Определение № 545 от 24.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3547/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. П. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. И., срещу решение № 837 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 783/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 15130/2010 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.състав за отхвърляне на предявения срещу М. Хайк В. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 8 000 евро по запис на заповед, издаден на 23.11.2009 г., ведно със законната лихва от 17.05.2010 г. за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4624 от 07.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6939/2010 г. на РС-Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Счита за неправилно разбирането на въззивния съд, че при непосочване на каузално правоотношение от ищеца и при изрично възражение на ответника за липса на такова, предявеният иск не може да бъде уважен само на основание записа на заповед. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: „1.Следва ли в производството по чл.422 ГПК при наличие на редовен от външна страна запис на заповед, съдът да извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение между страните, ако длъжникът не е направил възражение за наличието на такова правоотношение и 2. Кому принадлежи доказателствената тежест в процеса – длъжен ли е кредиторът- поемател по записа на заповед да ангажира доказателства относно фактите, от които произтича вземането му, когато длъжникът – издател на записа на заповед не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга”. По тези въпроси се поддържат допълнителните предпоставки за достъп до касация по т.1 и т.2 н чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена практика на ВКС и на първоинстанционни и въззивни решения. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Д., заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради неотносимост на поставените въпроси към конкретния казус и съответно неприложимост на цитираната от касатора задължителна практика по ВКС – решения по т.д. № 870/2011 г. и по т.д. № 75/2011 г., I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Пловдив е приел, че при непосочване и неустановяване на каузално правоотношение от ищеца и при изрично възражение на ответника за липса на такова, искът не може да се уважи само на основание документа запис на заповед. Независимо от абстрактния характер на сделката и това, че каузалната сделка не е задължителен елемент от съдържанието на записа на заповед, е направен извод, че записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя, съставляващи каузалното правоотношение между тях и в доказателствена тежест на ищеца е да го наведе и докаже. При постановяване на решението съдът е отчел както първоначалните твърдения на ищеца и възраженията на ответника, така и уточнението на исковата молба, съобразно което сумата се дължи на ищеца само и единствено на основание записа на заповед, който е абстрактна сделка, като ищецът не е длъжен да сочи и установяване каузална такава, тъй като тя не е елемент от съдържанието на записа на заповед. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Поставените от касатора правни въпроси, свързани с предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, безспорно са значими за делото, предвид решаващите изводи на въззивния съд. Като доказана следва да се прецени и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение