Определение № 2996 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3707/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. срещу въззивно решение № 379 от 08.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 393/2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 694 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 2798/2023 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Адвокатска колегия – Велико Търново иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата 5033 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на противоправно бездействие на ответника да предостави достъп до информация на кой докладчик е възложена проверката по дисциплинарна преписка № 6/2023 г. по описа на ВТАК. По делото е прието за установено, че спрямо ищеца в първоинстанционното производство К. Г. Т. е образувана дисциплинарна преписка № 6/2023 г. по описа на АК – Велико Търново по сигнали на Е. П. Д. – служител на Еленския районен съд. С писмо изх. № 122/15.09.2023 г. той е уведомен за възможността да даде обяснения в 7-дневен срок, като към него са приложени получените сигнали. На същия ден ищецът е изпратил на електронната поща на колегията становище до Адвокатския съвет с приложения. На 26.09.2023 г. за докладчик по преписката е определен адв. Н. И. – член на Адвокатския съвет. Междувременно с писмо, изпратено на електронната поща на колегията на 22.09.2023 г. в 18:42 часа, ищецът е поискал от председателя на Адвокатския съвет да бъде информиран на кой докладчик е възложена проверката. Съдът е приел, че доколкото към датата на получаване на запитването на ищеца за това на кой докладчик е възложена проверката по дисциплинарна преписка № 6/2023 г. такъв все още не е бил определен, ответникът към този момент явно не е имал възможност да предостави исканата информация на молителя. Освен това Законът за адвокатурата не въвежда задължение за Адвокатския съвет, за неговия председател или за негов служител, да уведомяват адвоката, против когото е подаден даден сигнал, за името на докладчика по дисциплинарната преписка, поради което поведението на същите, изразяващо се в непредставяне на исканата информация, не може да бъде определено като противоправно. В допълнение е посочено, че след подаването на исковата молба на ищеца е изпратен препис-извлечение от протокол № 13 по т. 4.1 от заседание на Адвокатския съвет, от който е видно кой адвокат е докладчикът по преписката. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е процесуалният ред за получаване на информация на дисциплинарно привлечения адвокат и преди привличането му; 2. На кой етап от дисциплинарното производство може да упражни правата, дадени му по чл. 55 НПК; 3. Какви са процесуалните срокове за получаване на информация във връзка упражняване правото на защита; 4. Кой е длъжен да предостави исканата информация по образувана преписка за извършване на дисциплинарна проверка, съобразно етапите на дисциплинарното производство; 5. Българската адвокатура (Висшия адвокатски съвет и Адвокатските колегии), както и техните органи, субекти ли са по смисъла на § 1 от ДР на АПК; 6. Кой е процесуалният ред за ангажиране на отговорността им, този по АПК, пред съответния административен съд или този по ГПК, пред съответния граждански съд по правилото на чл. 104 ГПК, така и по отношение на членовете им при и по повод изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за адвокатурата и други нормативни актове, касаещи регулирането на Българската адвокатура; 7. Носи ли отговорност по реда на ЗОДОВ Българската адвокатура (Висшия адвокатски съвет и адвокатските колегии). Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата Адвокатска колегия – Велико Търново е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол се определят обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Обжалваното решение не е нищожно. Съдебният акт е нищожен, ако не отговаря на изискванията за валидно решение – не е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписан и не изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание, а настоящият съдебен акт не е такъв. Въззивният акт не е постановен от незаконен състав – постановен е от съдии, действащи в рамките на своите правомощия. По делото няма никакви данни и касаторът не навежда конкретни основания, въз основа на които да се счете, че съдът при формиране на своята воля не е бил независим и безпристрастен /действал е предубедено и воден от предразсъдъци/. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, а и изложените от касатора доводи са от значение за неговата правилност и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първите четири формулирани въпроса не са обусловили решаващите изводи на съда. Същите са обосновани с несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, което не съставлява основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл. 288 ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Направените в изложението оплаквания, свързани с несъгласието на страната с правните изводи на съда, са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 288 ГПК. Следващите три поставени въпроса не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и същите нямат обуславящо изхода на спора значение по предявения иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, поради което съгласно цитираното тълкувателно решение тези въпроси не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване. С оглед на казаното всички поставени от касатора въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито са налице релевираните от него допълнителни предпоставки за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По направените в изложението общи касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Не е налице и релевираното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,