Определение № 268 от 03.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 962/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение № 574 от 30.08.2013г. по ч.т.д.№ 601/2013г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено Разпореждането от 29.04.2013г. по т.д. № 1682/2012г. на Варненския ОС за връщане на въззивната жалба на дружеството против постановеното по това дело решение № 110/04.02.2013г. поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. На дружеството било връчено предходно разпореждане на съда, с което срокът за внасяне на таксата бил продължен, считано от връчването му. При последвалото ново искане за продължаване на срока, отново уважено от съда, [фирма] счело, че дадената нова възможност /нов срок/ за внасяне на таксата също следва да тече от връчването на съобщението. От ответника по частната касационна жалба [фирма], С. е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. С атакуваното определение Варненския апелативен съд е приел, че повторно, с молба от 10.04.2013г., [фирма], [населено място] като въззивник е поискал, на основание чл.63,ал.1 ГПК, продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по жалбата, което също е било уважено с разпореждане от 11.04.2013г., и срокът е бил удължен с две седмици, считано от 08.04.2013г.- т.е. от датата на изтичане на предходния /също продължен/ срок. Посочил е, че на основание чл.63,ал.2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от връчване на съобщението за уважаване на молбата по чл.63 ГПК и неизпълнението на указанията в продължения срок води до връщане на нередовната въззивна жалба. Частният жалбоподател поставя въпроса за уведомяването на страната за продължаване на срока по чл.63 ГПК и за момента, в който изтича срокът за извършването на процесуалното действие. Позовава се на основанието по т.1 /което не е обосновано/ и по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По въпроса за момента, в който изтича срокът за извършване на процесуалното действие, с оглед произнасянето на съда по молбата по чл.63,ал.1 ГПК, е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.274,ал.3 ГПК- ако молбата не бъде уважена и страната не извърши процесуалното действие в определения срок, тя не може да го извърши по-късно - процесуалното действие остава нередовно; ако молбата за продължаване на срока бъде уважена, новият срок тече от изтичането на първоначалния и страната сама следи за началото и края на срока- Определение № 147 от 15.03.3010г. на ІІІ г.о. и Определение № 36 от 09.01.2013г. по ч.т.д.№ 817/2012г. на І т.о. Ирелевантно е, че на касатора е връчвано разпореждане на съда по молбата за продължаване на срока. В случая разпоредбата на чл. 62,ал.3 ГПК не би могла да бъде приложена, тъй като страната не е уведомявана, че началото на повторно удължения срок тече от връчване на разпореждането. Както се посочи, задължителната за съдилищата практика е, че съдът не дължи процесуално действие за уведомяване, а страната сама следва да следи за акта на съда по молбата по чл.63,ал.1 ГПК. Въззивното определение е постановено в съответствие с нея, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.