Определение № 18 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. Какалачева от[населено място], чрез пълномощник адв. Н. П. срещу решение №178 от 15.05.2010г по гр.дело № 178/2010г. на Смолянски окръжен съд ,с което е потвърдено решение по гр.д. 101/2009г на Д. районен съд по отхвърлен като погасен по давност иск на касаторката с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена през 1991г парична сума В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват два материалноправни въпроса –прилагането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД и началния момент (чл. 114 ал.1 от ЗЗД ) ,от който същата започва да тече.Посочен е чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, но съображения не са изложени извън довода ,че решението противоречи на практиката на ВКС. Изтъква и основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,като са приложени две съдебни решения. Ответницата по касационната жалба Б. В. Б. изтъква, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК и приложените две съдебни решения са неотносими към настоящия казус. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на касаторката по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретно формулиран въпрос, свързан с прилагането на погасителната давност (цитирани чл. 110 и чл. 114 ал.1 от ЗЗД), когато иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД е предявен за връщане на дадена парична сума въз основа на устен договор ,поради неизпълнение на задължение срещу получени пари да се „дадат документи за собственост”, т.е да се прехвърли имот, в случая земеделска земя .По настоящето дело не се твърди, нито установява неизпълнената устна уговорка за сделка с имот да е била уговорена под условие или срок в полза на длъжника, обещал прехвърляне на собствеността и това е обусловило решаващите изводи на въззивния съд ,който е приел че не се установява кога е настъпила невъзможността, а от тук и изискуемостта по чл. 55 ал.1 предл второ от ЗЗД. Защитата на касаторката развива тезата, че естеството на задължението, което не можело да се изпълни веднага и следователно било в зависимост от „бъдещо несигурно събитие „ изключва изискуемостта от момента на неговото поемане пред 1991г и поради това възражението за давност срещу иск ,предявен през 2009г за връщане на дадената парична сума, е неоснователно. Като пример за противоречащо на обжалваното решение прилагане на правилата ,свързани с началото на давностния срок ,се сочи решение № 102 от 08.02.1982г на ВС на РБ и решение от 09.06.2003г на Районен съд[населено място], основание по чл. 280 и т. 2 от ГПК При изложение, което не съдържа формулировка на изтъкваните „ два съществени материални въпроса „ и се изчерпва с прилагане на съдебни актове с единствения аргумент ,че е налице противоречие относно възприемания от съдилищата начален момент на изискуемостта и началото на погасителния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД вр. чрл. 114 ал.1 от ЗЗД, касационно обжалване се претендира без посочено основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по конкретен правен въпрос. Конкретен е този материалноправен въпрос, който засяга прилагане на материалноправен източник, спрямо обстоятелствата по конкретното дело, в решаваща за изхода му насока, а не въпросът за прилагането на чл. 110 и чл. 114 ал.1 от ЗЗД въобще. Обвързвана с изискването за конкретност, допустимостта на касационно обжалване се обуславя от това въпросът да е включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска,да е обусловил правната воля на съда, обективирана в произнесеното по исканията и възраженията съдебно решение. В конкретния случай,като е приел иска за погасен по давност, въззивният съд не е игнорирал правилото на чл. 114 ал.1 от ЗЗД, но е съобразил ,че при поето с договор задължение изискуемостта възниква веднага, щом не е било уговорено длъжникът да бъде поканен,за да изпълни, не е било уговорено отлагателно условие, нито е налице уговорка за срок в полза на длъжника, свързан с изискуемостта и не е установено кога е настъпила невъзможността, от значение за основанието по чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД. Подобни модалитети на договора следва да се установят ,за да се приеме ,че изискуемостта на поетото задължение е настъпила в последващ момент,за да се установи невъзможността ,съответно да се търси обвързаност с началото на погасителната давност за вземане по чл. 55 ал.1 от ЗЗД в случай ,че основанието по смисъла на тази норма е договор. В тази връзка, обосновката на касаторката по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не кореспондира с даденото от въззивния съд разрешение на конкретния спор, което не е в противоречие с постоянната практика и т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Подобно противоречие не се и твърди .Не е налице противоречие с приетото в приложеното решение № 102 от 08.02.1982г на ВС на РБ, където погасителната давност е коментирана предвид наличие на съдебно изпълнително основание (осъдително решение ),съдържащо условие Прието е ,че едва след настъпване на условието по решението ,започва да тече давността по чл. 117 ал.2 от ЗЗД .В настоящия случай не се твърди и не се установява да е уговорено условие. Неотносимо е и приложеното решение от 09.06.2003г по гр.д. № 63/2003г на Районен съд[населено място],в което нормата на чл. 110 от ЗЗД е коментирана предвид неправилното й посочване като квалификация на иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД, но извод за неосъществено основание е направен въз основа на факта ,че изпълнението на договора е било обвързано със срок. В настоящия случай не се твърди и не се установява да е бил уговорен срок за изпълнение ,след настъпването на който основанието да се счита отпаднало или неосъществено.Позоваване и цитиране на съдебна практика по спорове, при които е бил доказан друг фактически състав и поради това е направен съответен извод за началния момент на изискуемостта ,не е обосновката, която чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК изисква. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.