Определение № 224 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2199/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 245 от 17 юни 2019 г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният в касационното производство въпрос относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е идентичен с въпроса по образуваното тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Тъй като по соченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 1 от 4 юни 2020 г., отпаднала е пречката за движението на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. Производството пред касационния съд е образувано по частната касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор А. И., против определение № 148 от 6 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 107/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което е потвърдено определение № 482 от 11 февруари 2019 г. по гр.д. № 2175/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, за прекратяване на производството поради недопустимост на искането на комисията. В частната касационна жалба се заявява наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./. Производството по гр.д. № 2175/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна е образувано по предявени от КПКОНПИ против В. А. М. и М. С. М. искове с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 548446,08 лева. С определение № 482 от 11 февруари 2019 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че искът е недопустим. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 148 от 6 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 107/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна. Въззивният съд приема за установено, че на 31.03.2016 г. в ТД КОНПИ гр. Варна е постъпило уведомление от районната прокуратура в гр. Силистра, че В. А. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. Прието е, че проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото е започнала с протокол от 04.04.2016 г. на директора на ТД КОНПИ гр. Варна, от който момент е започнал да тече и едногодишният срок за извършването ѝ; че по делото липсват данни за продължаване на този срок и че той е изтекъл на 04.04.2017 г. Доколкото решението на комисията за образуване на производство от 20.06.2018 г. било постановено след изтичане на преклузивния срок за извършване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, въззивният съд приема, че предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е недопустим, поради което първоинстанционното определение е потвърдено. Изложено е и особено мнение на член на съдебния състав, с което не се споделя разрешението на мнозинството в съдебния състав относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./. Касационният съд приема, че поставеният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е обуславящ изхода на настоящия спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното от ОСГК тълкувателно решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С горепосоченото тълкувателно решение е прието, че предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, поради което изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид приетото в тълкувателното решение задължително тълкуване на поставения въпрос относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./, постановеното от апелативния съд в гр. Варна определение и преграждащото развитието на производството определение на окръжния съд в гр. Варна са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,