Определение № 106 от 05.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2755/2014 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Б., срещу решение № 214 от 12.05.2014г. по гр.д. № 244/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 06.01.2014г. по гр.д. № 3687/2013г. на Пазарджишки РС, допълнено с решение № 127 от 24.02.2014г. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да предаде на Всестранна кооперация „Съгласие” общо 31 373,400 кг. пшенично зърно, на стойност 9 400 лева, представляващо получена при начална липса на основание престация, с която дружеството се е обогатило неоснователно от ползването на земеделска земя – ниви от 627,468 дка, находящи се в землището на [населено място]. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че въззивният съд е квалифицирал иска по чл.232, ал.2 ЗЗД, но иск с това правно основание не е бил предявяван. Твърди, че предявеният иск правилно е бил квалифициран от първоинстанционния съд като иск по чл.59, ал.1 ЗЗД и като такъв е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил института на конверсията, като счита, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД за това е необходимо да е налична воля на страните. Твърди, че от негова страна такава воля липсва, точно обратното – изрично е заявено, че дружеството не би сключило сделка под формата на договор за наем. Твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като трайноустановената съдебна практика е напълно в противоречие с изразеното от въззивния съд становище, че е настъпила конверсия на нищожния поради липса на форма договор за аренда в договор за наем, както и че въззивният съд е уважил исковата претенция, въпреки че не са били изцяло и напълно доказани всички елементи на фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното: Поради създадена от отделни състави на ВКС противоречива съдебна практика по въпроса: „ Сключен не в предвидената в Закона за арендата в земеделието форма договор за възмездно ползване на земеделска земя конвертира ли се в действителен договор за наем на същата?“, този въпрос е включен за разрешаване в образуваното тълк.д. № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и тъй като този въпрос е поставен в касационната жалба като значим за изхода на делото, производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д. № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение