Определение № 2958 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1286/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца, Г. С. Ф., срещу решение № 252 от 27.02.2026 г. по гр. д. № 1816/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 2517 от 24.04.2025 г. по гр. д. 14579/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Г. С. Ф. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове по чл. 439 ГПК за установяване, че Г. С. Ф. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 85 739,03 лв., включваща главница в размер на 29 960 лв.; законна лихва в размер на 34 643,99 лв. за периода 04.12.2012 г. - 24.01.2024 г.; 15 563, 21 лв. - неолихвяеми вземания, 100 лв. - разноски по изпълнителното дело, и 5 471,83 лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, за които е издаден изпълнителен лист на 21.12.2012 г. по ч. гр. д. 8849/2012 г. по описа на РС - Перник и за събирането на които е било образувано първоначално изп. д. № 20138130400402 на ЧСИ рег. № 813 при КЧСИ, а в последствие изп. д. № 20228130402295 на ЧСИ рег. № 813 при КЧСИ, преобразувано в изп. д. № 20239240412998 на ЧСИ рег. № 924 при КЧСИ, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като противен на закона извода на въззивния съд, че с депозираната по изпълнителното дело на 04.12.2019 г. молба за конституиране на цесионер като взискател се прекъсва давността за процесните вземания. Счита, че подаването на молбата не представлява действие на принудително изпълнение и не може да прекъсне давностния срок. Излага, че е солидарен длъжник и заявеното с молбата искане за предприемане на изпълнително действие по отношение на имуществото на друг длъжник не може да има за последица прекъсване на давностния срок за неговите задължения. Изтъква, че съдът е извършил и неправилно тълкуване на волята на взискателя по депозираната молба за извършване на опис и оценка на движими вещи, намиращи се на адреса на длъжника, като подчертава, че името му не е посочено в същата молба, респективно действия на принудително изпълнение не са искани срещу негово имущество. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния правен въпрос, който сочи като значим за предмета на делото: „Прекъсва ли се погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД спрямо всички длъжници с молба на цесионер (нов взискател) до съдебен изпълнител, с която се иска встъпване като взискател спрямо всички длъжници, но се иска насрочване на опис и оценка спрямо един от длъжниците?“ Поставя и въпрос: „Налице ли е очевидна неправилност на обжалваното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като фактическите изводи на Софийски апелативен съд противоречат на писмените доказателства по делото?“ и моли касационно обжалване да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „ЕОС Матрикс“ ЕАД, преобразувал се търговец от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил твърденията на ищеца по депозираната искова молба, че считано от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. не са извършвани действия, които биха могли да прекъснат течащия давностен срок по отношение на процесните вземания. Отчел е, че спорът между страните се съсредоточава около молба на ответника до съдия - изпълнителя от 04.12.2019 г. за включването му в изпълнителния процес като взискател предвид прехвърляне на изпълняваните вземания по сключен договор за цесия към него от предходния взискател. Посочил е, че според ищеца тази молба не съдържа искане за извършване на изпълнителни действия и визира само един от длъжниците, който е различен от него, а според ответника молбата инкорпорира искане да се направи справка относно финансовото състояние на всички длъжници и да се пристъпи към опис на движимите им вещи. Позовал се е на приложената - л. 204, гръб, от първоинстанционното дело, като писмено доказателство молба и приел, че видно от съдържанието и в нея е инкорпорирано изявление на ответника за встъпване като взискател по отношение на всички длъжници и спрямо всички тях се иска насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи, „находящи се на адреса на задълженото лице“. Счел е, че от употребеното единствено число „задълженото лице“ не може да се направи извод, че ищецът не е визиран в искането, доколкото в т. 2 на молбата изрично се заявява встъпване спрямо всички длъжници по изпълнението. Намерил е, че несъответствието в т. 5 очевидно се дължи на ползване на компютърно запаметен предходен документ, пригоден към казуса, с пропусната корекция на числото („задължените лица“, а не „задълженото лице“). Допълнил е, че съобразно задължителната практика по ТР № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Съобразил е, че според т. 10 от цитираното тълкувателно решение погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, и заключил, че с изявлението от 04.12.2019 г. взискателят (цесионер) е прекъснал теченето на погасителната давност. Посочил е, че по изпълнителното дело са последвали изявления за запориране на банкови сметки, наложен от съдия-изпълнителя запор от 26.09.2023 г. на банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД (л. 79) и запор от 10.01.2024 г. (л. 81), с които давността отново е прекъсната, поради което и до предявяването на исковата молба на 16.12.2024 г. петгодишната погасителна давност не е изтекла, броена от 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По тези мотиви и предвид съвпадението в правните изводи на двете инстанции е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поставеният от касатора първи въпрос не съответства на осъществената от въззивния съд решаваща дейност. Съдът не е приемал, че по делото се установява, че е депозирана молба от цесионер, с която се иска встъпване като взискател спрямо всички длъжници, но насрочване на опис и оценка на движими вещи спрямо един от тях. Напротив, въззивният съд е приел, че изявлението на взискателя по депозираната в изпълнителния процес молба съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия – опис на движими вещи на всички длъжници, като е основал извода си на цялостното съдържание на документа - молбата от 04.12.2019 г. В този смисъл формулираният от касатора въпрос не покрива общия селективен критерий – не е обусловил изводите на въззивния съд, и не може да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Не може да бъде прието за осъществено и заявеното чрез поставения от касатора втори въпрос основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното решение, включително за неговата необоснованост поради неправилно установяване от съда на фактите по делото. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК за представляването му от юрисконсулт в размер на сумата 150 евро, които ще бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение