Определение № 5982 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4788/2025 г.
ВКСIV гражданско отделение19.12.2025 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Топлофикация-Разград“ АД срещу определение № 957/06.11.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 543/2025 г. на Разградския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 4788/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на ищеца „Топлофикация-Разград“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник на длъжност „юрист“ Х. Х. срещу определение № 957/06.11.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 543/2025 г. на Разградския окръжен съд (РОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение № 1047/22.10.2025 г. по гр. дело № 1787/2025 г. на Разградския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело. При извършената служебна проверка съдът намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима. Видно от исковата молба по делото и от определение № 1047/22.10.2025 г. на първоинстанционния съд, същият е бил сезиран от дружеството-жалбоподател с два обективно кумулативно съединени осъдителни иска за парични вземания, всеки един от които е с цена под 5 000 лв., а именно: за сумата 540.24 лв., претендирана като главница (цена) за доставена топлинна енергия и такси за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху нея (обезщетение за забава) за след подаването на исковата молба; и за сумата 55.54 лв., претендирана също като обезщетение за забава на плащането на главницата преди подаването на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по тези искове, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и обжалваното по настоящото дело въззивно определение № 957/06.11.2025 г. на РОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Погрешните указания на въззивния съд, че определението му подлежи на касационно обжалване пред ВКС, не променят горния извод за недопустимостта на настоящото частно касационно производство. Предвид гореизложното, подадената недопустима частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,