Определение № 702 от 05.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2278/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 115 от 12.06.2024г. по в.гр.д. № 125/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 363 от 04.12.2023г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на В. Д. Д. сума над размера от 60 000 до 120 000 лева, а на Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. суми над размера от по 70 000 лева до 140 000 лева, със законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното плащане. Присъдените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на З. С. Ч., дъщеря на В. Д. Д. и майка на Д. Г. Ч. и В. Г. Ч., при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.11.2021г. по причина на водача на лек автомобил “Мерцедес Ц 180“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е извършил самостоятелен анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с действителното положение, като също така не е анализирал всички факти от значение за спора. Не са били съобразени обществено-икономическите условия в страната, стандарта на живот на ищците, тяхната възраст, че починалата и ищците не са финансово и физически зависими едни от други. Отношенията на привързаност са били нормални. Обезщетенията са прекомерни и не съответстват на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Морално и икономически необосновано е да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което многократно надвишава приходите на ищците и икономическият им стандарт. Същевременно е налице съпричиняване в степен, значително надхвърляща определената от въззивния съд такава от 10%. Значението на предпазния колан е изключително в настоящия случай. Приносът е 50%. Неглижирането на извършеното от ищцата като пътник нарушение води до толериране като цяло на безотговорността й за собствения й живот и здраве и на неглижиране на общата и специална превенция на пътната безопасност.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му от ПТП? Касаторът счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. При определяне на справедливите обезщетения по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с Решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 158 от 17.10.2014г. по т.д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 4 от 03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 223 от 13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Следва ли с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита (повече от 10%) съпричиняване на вредите от страна на загиналата при определяне на справедливия размер на обезщетенията от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – при пътуване на пътник без поставен обезопасителен колан, които нарушения също пряко и непосредствено са довели до настъпване на леталния изход?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК и определение № 750 от 30.11.2010г. по т.д. № 442/2010г. на ВКС, ТК, както и въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещните страни по жалбата В. Д. Д., Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта на присъдените обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че към 30.11.2021г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Мерцедес Ц 180“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 16.45 часа, в [населено място], на Т-образно кръстовище между [улица]и [улица], е настъпило пътнотранспортно произшествие. В нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, при извършване на маневра „завой наляво“, Г. Д. Ч., водач на автомобила „Мерцедес“, не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес Г 500 Л“, с ДК [рег.номер на МПС], управляван от Н. Г. Д.. Вследствие на удара са били причинени тежки, несъвместими с живота травматични увреждания на З. С. Ч., на 62 години, пътник на задната дясна седалка на лекия автомобил “Мерцедес Ц 180“. Тя е получила тежка черепно-мозъчна травма и е изпаднала в тежко коматозно състояние. На 04.12.2021г. е починала в болнично заведение.

Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача на автомобила “Мерцедес Ц 180“ са били приети за установени въз основа на влязла в сила присъда № 15 от 16.06.2023г. по н.о.х.д. № 159/2023г. на Окръжен съд - Ямбол (чл. 300 от ГПК). Отделно от това като свидетели в първоинстанционното производство са били разпитани водачите на леките автомобили, участвали в ПТП, Н. Д. и Г. Ч., както и К. М., присъствал на пътния инцидент. Изслушана е била съдебна автотехническа експертиза.

Също съгласно възприетото от въззивния съд, ищцата В. Д. Д., на 82 години към датата на пътния инцидент, е била майка на З. С. Ч., а Д. Г. Ч., на 38 години, и В. Г. Ч., на 30 години, нейни деца.

С оглед претърпените от всеки един от тях болки и страдания от смъртта на З. С. Ч., за справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от 140 000 лева за В. Д. Д. и по 160 000 лева за останалите ищци.

Съгласно показанията на свидетелите Н. С. и Д. К., близки на ищците, смъртта на З. причинила шок за ищците. За тях тя била най-близък човек, морална опора и те били изключително разстроени, неутешими, тежко приели факта на смъртта. Поради здравословното си състояние, по свое желание В. Д. Д. живеела в дом за стари хора, но З. я посещавала почти ежедневно, двете били неразделни и майката била сломена психически от смъртта на дъщеря си, която била нейно единствено дете. Плачела и не можела да повярва, че дъщеря й е починала. Прекъсната била една от най-силните връзки в живота на човека – между родител и неговото дете. Синовете на З. живеели в други градове. След завършване на образованието си Д. се устроил в [населено място], имал свое семейство, а В. живеел и работел в [населено място]. Синовете обичали майка си, чували се ежедневно по телефона. Били сплотени, живеели в разбирателство, прибирали се почти всяка седмица в [населено място] при родителите си. След смъртта й се променили, станали сдържани, мълчаливи, пропушили. Преживяват смъртта на майка си и не могат да преодолеят загубата й.

Показанията на свидетелите са били възприети от въззивния съд изцяло. Направен е бил извод, че внезапната загуба на вече пораснало дете следва да се окачестви като тежка емоционална травма, предвид дълбочината на връзката с родителя. За детето, макар и встъпило в зрялата си възраст, лишаването от родител е вреда със значим занапред отзвук. Според въззивния съд от значение при определяне на размера на обезщетенията е била също икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението е свързано с разбирането за справедливост на социума, а не с конкретния жизнен стандарт и доходи на пострадалия, нито с нормативно въведения минимален размер на трудовото възнаграждение. Те нямат отношение към търпените морални вреди.

За основателно е било прието възражението на застрахователното дружество, направено в отговора на исковата молба, че причина за смъртта на З. С. Ч. е било и обстоятелството, че е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 от ЗДвП. В този смисъл е било възприето заключението на повторната съдебна медицинска експертиза, съгласно което ако пострадалата е била с поставен колан към момента на произшествието, травматичните увреждания биха били значително по-леки и не би се стигнало до получаването на тежката черепно-мозъчна травма, респективно леталния изход. Приносът на пострадалата е бил определен на 10%, или като крайни дължими са били приети обезщетения от 126 000 лева за В. Д. Д. и по 144 000 лева за Д. Г. Ч. и В. Г. Ч..

Тъй като първоинстанционният съд е определил базови обезщетения от 120 000 лева за В. Д. Д. и по 140 000 лева за останалите ищци, без да отчита съпричиняване, срещу което решение ищците не са подали въззивна жалба, като краен резултат решението на Окръжен съд – Ямбол в частта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е било потвърдено, със законните лихви за забава от 22.01.2022г. (датата на предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане.

При тези установени обстоятелства вторият материалноправен въпрос на касатора относно приложението на чл. 52 от ЗЗД отговоря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е поставен във връзка с определянето на конкретния базов размер на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците по чл. 52 от ЗЗД, по който се е произнесъл въззивният съд. Въпросът е част от правния спор и е обусловил неговия изход (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е осъществен посоченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), приложимо и при предявен пряк иск срещу застраховател по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт на дете или родител при пътнотранспортно произшествие, при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са посочени: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване.

В случая въззивният съд е посочил относимите към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства. По-конкретно съдът се е съобразил с възрастта на пострадалата, както и с възрастта на ищците – нейна майка и синове. Направен е извод, че внезапната загуба на вече пораснало дете е тежка емоционална травма при изградена дълбока връзка с родителя, каквато е била приета връзката на пострадалата с ищцата В. Д. Д.. Пострадалата е била единствено дете на ищцата и нейна силна морална опора. За ищците Д. и В. е отчетено, че са встъпили в зрялата си възраст, но лишаването от родител, при изградени близки отношения на обич, топлина и привързаност, е вредоносно, със значим занапред отзвук от загубата.

Първият въпрос на касатора относно размера на доходите на пострадалия приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, също отговоря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Още с отговора на исковата молба застрахователното дружество е възразило, че следва да бъде съобразен икономическият принос на З. С. Ч. за семейството и близките й, както и за обществото. Обстоятелствата са били въведени като относими към определянето на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД - евентуалното му намаляване. Въззивният съд е отрекъл обстоятелствата да имат такова значение.

Изводите на въззивния съд са в съответствие с Постановление № 4 от 23.12.1968г., както и практиката на ВКС (решение № 95 от 29.04.2014г. по гр.д. № 7182/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 50026 от 25.07.2023г. по т.д. № 2401/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50112 от 11.01.2024г. по т.д. № 2095/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50116 от 23.04.2024г. по т.д. № 1725/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 22 от 22.01.2015г. по гр.д. № 1099/2024г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.). Грижата за близките и материалната подкрепа, която пострадалият е оказвал с оглед социалното положение и доходите си, и които с неговата смърт са били изгубени, са относими към обезщетението по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, но в аспект завишаващи размера му. Липсата им, сама по себе си, не обосновава намаляване на обезщетението. То се присъжда при съобразяване на всички останали действително съществуващи обстоятелства. Посочената практика на ВКС, за която не се установява основание да бъде променяна, изключва приложимостта на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на което се позовава касаторът във връзка с първия поставен въпрос.

Това е по отношение и на третия материалноправен въпрос, съдържащ питане относно възможността да се отчита по-висок процент на съпричиняване с оглед обществения интерес и общата генерална превенция (да не се толерира безотговорност за собствения живот и здраве). Въпросът отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Отговор може да бъде изведен от задължителната практика на ВКС и той е отрицателен. Приложението на разпоредбата чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при непозволено увреждане не се свързва пряко с постигането на цели на генерална и специална превенция, а е за определяне на точния размер на дължимото обезщетение за вреди. Приносът е обективен елемент от съпричиняването, който обосновава намаляване на обезщетението, тъй като вредите са резултат на противоправно поведение (действие или бездействие) на самия пострадал (самоувреждане), без значение дали поведението е виновно. В този смисъл са общите постановки на Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВКС (т. 7), Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС (т. 7), Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022г. по т.д. № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС. Тежестта на допуснатите от пострадалия нарушения е от значение за определяне на степента на конкретния принос. Съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите и това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат (решение № 117 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).

Посочените от касатора съдебни решения и определения по т.д. № 745/2008г., т.д. № 648/2008г. и т.д. № 442/2010г. на ВКС, ТК не съдържат други правни изводи по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а наличието на практика на ВКС по поставения въпрос изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас.

Касаторът е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски по чл. 78, ал.1, вр. чл. 81 от ГПК, но предвид изхода на спора няма основание разноски да бъдат присъждани.

Разноски са поискали и насрещните страни – 6 540 лева разноски за адвокат с ДДС за В. Д. Д. и по 7 500 лева разноски за Д. Г. Ч. и В. Г. Ч. по сключен договор за правна помощ и съдействие с адв. П. К. от 01.10.2024г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.

Воден от горното съдът