Определение № 738 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2383/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. П. Х. против решение №2252 от 16.04.2024г. по т.д. №6699/23г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба- „Фронтекс интернешънъл“ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. В. Ц. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Х., чрез пълномощника си – адв.Р. Р. е заявила, че счита, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси по които имало противоречива практика и по тях „ било образувано тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС“. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК Поставени са въпросите: 1 / „Извършените от единия длъжник плащания по делото – доброволни или принудително събрани суми, водят ли до прекъсване на давностния срок и за другия длъжник, от когото не са били принудително събрани суми?, 2 / „Допустимо ли е извършването на нови изпълнителни действия по изпълнително производство, прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, ако липсва изрично волеизявление на взискателя за образуване на ново изпълнително производство? Валидни ли са тези изпълнителни действия и водят ли до прекъсване на давността молбите на взискателя, ако са подадени след изтичане на двугодишния срок, но липсва изрично искане за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника“.3/ „ Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция? Прекъсва ли се погасителната давност с насрочване на публична продан ако същата не бъде осъществена“. И 4/ „ Считат ли се за обезсилени по право изпълнителните действия извършени по изпълнителното делото до датата на прекратяването му на основание чл.433,ал.1, т. 8 от ГПК. Ако съдебният изпълнител не е вдигнал служебно наложените по делото запори и възбрана и годни ли са същите да прекъснат давностния срок за вземането предмет на принудителното изпълнение?“. Страната е сочила две решения на ВКС като от тях е извела разбиране, че ако задължението тежи на солидарни длъжници предприетите срещу единия от тях действия не води до прекъсване на срока по чл.433,ал.1, т.8 ГПК по отношение на останалите солидарни длъжници. Направени са оплаквания за неправилност на решението, като касаторът е развила и своята защитна теза. Посочила е, че счита, че прекратяването на принудителното изпълнение заличавало с обратна сила изпълнителните действия извършени до момента. Страната пространно е изложила разбирането си по въпроса. В заключение е посочено, че съставите на ВКС постановяват противоречиви решения, поради което и било образувано тълкувателно дело на ВКС и е отправила молба за спиране на настоящето производство. Други доводи не са развити. Касаторът Х., чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените въпроси, макар и да отчитат в голяма степен защитната теза на касатора могат да бъдат приети за релевантни. Страната, обаче по тях не обосновава довод за наличие на допълнителен критерий. Извън развитите оплаквания за неправилност на акта ирелевантни към тази фаза на касационното производство и сочената практика също така е без правно значение, тъй като както самият касатор е отбелязала не само е било образувано, но и постановено по него тълкувателно решение № 2 /23г. на ТР ОСГТК на ВКС, с което изрично е прието, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството, както и това, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно, поставените въпроси са получили своят отговор чрез задължително тълкуване от страна на ВКС, а решението на съда е изцяло в съответствие с тези разрешения поради което и страната не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение