници на Х. П. А., починал на 21.02.2016 г. С Решение № Ь/25.06.1999 год. на ПК-Търговище му е възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на [населено място], общ.Търговище, между които по т.2 - върху нива от 4.929 дка, находяща се в м.“Б.“, съставляваща имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Търговище с описани граници, съставляващи други имоти по плана за земеразделяне. Кадастралната карта за землището на [населено място] е одобрена със заповед от 2017 г. на ИД на АГКК и в нея процесният имот е с идентификатор № ***. Наследодателят, а след смъртта му, наследниците му са отдавали под аренда имота на ЕТ „Албена СД 1-Васил Даскалов-Албена Даскалова“ с договор от 30.03.2007г., вписан в АВп. на 30.03.2007г. и са получавали рента до 2020 г., когато разбрали от арендатора, че имота вече не съществува в плана за земеразделяне на [населено място], а бил записан в АГКК като гора. Установено е, че през 2019 г. е започната процедура по отстраняване на ЯФГ. На 14.02.2019г. изпълнителният директор на АГКК е поискал от Министъра на земеделието, храните и горите, респективно структурите му да предоставят данни за установени явни фактически грешки. Териториално поделение на „Държавно горско стопанство /ДГС/ „Търговище“ е подало информация с писмо с изх. №820/22.03.2019 г. до СГКК гр. Търговище за допусната явна фактическа грешка (ЯФГ), касаеща горски територии, отразени в кадастралната карта като земеделски земи в землището на [населено място], включващи и процесния имот. За тази информация ДГС“Търговище“ се е позовало на лесоустройствен проект на ТП „ДГС Търговище“ от 1992 г. и на план на ТП „ДГС Търговище“ от 2013 г., в които процесният имот попада в отдел 119 „а“ в територия ДГФ, като е посочено, че е представлявал широколистна гора на възраст 50 г. С протокол № 39 от 08.08.2019 г., Комисия, назначена от началника на СГКК, е разгледала и приела материалите по изработените проекти за изменение и за отстраняване на ЯФГ в кадастралната карта и кадастралния регистър и с Протокол № 40/ 22.08.2019 г. комисия, назначена от ИД на АГКК, е приела проектите за изменение за отстраняване на ЯФГ в кадастралната карта на посочените в протокола землища в [община], вкл. и в [населено място]. Приложени са скица -проект за изменение за отстраняване на ЯФГ, в т.ч. и за процесния имот (л. 65-70). Съгласно предвиденото изменение ПИ с идентификатор ***площ от 4930 кв.м., нива, собственост на Х. П. А., се заличава като обект от КККР и става част от новообразуван обект в КККР- ПИ с идентификатор ***. В Приложение № 1 - Списък на засегнатите имоти в землището на [населено място] е предвидено да се обезщетят ищците на 100% по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗЗ. На основание чл. 51, ал. 1, т. 3 и ал.4 от ЗКИР, АГКК е уведомила засегнатите собственици, включително и тези на процесния имот, чрез обявление, обнародвано в ДВ бр. 75/24.09.2019 г. Със заповед № КД-14-41-19.11.2010 г. на осн.чл. 53б, ал. 5, т. 2 от ЗККИР вр. с чл. 53б, ал. 1 и 2 ЗКИР е одобрено изменението на КККР на [населено място], [населено място] и [населено място], съгласно което процесният имот е заличен от кадастралната карта, като е включен в новобразувания имот с идентификатор № ***, с площ 58989 кв.м., друг вид дървопроизводителна гора. Тази заповед е обнародвана в ДВ бр. 05/03.12.2019 г., подлежала е на обжалване в 30-дневен срок, но не е обжалвана от ищците. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, като се е позовал на нормата на чл. 53б ЗСПЗЗ, която според съда предвижда административна процедура при несъответствие между границите на имотите, представляващи земеделски земи и съществуващите на място трайни топографски обекти по отстраняване на ЯФГ. За засегнатата площ, съществувала като земеделска земя в картите и плановете по ЗСПЗЗ, на собствениците се определи обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според въззивния съд, разпоредбата на чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР предвижда обезщетяването да следва хронологично във времето издаването на заповедта за изменение на КККР при отстраняване на ЯФГ, като преценката за дължимостта на обезщетението на засегнатите лица се решава от компетентния орган по ЗСПЗЗ - Общинска служба по „Земеделие“, чиито актове подлежат на съдебен контрол. Според съда, с влязлата в сила на заповед за изменение и ЯФГ на ИД на АГКК, предвид заличаването на собствения на ищците имот и включването му в новообразуван имот, те придобиват правото на обезщетение по реда и на осн.чл. 10б от ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР. Затова е прието, че не е неправомерно засягането правото на собственост на ищците, защото нормата на чл. 53б ЗКИР предвижда такава възможност и тя е различна от уредената процедура в чл. 83 от ЗГ. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка за очевидна неправилност на извода на съда, че заповедта по чл. 53б, ал.5 ЗКИР за изменение на КК за отстраняване на ЯФГ има вещно действие по отношение на собствеността върху засегнатите имоти. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението за мотивиране на съдебния акт, тъй като видно от изложеното, обжалваното решение съдържа мотиви. Отделен е въпроса и извън приложението на посочената съдебна практика, изискваща мотивиране на съдебния акт е въпроса дали те са правилни – съобразени със закона и доказателствата по делото. Въпросът към кой момент се преценява дали имота е земеделски или горски не е обсъждан от съда в обжалваното решение и не е бил определящ за изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение