Определение № 205 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4932/2019 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. Б. чрез адвокат Н. П. от АК – П. срещу въззивно решение № 799 от 20.06.2019 г. по в.гр.д.№ 968/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, ІХ гр.възз. състав, с което (в резултат от потвърждаване на първоинстанционното решение № 63 от 07.01.2019 г., поправено с решение № 448 от 05.02.2019 г., постановени по гр.д.№ 10931/2018 г. на Районен съд - Пловдив, ІV гр.състав) е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], местност „Прослав“, с площ 54 510 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 441.3, подобренията и приращенията в имота, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ 57 кв.м., а по КК - с площ 59 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - вилна сграда – еднофамилна и навес, като делбата да се извърши при участието на лица и квоти, както следва: за Н. С. С., Д. Н. С. и К. С. Б. – по 6/24 ид.части; за С. Г. Г. и М. Г. Г. – по 2/24 ид.части; за П. И. Г. и Г. В. Г. – по 1/24 ид.част. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпроса: „Когато един имот е реално неподеляем и не могат регулационно да се оформят равностойни дялове, следва ли изобщо да се допусне извършването на делба при спазването на нормативните изисквания за лице при делба на земеделски земи?“ Касаторът поддържа, че е налице основанието за допускане на обжалването, предвидено с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба Н. С. С., Д. Н. С., С. Г. Г., М. Г. Г., П. И. Г. и Г. В. Г. са депозирали писмен отговор чрез адвокат М. П. от АК - П.. Възразяват, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че въззивното решение е законосъобразно. Претендират разноски. За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, а и между страните няма спор, че са съсобственици на процесния недвижим имот при квотите, посочени по-горе. В рамките на производството пред инстанциите по същество не е изследван въпросът за възможната поделяемост на имота. В мотивите си окръжният съд изрично е посочил, че заявените в тази връзка оплаквания във въззивната жалба са неоснователни, тъй като въпросът за поделяемостта не е включен в предмета на производството по допускане на съдебната делба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният от касатора въпрос на първо място е неотносим към формираната правораздавателна воля, тъй като предполага по делото да е установено, че нивата с площ над 54 дка и построената в нея жилищна сграда са реално неподеляеми. Подобно обстоятелство изобщо не е изследвано. Доколкото предпоставя факт, какъвто по делото не е установен, въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото, респ. – не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Изследвайки наличието на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, ВКС констатира, че въззивното решение е валидно и процесуално допустимо. Не се установява да е постановено в нарушение на приложима за конкретния спор императивна правна норма или в нарушение на основни начала на гражданския процес, нито е налице явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В тази връзка следва да се подчертае, че застъпеното във въззивното решение становище, че въпросът за поделяемостта не е включен в предмета на производството по допускане на съдебната делба, очертан с разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, е в пълно съответствие със закона, теорията и съдебната практика, предвид което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 700 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 35607 (л. 10). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение