Определение № 1855 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Г., П. К. П., Н. К. Г., Я. Д. Г., Б. К. Г., Д. К. Г., Елен В. Д. и Е. В. Т. против решение № 260245 от 23.06.2022 г. по гр.д.№ 659/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 261809 от 21.12.2020 г. по гр.д.№20149/2018 на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен предявеният от тях иск срещу Н. Г. П.-М., Д. И. М. и Р. А. М. за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.506.271 по КККР на П., с адрес – [улица], с площ 576 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, номер по предходен план: 842.849, квартал 618 по плана на Пета градска част, парцел ХІ-842, 849. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради незадълбочено обсъждане на доказателствата и неправилно подвеждане под нормите на ЗУТ. Направено е оплакване за допуснато процесуално нарушение, тъй като не е дадена възможност за внасяне на проектанско становище и скица за поделяне на имота на два УПИ в съответствие със становището на главния архитект на общината, заявено пред РС. Процесуално нарушение било и възприемането на становището на архитекта на района за неподеляемост на имота, представено пред възивната инстанция, като нормата на чл. 201, ал.1 и ал.3 ЗУТ изисквала становище на главния архитект на общината. Като такова се сочи и несъобразяването с установеното, че сградата на уличната регулационна линия се състои от обекти, собственост само на ищците и е необитаема, в лошо състояние е и е за събаряне. Заявено е и оплакване, че съдът е възприел неизяснена комплексна експертиза относно предвижданията за застрояване и това дали се засягат правата на собствениците на съседния имот и на ответниците. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които ще се разгледат по-долу. Ответникът по касация Д. И. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е съобразено с установеното по спора от комплексната експертиза, а разделянето на дворното место на два парцела би ощетила както ответниците, така и собствениците на сградата в съседния парлец VІІ. Р. А. М. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено със съдебната практика / Решение № 115 от 02.07.2019 г. по гр.д.№ 3411/2018 на ВКС, І гр.о./ Посочва, че чл. 81 ЗУТ е неприложим при условията на чл. 201 ЗУТ. Счита, че изводите на съда са мотивирани с всички доказателства по делото, а не само със заключението на комплексната експертиза. Ответницата Н. П.-М. взема становище да се допусне касационно обжалване, да се отмени решението и да се допусне делба на дворното място. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: В дворното място са построени четири сгради. Сграда 1 и сграда 2 са в дъното на имота и в тях обекти на собственост притежават ответниците. Сгради 5 и 3 са в лицевата част на имота. Обектите в тях са собственост на ищците. Поискана е делба само на дворното място, като ищците се позовават на това, че тяхната сграда е необитаема, в лошо състояние е и подлежи на събаряне. Ответниците Р. М. и Д. М. считат, че дворното място е обща част за всички сгради, поради което е недопустима делба по отношение на него, а при разрешаване на този въпрос е меродавно състоянието на имота към момента на предявяване на иска за делба. От СТЕ с в.л. К. е установено, че първия план е бил от 1959 г. и целия процесен имот е бил заснет с пл. № 4, за който е бил отреден парцел VІ с площ 564 кв.м. По следващият план от 1965 г. имот пл. № 4 е заснет с два планоснимачни номера – имот пл. № 842 с площ 220 кв.м. и имот с пл. № 849 с площ 345 кв.м. Следващият план е от 1994 г., имотите са заснети по същия начин и със същите номера, но за тях не е отреден парцел. След обжалване на заповедта за одобряването му, през 1996 г. за тези два имота е отреден парцел ХІ-842,849. С изменението от 1996 г. се премахва улицата-тупик, която засяга парцел Х-848 /решение от 16.03.1995 г. по гр.д.№ 3117/1994 г. на Пловдивски ОС./ Със заповед от 21.04.2008 г. е одобрен ПУП и РУП, като е предвидено за УПИ ХІ-842,849 средноетажно свързано застрояване с 3 и 5 етажно сграда в лицевата част на парцела без запазване на съществуващите сгради. Кадастралната карта е одобрена на 03.06.2009 г. и целия УПИ ХІ-842,849 е заснет като ПИ с идентификатор 56784.506.271. При този регулационен статут и фактическо положение е предявен иска за делба само на дворното място. Първата инстанция е приела, че е налице хоризонтална етажна собственост и са приложими разясненията, дадени в ПП-2-82 г., съгласно които делбата е недопустима, защото дворното място има обслужващо сградите предназначение, като се съобразява актуалният статут на имота, т.е. съществуването на сградите в него независимо от състоянието им. Изследвал е въпроса дали съгласно градоустройствените правила и норми е възможно разделянето на дворното място на самостоятелни УПИ, които да обслужват самостоятелно построените в него сгради. Поискано е от първата инстанция становище по този въпрос от главния архитект на [община]. Въпросът е разгледан от ЕСУТ при [община] и е взето решение с Протокол № 44/20.11.2019 г., че имота е поделяем и следва да се внесе скица-предложение за изменение на ПУП за УПИ ХІ-842,849 от кв. 618, съгл. чл.134, ал.7 от ЗУТ при спазване изискванията на чл.19, ал.5 от ЗУТ. В допълнително становище на главният архитект на общината от 12.02.2020 г. /л.99 от делото на РС/ е уточнено, че действащия застроителен план предвижда ново средно свързано застрояване с УПИ V, като съществуващите сгради в процесното УПИ не се запазват. В този смисъл при приложение на чл.19, ал.5 от ЗУТ размерите на УПИ в квартали със средно застрояване се определят от самия ПУП и начинът на подялба е въпрос на проектантско решение. Пред въззивната инстанция е назначена СТЕ за установяване състоянието на сградата в лицевата част на УПИ с идентификатор 56784.506.271.5. Установено е, че е масивна с носещи тухлени зидове, дървен гредоред, преградни зидове от кирпич и тухла, в много лошо състояние е, при неподдържане е застрашена от конструктивни деформации и срутване на отделни елементи, поради което не е годна за обитаване и ползване. Приета е от въззивната инстанция и САрхЕ, която дава заключение, че не е възможно от техническа гледна точка разделяне на процесния имот на две самостоятелни УПИ. Поради оспорване на измерванията на тази експертиза е допусната комбинирана такава, като е включено и в.л. геодезист. В част геодезия на комплексната експертиза е извършено геодезично заснемане и са сравнени данните от кадастъра, при което се установява, че границите по кадастрална карта, одобрена 09.06.2009 г. на ПИ 56784.506.271 и съществуващите на място съвпадат. Според това вещо лице е възможно разделянето на процесния имот на два самостоятелни УПИ чрез прокарване на улица-тупик, която да стане общинска собственост. Експертът представя и три проектни решения, които се различават помежду си по дължината на тупика, която и в трите случая е с минимално изискваната от ЗУТ ширина от 3,5м. Тези проекти изискват приложение на чл. 81, ал.4 и ал.5 ЗУТ. В архитектурната част на комплексната експертиза в.л. арх.И. е установила, че за да се реализира предложението за прокарване на улица-тупик и за спазване на изискването за ширина от 3,5м., сграда с идентификатор 56784.506.271.5, построена на лицевата част на процесния УПИ следва да бъде съборена, т.к. липсва отстояние от граничната линия до сградата за прокарване на [улица],5 м. Експертът заключава, че тези три проекта могат да бъдат приложени само по отношение на незастроен терен, при неотчитане на предвижданията за застрояване и при неотчитане на съществуващата плътна ограда със съседен имот, – УПИ VII-506,272. Копия от комплексната експертиза е изпратена на гл. архитект на район „С.“, [община] за становище, който съдът е приел за компетентен по приложението на чл.201, ал.1 от ЗУТ предвид изричното съдържание на текста и административното устройство на [населено място] на райони. В становището на главният архитект на район „С.“ е посочено, че с решение от 30.01.2020 г. на Общинския съвет е одобрен нов ПУП и ЗП, влязъл в сила от 30.10.2020 г., с който е предвидено ново свързано застрояване на сградите в процесния УПИ с нова сигнатура ХІ-506,271 /процесния/ със сградата в УПИ V-506,270. Според становището, при съобразяване с изискванията за площ и размери по чл.19 от ЗУТ, изследване на равнопоставеността на новообразуваните УПИ и възможностите за застрояване по действащия ПУП –ПЗ с РУП, не са налице условията за поделяемост на процесния УПИ. Подчертано е, че СТЕ в част геодезия не е съобразена с действащия ПУП-ПЗ с РУП, разделяне е възможно само при приложение на чл. 81, ал.4 ЗУТ, за което е необходимо и съгласие на общината, защото улицата-тупик става публична общинска собственост, съгласно ал.5 от същия текст. По отношение на предвижданията за застрояване е посочено, че за предната част на имота е предвидено едно, три и пет етажно застрояване на калкан, а за дъното на УПИ – едно и триетажно застрояване, че параметрите за площ и лице трудно биха се покрили, че при прокарване на улица-тупик се засяга предвиждането на застрояване в самия имот, доколкото следва да се спазват изискванията на чл.32, ал.1 от ЗУТ за отстояния, а съществуващата, законно изградена шест етажна постройка в съседния УПИ – Х-506,273 става изградена в разрез с нормите на ЗУТ за отстояние на сградите. При съобразяване на установеното от първата инстанция и новите факти, установени от въззивната инстанция – влязъл в сила нов ПУП, комплексната експертиза и становището на главният архитект на района за неподеляемост, съдът е приел, че не е налице законова възможност за разделяне на процесния УПИ на два самостоятелни такива, поради което съдът не е счел за необходимо да даде указания за изменение на плана за разделяне на УПИ, като е отчел съществуването на сградата на уличната регулационна линия и оградата, които биха били засегнати при прокарване на улица-тупик, които не са само на ищците, а и на трети лица - засяга се законно изградена шест /или пет според касаторите/ етажна жилищна сграда в съседен имот, която при евентуално прокарване на задънена улица би се явила построена на улична регулационна линия в нарушение на правилата на ЗУТ относно отстоянията на сградите, т.е. засягат се правата на трети на делбата лица. Съдът е възприел и аргумента на главния архитект, че двата новообразувани имота не биха били равностойни, доколкото предвижданията за строителство в лицевата част на имота значително надвишават по брой етажи и разположение предвижданията за строителство в дъното му. За съобразяване на последното, съдът се е позовал и на Определение № 465/28.10.20 по гр.д.№1189/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е отхвърлен иск за делба при аналогична обстановка, като е прието, че вътрешният парцел, до който ще се достига по улицата-тупик би бил неравностоен с този с лице към съществуващата улица. Затова въззивният съд е приел, че предложеното разделяне с обособване на улица-тупик за достъп до вътрешния УПИ и предвид предвиждането на застрояване на един и три етажна сграда ще доведе до изгода за едните съсобственици и вреда за другите. В изложението се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по следния въпрос: Възможна ли е делба на поземлен имот с предназначение средно етажно и свързано застрояване до 15 м. при наличие в него на сгради, принадлежащи на отделни групи собственици, ако една от тези сгради е негодна за обитаване и при условие, че плана не предвижда запазването й, като от главният архитект на общината е дадено становище за поделяемост въз основа на проектанско предложение по смисъла на чл. 134, ал.7 ЗУТ? Може ли да се счита съществуването на една амортизирана сграда основание за прилагане на забраната на чл. 201, ал.2 ЗУТ при условие, че действащия ПУП не предвижда запазването й при бъдещо мероприятие? Според касатора, ЗУТ дава косвено отговор на този въпрос в нормата на чл. 36 ЗУТ. Формирана е съдебна практика - решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 265/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 311 от 18.12.2012 г. по гр. д. № 268/2012 г. на ВКС, І г. о. и решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. на І г. о., Решение № 115 от 2.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2018 г., I г. о., с която се приема, че съдебната делба на застроено съсобствено дворно место, в което има постройки-индивидуална собственост е допустима ако от дворното място могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина и отстояние на сградите една от друга. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Това обаче се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството, За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай влиза в сила с влизане в сила на решението за допускане до делба – чл. 201, ал.3 ЗУТ. Предвид тази съдебна практика, е без значение дали съществуваща сграда в имота е обитаема и дали подлежи на събаряне. Съдът изхожда от съществуващото положение при разглеждане на делото в последната инстанция по същество. По иск за делба, съдът не може да постановява събаряне на съществуващи сгради, поради което посочените въпроси не са свързани с предмета на спора и не определя крайният извод. Изискване по чл. 201, ал.2 ЗУТ за разделяне на дворно место, предмет на делбата е да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи. Предвид наличието на непротиворечива съдебна практика, според която допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене и поради невъзможността съдът да преписва изменение на имота чрез премахване на сгради в него с решението по чл. 344 ГПК, или да допуска делбата условно /ако сграда бъде съборена/, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради което по тези въпроси не се допуска касационно обжалване. От данните по делото за площта и лицето към улицата на урегулираният поземлен имот, предмет на иска за делба и всички приети експертизи е ясно, че единствената възможност за разделяне на имота на два УПИ е чрез обособяване на улица-тупик, като трите варианта се различават по дължината й. Тази възможност е уредена в чл. 81, ал.4 ЗУТ, но изисква според изричното съдържане на текста, съгласието на собствениците, защото от имота се отчуждава част на улица и тя става публична общинска собственост. По делото няма съгласие на съсобствениците за това. Изработеният по делото от вещо лице правоспособен геодезист проект в три варианта е изпратен на районната администрация от район „С.“, която е компетентна според чл. 201 ЗУТ да се произнесе по поделяемостта на имота, но главният архитект на района е дал отрицателен отговор за поделяемостта с мотивирано становище по чл. 201, ал.4 при действие на новия одобрен и влязъл в сила ПУП, като се е аргументирал с предпоставките за неподеяемост по чл. 201, ал.2 ЗУТ – създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради и на прдвидено строителство, за което е издадена виза за проектиране и засягане права на трети за спора лица. При така установеното по делото, въпросът „длъжен ли е съдът да приеме безрезервно становището на експертизата, или въз основа на данните от нея може да достигне до различни от мнението на експерта изводи не кореспондира на данните по делото и закона. Съдът се е съобразил със законовото изискване – актуалното становище на главният архитект на района, което е дадено по изпратения проект в три варианта. Съдът се е мотивирал и защо не възприема заключението на геодезичната част на комплексната експертиза и така е съобразена практиката по чл. 201 ГПК за задълженията на съда при обсъждане на експертиза. Следващият въпрос е: при няколко различни становища по чл. 201, ал.4 ЗУТ от главният архитект на общината и от главният архитект на района, длъжен ли е съдът да процедира така, че да съдейства на страната, като й даде възможност да представи предложение за допускане на изменение на ПУП. Действително по делото са дадени различни становища за поделяемостта от главният архитект на общината и главният архитект на района, но второто е дадено при действието на одобрения в хода на производството ПУП, при изпратен проект за разделяне от съда и съдържа конкретни мотиви за неподеяемост. Изготвеният проект за разделяне от в.л. геодезист от комплексното експертиза в три варианта с коориданти точки е изпратен на районнната администрация, която е компетентна според чл. 201 ЗУТ. Проекта не е одобрен защото е приета недопустимост на разделянето, а не поради несъответствие на изисквания от техническо естество към предложението, изготвено от вещото лице-геодезист. Следователно съдът е изпълнил задължението си по чл. 201 ЗУТ и начина, по който е процедирал въззивния съд не е в противоречие с цитираната съдебна практика – решение № 125/30.10.2018 г. по гр.д.№ 3932/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о., решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр.д.№ 3051/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. и решение № 311/18.12.2012 г. на ВКС, І гр.о. Последният въпрос е: при съдебна делба на УПИ, извършвана на принципа на всяка група от собственици да получи справедлив дял, така че никой от съсобствениците да не бъде ощетен, длъжен ли е съдът да се съобрази с дяловете /квотите/ на всяка група съсобственици с оглед съществуващо и бъдещо застрояване. По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 78 от 25.07.2018 г. по гр.д.№ 3570/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Решение № 341/07.05.2009 г. по гр.д.№ 1211/2008 г. В първото решение, при отговора на правният въпрос е посочено, че когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите и за обособяване на дяловете се налага разделянето на урегулиран поземлен имот, на сграда или на обекти в нея, съдът следва да спази процедурите по чл. 201 и чл. 203 ЗУТ, като е длъжен да изпрати за одобрение проекта на общинската/районната администрация. Това задължение въззивният съд е изпълнил. В същото решение при разглеждане на касационната жалба по същество е посочено задължението на съда при разпределянето на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, респ. група съделители, равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. С ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС се прие, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). В мотивите на същото е посочено, че е необходимо обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение на дяловете на съделителите на значителна стойност. Цитираното решение обаче се отнася до способа, по който да се извърши делба при наличие на вече обособени дялове, а спора по настоящото дело е дали е възможно разделянето на дворното място на два УПИ. Последният въпрос е поставен във връзка с тезата на касаторите, че не следва да се съобразява мотива на главният архитект на района, че ако се допусне разделяне на имота на два УПИ с обособяване на улица-тупик ще се влоши възможността за застрояване на вътрешния имот. Изискването да не се влошават възможностите за застрояване, е критерий в чл. 201, ал.2 ЗУТ, в който са определени за неподеяеми имотите, ако „се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Следователно тази преценка не е по целесъобразност, а за законосъобразност. Във второто посочено решение, постановено по отменения ГПК е разгледан способ за извършване делба на дворно место, съсобствено между съделители, някои от които не притежават обект или идеална част от такъв. Съдебната практика без противоречие приема, че в този случай делбата е допустима. В това решение по извършване на делбата е посочено, че ако дворното място е неподеляемо, във втората фаза следва да се определи припадащата се част от терена към всяка от сградите по правилото на чл. 40 ЗС, за които дворното место ще стане обща част, а на съделителите, които не притежават обект или идеална част от такъв ще се изплати парично уравнение. Затова е отменено решението, с което имота е изнесен на публична продан и са дадени указания за извършване на делбата по този начин. Това решение е неприложимо, защото настоящият спор не е такъв - производството е във фазата по допускане на делбата, а всеки от съсобствениците на дворното място притежава и идеална част от сграда или обект от сграда, поради което се спори дали да се допусне делбата, т.е. дали от дворното място могат да се обособят два УПИ, а не дали трябва да се приложи правилото на чл. 40 ЗС. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 47, ал.6 ГПК, във вр. с чл.9, ал.3, във вр. с чл. 7, ал.2 НМРАВ, касаторите следва да бъдат задължени да внесат сумата 500 лв. възнаграждение за назначения особен представител на Н. Г. П.-М., адвокат Е. И. К. за касационна инстанция, като съдът съобразява, че отговора е подаден при действието на предходната редакция на тези текстове от НМРАВ и обема на свършената работа. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение