Определение № 721 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 701/24.02.2020 г. на Д. К. Ц., приподписана от адвокат Н. Х., срещу въззивно решение № 45/07.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 382/2019 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 248/03.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1180/2018 г. по описа на Габровския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без уважение молба на Д. К. Ц., подадена на основание чл. 542 ГПК, с която същият оспорва волеизявление на длъжностно лице по гражданско състояние – Д. Х. К., изпълняваща функциите на кметски наместник в [населено място], [община], обективирано в акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г., относно сключването на граждански брак между молителя Д. К. Ц. и Ц. Д. Ц.. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на подадената молба, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивен съд. В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК по съображения за допуснати нарушения на регламентираната в СК процедура за сключване на граждански брак. Ц. Д. Ц., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на подадената жалба. [община] и Окръжна прокуратура – Г. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 542 ГПК с молба на Д. К. Ц., с която се оспорва волеизявлението на длъжностно лице по гражданско състояние Д. Х. К., изпълняваща функциите на кметски наместник в [населено място], [община], материализирано в акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г., относно удостоверения в него факт на сключен граждански брак между Д. К. Ц. и Ц. Д. Ц.. Безспорно по делото е, че актът за граждански брак от 06.02.2008 г. е съставен от кметски наместник Д. Х. К., на която със заповед № 2623/12.11.2007 г. са възложени функции на длъжностно лице по гражданското състояние. Волеизявлението на последната по повод сключване на брака е обективирано в предписаната от закона форма съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация. Оспорени от молителя са истинността на удостоверението за сключен граждански брак № 253606 от 06.02.2008 г. и на представените при сключване на брака медицински свидетелства на молителя и Ц. Д. Ц.. Открито е производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка истинността на удостоверението за брак. Предвид липсата на доказателства, които да опровергават авторството или съдържанието на издаденото удостоверение, съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК районният съд е признал за недоказано направеното оспорване. Твърденията за неистинност на медицинските свидетелства съдът е приел за относими към преценката за недействителност на сключения брак при представяне на удостоверения с невярно отразени данни за здравословното състояние на съпрузите. Отчел е, че грешно отразените данни за здравословното състояние на единия съпруг биха могли да съставляват основание за унищожаемост на брака, но е недопустимо същите да бъдат предмет на охранителното производство по чл. 542 ГПК. По аналогични съображения е намерил за недопустимо разглеждането в настоящето производство на евентуални искове за нищожност на гражданския брак. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел за спазена процедурата по чл. 10, ал. 2 СК /отм./ - длъжностното лице е извършило проверка за наличието на пречки за сключване на брака, съобразило е представените медицински свидетелства, запитало е страните за съгласието им за встъпване в брак. След като те са изразили своето съгласие, са подписали акта за сключен граждански брак. Последният е подписан и от длъжностното лице и двама свидетели. Молителят не е оспорил положения от него подпис. Единствените разминавания по делото се откриват в изслушаните свидетелски показания относно мястото на сключване на брака, като същите са счетени за ирелевантни от съда, който е посочил, че нарушението на чл. 9, ал. 2 СК /отм./ не може да засегне валидността на брака. Като е счел волеизявлението на длъжностното лице са обективирано в предписаната от закона форма и дадено след спазване на предвидената в същия процедура, районният съд е оставил подадената молба без уважение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно заповед № 2623/12.11.2007 г. на кмета на кметство Чарково – Д. Х. К., са възложени функции на длъжностно лице по гражданското състояние. В това си качество същата е съставила процесния акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г. в предписаната от закона форма, вписвайки в него изискуемите по чл. 53 от Закона за гражданската регистрация реквизити. Актът от 06.02.2008 г. е подписан от встъпващите в брак лица и от длъжностното лице, подписите на които не се оспорват по делото, с което съгласно чл. 10, ал. 3 СК /отм./ бракът се счита за сключен. Посочено е, че медицинските документи за здравословното състояние на встъпващите в брак няма конститутивно значение за сключването на брака, като е изтъкнато, че наличието на пречки за сключване на брака поради заболяване на някой от съпрузите би могло да обуслови евентуално унищожаемост на брака. Последните обаче могат да бъдат релевирани чрез предявяване на брачен иск по реда на чл. 318 ГПК, но не и в настоящето охранително производство. Възникналите противоречия във връзка с мястото на сключване на брака са неотносими към преценката за валидност на същия. Съобразено е, че между Д. К. Ц. и Ц. Д. Ц. не е налице влязло в сила съдебно решение за установяване несъществуване на брака им. Същевременно с влязло в сила решение по гр. д. № 1529/2015 г. на Габровския районен съд бракът помежду им е прекратен с развод, като прекратяването на брака чрез развод предпоставя сключен брак, който да е породил правни последици до неговото прекратяване по съдебен ред. При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ за правните изводи на съда по конкретното дело предвид разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване на обжалваното решение. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. първо – вероятна нищожност на въззивното решение поради изложени твърдения за допуснати нарушения на брачната процедура по СК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато актът не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. При извършената служебна проверка от настоящата инстанция не се констатира такъв порок. Оплакванията на касатора за нарушения на процедурата по сключване на граждански брак са по естеството си касационни основания по чл.281 ГПК, които не подлежат на преценка в тази фаза на производството. Въпреки това следва да се посочи, че същите са съобразени и обсъдени от въззивната инстанция, която след анализ на събраните доказателства по делото е счела същите за неотносими към предмета на висящото пред нея охранителното производство по чл. 542 ГПК и за валидността на сключения граждански брак. Както вече бе посочено, несъгласието на касатора с приетото от съда по същество представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, което е недопустимо да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,