Определение № 632 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3423/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. А. И. срещу въззивното Решение № 927 от 16.05.2013 год. по гр.д.№ 4751/2012 год. на Софийски апелативен съд. Въззивното производство е било образувано по жалбата На И. И. срещу Решение от 16.07.2012 год. по гр.д.№ 152/2011 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от И. И. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.208 ал. 1 КЗ - заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 54000 лв. за кражбата на товарен автомобил-влекач „Скания” произтичащо от валидно сключена автомобилна застраховка „Каско”, покриваща датата на застрахователното събитие. Страни по застрахователното правоотношение са били ЗК [фирма] и [фирма], като след настъпването на застрахователното събитие едноличното дружество е цедирало правата си на И. И.. Застрахователят е оспорил иска изцяло, позовавайки се на клаузата на чл.18 от Общите условия, съобразно която може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение при сбъдване на застрахователния риск “кражба”, ако автомобилът не е оборудван с алармена система или имобилайзер. Тази липса е безспорна. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, позовавайки се липсата на аларма, като обстоятелство, освобождаващо застрахователя от задължението за плащане на застрахователно обезщетение при кражба на автомобила. Сезиран с въззивната жалба на И., съставът на САС е стигнал до същия извод, поради което е потвърдил решението. В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 по отношение на четири въпроса, свеждащи се до това, допустима ли е застрахователят да сключва договор за покритие на риска “кражба” и получаване на застрахователна премия, ако не е се е уверил, че има поставена алармена система и ако не е сторил това, съставлява ли липсата на алармена система основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация ЗК [фирма] е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Изразил е и евентуално становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице предпоставката за допускане на касационен контрол произтича от следното: Няма спор, че към датата на застрахователното събитие не е било налице изискването на по чл.18 на Разд.VІ на Общите условия – обезопасяване на автомобила, чрез технически изправна алармена система. Т.е. към момента на сбъдването на риска (правно релевантният момент) застрахованият е бил неизправен. Това, че аларма е липсвала към датата на сключването на договора е без значение, тъй като обезопасяването на автомобила би могло да бъде предприето в по-късен момент. И обратно, наличието на аларма към момента на сключване на договора и липсата и към момента на застрахователното събитие би довело до същия резултат. Поради което и поставените въпроси не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.