Определение № 582 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3896/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.49/14.03.25 по г.д.№.382/24 на АС Бургас, с което е потвърдено реш.№.395/25.04.24 по г.д.№.111/22 на ОС Бургас за отхвърляне на предявените от КОНПИ срещу П. Д. К., В. П. И. и „Агрокас“ЕООД искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 516 997,82лв., подробно описано в решението. Ответните страни П. Д. К., В. П. И. и „Агрокас“ЕООД оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е изходила от принципната постановка, че Комисията може да предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито; обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, а проверка се извършва, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпления, посочени в чл.108 ал.1, както и в случаите по следващите алинеи на чл.108 ЗОНПИ; същевременно според §1 т.3 ДР ЗОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имущество и нетен доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период, като относно понятието „имущество“ е налице позоваване на постановките на ТР №.4/18.05.23 на ВКС по тълк.д.№.4/21, ОСГК. Прието е /вкл. при препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК/, че в разглежданата хипотеза е безспорно, че срещу П. К. е било образувано досъдебно производство /№.44–2012г. на СО-СГП, пр.пр. №.12502/10 на СГП/ за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 НК, което попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.18 ЗОНПИ /за това, че на 15.11.10г. в [населено място], при условията на посредствено извършителство чрез П. З. - счетоводител в „Касекспорт“ЕООД, подал справка-декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на К., който в качеството си на управляващ фирмата е избегнал установяването и плащането на данъчни задължение в особено големи размери и приспаднал неследващ се данъчен кредит без да са налице основанията за това в размер на 177020лв., представляващи дължим ДДС, като потвърдил неистини пред органите по приходите на ТД на НАП-София/, периодът на проверката е 22.01.09-22.01.19, а с присъда №. 162/25.06.19 по нохд №.3367/17 на СГС, влязла в сила на 09.07.20, П. К. е оправдан и предявеният срещу него граждански иск в наказателния процес от Министерство на финансите за сумата 177 000лв-претърпени вреди от неплащането на данъчни задължения в особено големи размери и приспаднат данъчен кредит в общ размер на 177 020лв.-отхвърлен; В. И. е майка на общото й с П.К. дете Т., като от момента на раждането му е прието фактическо съжителство между тях, обосноваващо извършването на проверка по ЗОНПИ и срещу И. /чл.142 ал.2 т.3 и т.5 ЗОНПИ/, считано от датата на раждане на детето 27.03.13 до 22.01.19. На база събраните по делото доказателства, в това число писмени, гласни, заключения на експертизи, вкл. съдебно-икономически, и при проследяване на движението на придобитото и отчуждено имущество е изяснено, че през проверявания период: придобитото от ответниците и налично в края му имущество възлиза на обща стойност 213 052,23лв.-като съдът е изложил изрични мотиви от какво се формира то /в същото е включено и вземане на В. И. за непогасен заем в размер на 65797,82лв., предоставен на „Булвес 77“ ЕАД през 2016г., деклариран с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ от 22.04.17/ и защо включва или не включва в същото определени активи /напр. отразено е, че предвид обстоятелството, че пет имота са били придобити от П. К. преди проверявания период, впоследствие прехвърлени на негови близки - които в показанията си установяват, че вписаните по сделките суми не са били платени и желанието на първоначалния собственик е било временно да се освободи от собствеността, която след известен период от време да му бъде върната, заявеното от свидетелите Ж.К. и М.М. е намерено за достоверно, логично и житейски правдоподобно, вписаната цена по нотариалните актове - за неплатена в действителност - поради което и стойностите на въпросните пет имота следва да бъдат изключени от остойностяването на придобитото от проверяваните лица и налично в края на периода имущество/, доходите, приходите и източниците им на финансиране са в размер на 7 406 359,95лв., разходите - 5 514 275,77лв. - и при това положение нетният им доход съгласно §1 т.8 ЗОНПИ възлиза на 1 892 084,18лв. При сума от 213 052,23лв. стойност на придобито през проверявания период имущество, налично в края му, и сума от 1 892 084,18лв. - нетен доход, е направен извод, че ответниците са разполагали с достатъчно средства за придобиване на притежаваното от тях в края на проверявания период имущество. Налице е превишение на разполагаемия нетен доход спрямо имуществото, а не несъответствие-още по-малко значително такова по смисъла на §1 т.3 ЗОНПИ. При това положение, при липса на установено по делото „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица, фактическият състав на чл.107 ал.2 вр. пар.1 т.3 ЗОНПИ не е налице и не може да се направи извод за обосновано предположение, че ответниците притежават незаконно придобито имущество, което на основание чл.153 ЗОНПИ да подлежи на отнемане в полза на държавата. Изложени са и евентуални мотиви за неоснователност на претенцията. Посочено е, че дори хипотетично да се приеме, че е налице значително несъответствие по смисъла на закона, това не би било достатъчно за уважаване на иска за отнемане на имущество в полза на държавата, тъй като задължение на съда е да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имуществото, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество-предвид установената практика на ЕСПЧ- §128-§138 от решение от 23.09.23 по дело Й. и други срещу България - която следва да бъде съобразена от националните съдилища. Отразено е, че съгласно практиката на ВКС /реш.№.464/09.07.24 по г.д.№.3939/23, IV ГО/ връзката може да бъде пряка-когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена – когато придобиването е опосредено чрез трансформации на средства чрез разпоредителни сделки; тя може да бъде установена при условията на пълно главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположени; липсата на доказан законен източник на придобиването може да направи предположението за наличието на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска /реш.№.695/21.11.24 по г.д.№.3635/23, III ГО/. В случая не може да се направи обосновано предположение за връзка между придобитото от ответниците имущество и конкретното престъпно деяние, дало повод за образуване на производство по ЗОНПИ-при влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото срещу К. обвинение, съществуването на такава връзка е изключено; освен това деянието по обвинението касае периода на 2010г., а претендираните за отнемане притежания – дружествени дялове, парично вземане, недвижими имоти и автомобил, са придобити в следващите този период години. При липсата на установена връзка между извършена от ответника К. престъпна дейност и процесното имущество намесата в мирното ползване на притежанията от страна на ответниците не би била в съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол №.1 към ЕКЗПЧОС, която има предимство пред вътрешното ни законодателство (чл.5 ал.4 от Конституцията). Намерено е и, че горният извод се налага и от конституционния принцип по чл.6 от Конституцията за равни права на гражданите пред закона и недопускане на дискриминация. Отнесен към разглежданата хипотеза, той изисква когато проверяваното по реда на ЗОНПИ лице е престанало да бъде обвиняем, като в развило се наказателно производство е признато за невинно и е оправдано от съда с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, дало повод за образуване на проверка по специалния закон, то да бъде равно третирано с останалите граждани, на които не е повдигано обвинение-като се зачита правото му, наравно с всеки друг гражданин, мирно да се ползва от своята собственост и неговите притежания да не бъдат отнемани в полза на държавата. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК /въпроси №.1-№.3/, чл.280 ал.1 т.2 ГПК /въпроси №.4-№.6/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК /въпроси №.7-№.13/ във връзка с въпросите: 1.“Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар.1 т.4 от ДР от ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар.1 т.3 от ДР на ДОНПИ парични вземания на ответниците, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период заеми на търговски дружества, които не са им възстановени в края на проверявания период?“ /ТР 4/21 от 18.05.21 по тълк.д.№.4/21, ОСГК, ТР 4/21 от 18.05.21 по тълк.д.№.4/21, ОСГТК, ТР №.1/4.01.01 по т.д.№.1/00, ОСГК/; 2.“Допустимо ли е без да бъдат представени изискуеми писмени доказателства, а именно сключени договори и_или обратно писмо за удостоверяване на симулативна сделка между страните, съдът да приеме за доказана предполагаема воля само на основание дадени свидетелски показания без да бъдат изпълнени условията на чл.172 ГПК при постановяване на акта?“; 3. „Задължен ли е съдът при преценка на показанията на свидетел /близък роднина на страна по делото/ да подходи със засилена критичност, с оглед на неговата заинтересованост от изхода на спора, както и да изложи подробни мотиви поради какви причини кредитира показанията му, да посочи с кое конкретно писмено доказателство по делото кореспондират неговите показания и да изложи мотиви дали тези показания се подкрепят или противоречат на отговора на исковата молба? Длъжен ли е съдът и да анализира тези показания с оглед на тяхното съответствие с житейската логика, с твърденията в отговора на исковата молба и с оглед на всички други доказателства по делото в тяхната съвкупност?“ /реш.№.136/10.03.25 по г.д.№.2981/24, реш.№.136/30.10.20 по г.д.№.4746/19, ІІІ ГО, реш.№.100/8.05.18 по г.д.№.1737/17, ІV ГО/, реш. №.50095/3.04.24 по т.д.№.1318/22, реш.№.315/30.05.24 по г.д.№.2397/23, реш.№.2/11.01.24 по т.д.№.2195/22, реш.№.131/12.04.13 по г.д.№.1/13, ІV ГО, реш.№.176/28.05.11 по г.д.759/10, ІІ ГО, реш.№.65/16.07.10 по г.д. №.4216/08, ІV ГО/;4. „“Гражданската конфискация“, приложима по смисъла на ЗОНПИ, в противоречие ли е с решение от 19.03.20, постановено по дело №.С-234/18 на СЕС, и решение от 28.10.21 по дело №.С-319/19 СЕС? Посочените решения определят ли задължението на КОНПИ за доказване на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?“; 5. „Съставлява ли процесуална пречка за основателността на предявен иск за отнемане на незаконно придобитото имущество липсата на връзка - пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?“; 6. „Определената от законодателя цел в чл.2 т.3 вр. с чл.5 ал.1 от ЗОНПИ в противоречие ли е с решение №.13/13.10.12 по к.д.№.6/12 на КС?“; 7.“При какви обстоятелства и факти, установени и събрани в хода на гражданското производство, в това число и значително несъответствие, съдът следва да се позовава на чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес, като се има предвид, че производството по реда на ЗОНПИ се развива независимо от наказателното?“; 8.“При нормативно гарантираните принципи в чл.4 ал.1 т.4 /зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите/ и т.5 /пропорционалност на намесата в личния и семейния живот/ от ЗОНПИ, следва ли да се позовава гражданския съд на чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, предвид идентитета на предвидените гаранции на защитата на правата в специалния закон и Протокол 1 към КЗПЧОС?“; 9. „Съобразно императивните разпоредби на чл.108 ал.4 и чл.153 ал.5 от ЗОНПИ, предвижда ли се и на какво основание, вмененото задължение от страна на гражданския съд да бъде доказана връзка-пряка ли косвена, между придобитото имущество и извършеното деяние в производството по реда на ЗОНПИ, за да бъде основателен искът на КОНПИ при условията на чл.1 Протокол №.1 към КЗПЧОС?“; 10. „Определената от законодателя цел в чл.2 т.3 вр. с чл.5 ал.1 от ЗОНПИ в противоречие ли е с норми в ЕКЗПЧОС?“; 11.“Съществува ли идентитет между ЗОПДИППД /отм./ и ЗОНПИ по отношение на вложената цел в отменителния закон – ограничаване и предотвратяване придобиването на имущество в резултат на извършена престъпна дейност, и сега действащия – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него? Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановено решение на ЕСПЧ по водени дела по реда на ЗОПДИППД /отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ?“; 12. „Допустимо ли е прилагането и позоваването на решенията по делата „Т. и други срещу България /жалба 50705/11/“ и делата „Й. и други срещу България /жалби 265/16 и 26473/18/“ на ЕСПЧ, в които волята на ЕСПЧ е обвързана с приложението на ЗОПДИППД /отм./, при водените дела по реда на ЗОНПИ, развиващи се независимо от изхода на наказателното производство?“; 13. „Попадат ли в приложното поле на чл.1 от Протокол №.1 към КЗПЧОС предявените искове по реда на ЗОНПИ, когато основанието за образуване на проверката по реда на чл.108 ал.1 е за деяние, попадащо в изброените такива в т.18 от закона, и по-конкретно за чл.255 от НК?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика на ВКС постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка; с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество; вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/ /ТР 4/21 от 18.05.21 по тълк.д.№.4/21, ОСГК/; имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания; според терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания: паричните вземания, в т.ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично несеквестируеми) и др. /ТР 2/13 от 26.06.15, ОСГТК/; дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава; тя има за предмет разрешаването на самия материалноправен спор, като въззивният съд следва да извърши самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора /ТР 1/4.01.01 по т.д.№.1/00, ОСГК/. Въззивната инстанция не се е отклонила от установената - относима към първия въпрос /засягащ само понятието имуществото/ -практика. Съдът не е приел, че вземания от непогасен заем не представляват имущество – напротив, изрично е посочил какво приема, че включва имуществото на ответниците, и защо - предвид събраните доказателства, и в същото е включил непогасен заем от 65797,82лв. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. При тези обстоятелства не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с вторият въпрос въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви. Отделно от това, доколкото се задава с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, касаторът не сочи никаква такава практика. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В сочената във връзка с третия въпрос практика на ВКС е прието, че съгласно чл.172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност-което означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност; не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му; гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Показанията на разпитаните свидетели Ж. К. /сестра на П. К./ и М. М. /съпруг на сестрата на П. К./ са кредитирани при съвкупната преценка на целия доказателствен материал-с оглед останалите доказателства, в това число писмените такива, и проследените във времето факти във връзка с прехвърлянето на съответните имоти, придобити първоначално от ответника - безспорно между страните - преди проверявания период. Съдът е отчел и тяхната житейска правдоподобност и логичност, и изрично е изложил мотиви защо ги кредитира. Предвид изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпроси №.4-№.13 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен, че същите са общотеоретични и в голямата си част не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, те нямат и самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите й правни изводи. Това е така, защото съдът е приел, че претенцията за отнемане на незаконно придобито имущество е неоснователна на две самостоятелни основания – доколкото не е налице изискуемото несъответствие, и, отделно от това, защото не е налице връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. При това положение решаващите изводи не са основани само на поставените от касатора въпроси, касаещи необходимостта от наличие на описаната по-горе връзка, а с недоказаност в процеса на изискуемото несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 ДР ЗОНПИ. Само за пълнота следва да се отбележи, че вече е формирана практика на ВКС и относно изискването за наличие на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество и при хипотези, попадащи в приложното поле на ЗОНПИ /напр. реш.№.679/14.11.24 по г.д.№.3889/23, ІІІ ГО/, която е била съобразена. Предвид изложеното следва да се приеме, че така поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите, съобразно разясненията, дадени в ТР №.1/09, ОСГТК-т.1, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в сочените хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответните страни се дължат направените пред ВКС разноски за платено адвокатско възнаграждение в размери както следва: на П.К. 3000лв. с равностойност в евро 1 533,88евро, на В.И. 5800лв. с равностойност в евро 2965,50евро и на „Агрокас“ЕООД 14200лв. с равностойност в евро 7 260,34евро - на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,