Определение № 1440 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3327/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 121 от 29.01.2023г. по в.гр.д. № 1246/2022г. на Апелативен съд София, с което е отменено в осъдителната част и в частта за разноските решение № 69 от 14.01.2022г. по т.д.№ 19/2019г. на Окръжен съд Видин и вместо това е постановено друго, с което изцяло е отхвърлен предявения от него иск против ЗК „Лев Инс“АД с правно основание чл.432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2018г.,в резултат на което е загинал неговия брат В. Т. Г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си, въззивният съд е приел за безспорен механизма на настъпване на произшествието, а именно: на 17.07.2018г., около 00.30ч., на главен път Е- 79, при километър 67+000, в посока от [населено място] към [населено място], водач на МПС /л.а.“Фолксваген Шаран“/ е навлязъл в насрещното платно и се е ударил челно, в предната част на л.а.“Тойота Пикник“, в резултат на което е настъпила смъртта на брата на ищеца - В. Т. Г., който е пътувал на предната дясна седалка. Водачът на л.а.“Фолксваген Шаран“ е признат за виновен и е осъден с влязла в сила присъда. Виновното му поведение се изразява в нарушение на правилата за движение, с което е причинил ПТП, което е довело до смъртта на пострадалото лице. Въз основа на гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че ищецът и неговият брат са били в много близки отношения. Те са живеели в едно жилище и са си помагали. Разчитали са един на друг и никога не са се делили. Пострадалият е бил треньор по бокс и ищецът е ходил с него по състезания. Били са изключително привързани един към друг и винаги са се търсили. В. е бил много здрав и смъртта му е бил шок за брат му. Ищецът е приел тежко случилото се, изпаднал е в депресия, затворил се е, не е искал да говори и да се среща с други хора. Независимо от така приетите за установени факти, въззивният съд е отхвърлил иска, позовавайки се на ТР № 1/2018г.по т.д.№ 1/2016г.на ОСНГТК на ВКС, приемайки че доколкото ищецът не попада в кръга от лица, определени с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., за него не е налице изключението, предмет на Тълкувателното решение. Приел е, че между братята е налице обичайна връзка, основана на естествена за родствените им отношения близост. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки следните въпроса, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с установената съдебна практика, а именно: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и налице ли е липса на мотиви, ако не са изложени релевантни за приложение на принципа за справедливост обстоятелства?, 2. Следва ли отхвърлянето на иска за обезщетение да е мотивирано с конкретни обективно съществуващи факти от значение за определяне на размера на обезщетението?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички налични по делото доказателства без да игнорира тази част от тях, които са от съществено значение – наличието на силна привързаност и взаимна грижа, помощ и подкрепа в ежедневието между братята, установената постоянна връзка, факта че двамата са живеели в едно домакинство, на един и същ адрес, споделяли са едно и също сплотено семейство, установените между тях отношения на любов и разбирателство. Поставени са множество въпроси във връзка с начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и критерия за справедливост. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“АД, представлявано от изпълнителните директори И. и Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт М., с който оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и нейната основателност. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по третия поставен въпрос, свързан с релевантните обстоятелства, които имат значение за преценката дали е налице изключението, предмет на Тълкувателното решение № 1/2018г.по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което: „обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса с определение от 21.01.20219г. на ОС Видин, поради което делото следва да се докладва за насрочване. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение