Определение № 741 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 2634/26.02.2018 г. на ответника по делото И. С. Б. срещу решение № 28/25.01.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 879/2017 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1844/02.11.2017 г. по гр. дело № 4679/2017 г. на Плевенския районен съд и е обявен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за окончателен предварителният договор от 13.04.2017 г., сключен между касатора-ответник и ищеца П. Б. Ж., за продажба на следните недвижими имоти – стопански сгради: краварник с Р. 463 кв.м. и краварник с Р. 62 кв.м., построени в поземлен имот № ...., целият с площ 4 184 кв. м., находящ се в землището на [населено място], общ. П., в местността „К....“, за сумата 10 000 лв., от които 3 000 лв. платими при сключването на предварителния договор, който има характер и на разписка за получената сума, а останалите – платими на по 200 лв. месечно до 30-то число на всеки месец в продължение на 35 месеца, при условие, че в 2-седмичен срок от влизане на въззивното решение в сила купувачът-ищец заплати на продавача-ответник (касатора) сумата 800 лв., представляваща 4 вноски по 200 лв. за периода 30.09.2017 г. - 30.12.2017 г.; в тежест на ищеца са възложени местният данък и нотариалната такса, а в тежест на жалбоподателя-ответник – деловодните разноски. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването за окончателен на процесния предварителен договор за продажба на недвижими имоти – стопански сгради (два краварника). Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО004311/02.06.2017 г. (лист 13 от първоинстанционното дело), общата данъчна оценка на двата имота, предмет на процесния предварителен договор, е 2 778 лв. С оглед на това, цената на предявения по делото иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, възлиза също на 2 778 лв. От горното следва, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно гражданско дело, по което предмет на разглеждане е облигационен иск с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца – ответник по касационната жалба, претендираните и направени от последния, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение