Определение № 2164 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3633/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ; с предходно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) и по касационна жалба на ответника Н. С. Д. (предвид и уточнението с молба с вх. № 5795/16.08.2023 г., че тази жалба изхожда само от този ответник) срещу решение № 40/09.03.2023 г., поправено с решение № 41/10.03.2023 г., постановени по възз. гр. дело № 473/2021 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260060/16.07.2021 г. по гр. дело № 189/2020 г. на Търговищкия окръжен съд, като краен резултат е постановено отнемане в полза на държавата от ответника-касатор Н. Д., на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и с чл. 141 от ЗОНПИ (с предходно заглавие ЗПКОНПИ), на следните парични суми: сумата 500 лв., представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове в „Холидейс” ЕООД; сумата 4 800 лв., представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове в „Сиен консулт“ ООД; сумата 254 850 лв., представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове в „Петротерн финанс“ ООД; и наличната сума 123.11 лв. по разплащателна банкова сметка на ответника в „Първа инвестиционна банка“ АД; и са отхвърлени в останалата им част, предявените от КОНПИ срещу ответника-касатор Н. Д., и изцяло – срещу ответницата В. Б. А., искове за отнемане в полза на държавата на множество други парични суми, подробно индивидуализирани в първоинстанционното решение. Ищецът КОНПИ е обжалвала въззивното решение в отхвърлителната част, а ответникът Н. Д. – в частта, с която е частично уважен предявеният срещу него иск за отнемане на имущество в полза на държавата. След образуването на касационното производство, с молба с вх. № 5608/01.04.2024 г. ищецът КОНПИ представя свое решение № 295/25.03.2024 г., с което оттегля касационната си жалба по делото. Съдът, като взе предвид, че е валидно десезиран от разглеждането на тази касационна жалба, следва да прекрати производството в частта му по същата. Касационната жалба на ответника Н. Д. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваната част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ); 2) относно имуществото, което участва при формиране на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ); и 3) относно имуществото, което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период по смисъла на чл. 151 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ). Жалбоподателят-ответник навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ищецът КОНПИ не е подала отговор на касационната жалба на ответника Н. Д.. За да постанови обжалваната от ответника Д. част от решението си, въззивният съд е изложил мотиви, че анализирайки всички доказателства по делото, приема, че доходите, приходите или източниците на финансиране за проверявания период са в общ размер 2 083 617.41 лв., нетният доход е в размер 720 089.43 лв., а придобитото имущество е с обща стойност 4 941 106 лв., следователно несъответствието между имуществото и нетния доход е в размер на 4 221 016.57 лв. и е „значително“ по смисъла на § 1 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като надвишава сумата 150 000 лв. за целия проверяван период. Съдът е посочил още, че събраните по делото доказателства установяват, че придобитото имущество е незаконно придобито – налице е „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, като на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото, но и налично в края на изследвания период имущество. След излагане на съображения за отхвърлителната част от решението си, въззивният съд е посочил, че по отношение на присъдените в полза на държавата парични суми от отчуждени дружествени дялове следва да потвърди първоинстанционното решение, без да излага съображения за този свой извод. Настоящият съдебен състав намира, че обобщени и уточнени, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулираните от страна на касатора Д. въпроси, се свеждат до следния материалноправен въпрос: кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, кое имущество участва при формиране на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и включва ли се в тези понятия имуществото, което не е налично в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период. Въззивният съд е разрешил този материалноправен въпрос в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието следното: Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 1 от тълкувателното решение е разяснено и следното: Анализът на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, не и задължения. Същевременно чл. 141 и следващите от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) дават основание да се приеме, че релевантното имущество е наличното такова – по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Следователно когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл.чл. 142-147 и чл. 149 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ). Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.чл. 143-146 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ). Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. При така установеното противоречие между въззивното решение и актуалната задължителна практика на ВКС при разрешаването на уточнения материалноправен въпрос, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като няма основание то да се допуска в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В заключение, касационното обжалване следва да се допусне по жалбата на ответника Н. Д., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, кое имущество участва при формиране на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и включва ли се в тези понятия имуществото, което не е налично в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ответник следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5 205.46 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение