Определение № 1245 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6303/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 49 от 24.06.2013 година по гр.д. № 115/2013 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 427 от 11.02.2013 г. по гр.д. № 1723/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.), предявен от К. за отнемане от Ж. И. Ж. от [населено място] в полза на държавата на имущество, съставляващо дворно място в [населено място], ведно с първия етаж от застроената в него жилищна сграда, лек автомобил „Мазда 323”, суми по банкова сметка към [фирма] и суми от продажба на шестнадесет леки автомобила. В частта, с която се претендира отнемане в полза на държавата от Г. И. Ж. на лек автомобил „БМВ 318 И” искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 165/2007 г. на Благоевградски окръжен съд, влязло в сила на 27.02.2007г., ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал.1, б. „б” НК вр. с чл. 18, ал.1 НК, включено в състава на чл.3, ал.1, т.14 ЗОПДИППД (отм.). Прието е за установено, че придобитото в проверявания период от 10.11.1993 г. до 29.09.2011 г. имущество е на значителна стойност, надвишаващо 60000 лева – 285700 лева; че ответникът не е доказал законен източник на доходи към момента на придобиване на всяко от имуществата, предмет на проверка, както и че от доказателствата по делото може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с осъществената престъпна дейност, поради което искът за отнемане на имуществото е основателен. Прието е, че искът срещу ответника Г. И. Ж., брат на първия ответник Ж. Ж. е неоснователен, тъй като презумпцията за знание по чл. 8, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е оборена – както в периода на закупуване на прехвърления му автомобил, така и по време на провеждане на наказателното производство срещу неговия брат, ответникът Г. Ж. е бил извън страната, изпълнявайки работата си като шофьор на международни превози при [фирма] при пълна месечна ангажираност, което изключва присъствието му в [населено място], съответно възможността да е в осведомен за произхода на средствата, с които е придобит закупения от него автомобил. Касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) е постъпила от Ж. И. Ж.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: следва ли преценката на основателност на искането за отнемане на имущество да включва и обстоятелствата, даващи основание да се направи извод, че имуществото е придобито от престъпна дейност и следва ли да се извърши анализ на характера на престъплението и доколко лицето се е облагодетелствало от него; следва ли при преценка за стойността на придобитото имущество да се изхожда от характера на придобивната сделка, а когато тя е между роднини по права линия да се възприема пазарната стойност на имота без оглед на отношенията между страните; допустимо ли е в мотивираното искане за отнемане на имущество да не е посочен проверявания период и може ли преценката за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество да се базира върху данни за задържане и екстрадиране на ответника в Х. при липса на доказателства за започнало наказателно преследване, за влязъл в сила съдебен акт, без това да е посочено в мотивираното искане и при реабилитация. Изложени са доводи, че по повдигнатите правни въпроси, въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 863/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1462/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр.д. № 463/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 7862 от 20.07.2007 г. по адм.д. № 1852/2007 г. на ВАС; решение № 7549 от 13.07.2007 г. по адм.д. № 1718/2007 г. на ВАС и решение № 135 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 335/2012 г. на Бургаски апелативен съд. Касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която искът за отнемане на имущество в полза на държавата е отхвърлен по отношение на Г. И. Ж. е постъпила от К...... Поддържа се, че въпросът следва ли ответникът по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) да проведе пълно доказване, за да обори презумпцията за знание по чл. 8 ЗОПДИППД (отм.) или е достатъчно отричане на знанието, че имуществото е придобито от престъпна дейност е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба Г. И. Ж. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд са неоснователни. Повдигнатите в касационната жалба въпроси относно необходимостта да се изследва връзката между престъпната дейност и имуществото, предмет на искането за отнемане са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с приетото в приложените решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 863/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр.д. № 463/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС, което становище е намерило израз и в Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК, основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) се предпоставя от наличието на пряка или косвена връзка връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, но е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото; възможно е придобиването на имуществото да не е пряко от конкретното престъпление, а опосредено чрез други действия; допустимо е основателно да се предположи и придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), като дори и връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. В съответствие с така установената задължителна практика, съдът е изследвал всички относими към спорното право доказателства, в т.ч. характера на престъплението, величината на придобитото имущество и възможностите на ответника да го придобие от доказаните законни доходи. В тази връзка се явява неоснователен и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли преценката за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество да се базира върху данни за задържане и екстрадиране на ответника в Х. при липса на доказателства за започнало наказателно преследване, за влязъл в сила съдебен акт и без това да е посочено в мотивираното искане – доколкото съдът е обсъждал задържането и екстрадирането на ответника в Х. във връзка с разследване на престъпление за трафик на хора, то това е при извършено при обсъждането на доказателствата, касаещи оценката на реалните възможности на ответника да реализира постоянни доходи от законен източник, в която връзка са обсъждани и осъществените от него деветнадесет пътувания извън границите на страната в периода 2003-2007 година. Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли при преценка за стойността на придобитото имущество да се изхожда от характера на придобивната сделка, а когато тя е между роднини по права линия да се възприема пазарната стойност на имота без оглед на отношенията между страните. С оглед общия размер на придобитото от ответника Ж. Ж. имущество в проверявания период и значителните разлики между приходи и разходи (приходи в размер на 63,33 минимални работни заплати (М.) и разходи, надвишаващи ги с 3800,22 М.), то преценка за придобивната стойност на закупения през 2004 г. недвижим имот в [населено място] се явява без значение за изхода на делото – сравнението между приходи и разходи към 2004 г. сочи, че ответникът не е притежавал средства от законен източник за покупката на този имот независимо дали вписаната по по нот. акт № 147, н.д. 796/2004 г. цена е действителна или следва да се изхожда от пазарната стойност на имота. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът допустимо ли е в мотивираното искане за отнемане на имущество да не е посочен проверявания период - проверяваният период е посочен точно в приложение към мотивираното искане на К., а обстоятелството, че приложението е било съхранявано в деловодството за класифицирана информация не е лишило ответника от достъп до този документ и провеждане на защита по делото. Приложените към касационната жалба съдебни актове: решение № 7862 от 20.07.2007 г. по адм.д. № 1852/2007 г. на ВАС; решение № 7549 от 13.07.2007 г. по адм.д. № 1718/2007 г. на ВАС и решение № 135 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 335/2012 г. на Бургаски апелативен съд не следва да бъдат обсъждани – съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, невлезлите в сила съдебни актове, както и актовете на административните съдилища не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, изложени в касационната жалба на К.. Въпросът следва ли ответникът по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) да проведе пълно доказване, за да обори презумпцията за знание по чл. 8 ЗОПДИППД (отм.) е намерил разрешение в съдебната практика, поради което не се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика, съдът е формирал извод, че ответникът Г. Ж. не е знаел за произхода на средствата, с които е придобито имуществото въз основа на доказателства, оборващи законната презумпция за знание чрез пълно обратно доказване – въз основа на доказателства за отсъствието му от страната в периода на провеждане на наказателното производство срещу прехвърлителя на имуществото и към момента на придобиването му. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение