Определение № 3266 от 05.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1559/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. А., чрез особения представител адв. П. У., срещу решение № 54/08.04.2024 г. по в.гр.д. № 30/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 426/17.10.2023 г. по т.д. № 744/2022 г. на Варненски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Гаранционен фонд-София сумата от 129 529,75 лв., съобразно влязло в сила решение по т.д. № 1825/2018 г. на ВОС. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията Гаранционен фонд-София оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно осн. чл.558, ал.7 КЗ. В тази връзка е съобразил влязлото в ила решение по т.д. № 1852/2018 г. на ВОС, с което е осъден ГФ-София да заплати на Ю. Н. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка С. А. при ПТП на 30.04.2017 г. в размер на 105 000 лв. Констатирал е, че посоченото решение е било постановено при участието на В. А. като трето лице помагач на страната на ГФ, като в мотивите на решението е било прието, че процесното ПТП е било причинено от третото лице помагач, което при управление на л.а. „Опел Вектра“, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“на автомобилистите, е нарушило правилата за движение. ВАС е установил от представените доказателства, че към датата на застрахователното събитие поради неплащане на втората разсрочена вноска от застрахователната премия договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ е бил прекратен. Намерил е за доказано извършено от ГФ плащане на Ю. Н. по влязлото в сила решение в общ размер на 136 611,05 лв. Приел е за недоказани в процеса възраженията на касатора за проявена от ГФ груба небрежност при защитата по т.д. № 1825/2018 г. на ВОС – пропуск да се предявят неизвестни на третото лице обстоятелства и доказателства и пропуск да се наведе възражение за знание на починалата, че процесното МПС е било без сключена застраховка. Съобразно представения брокерски договор е счел за недоказано възражението на касатора, че застрахователния брокер няма право да извършва уведомление на ползвателите на застрахователни услуги за възможността за автоматично прекратяване на застрахователния договор по чл.368, ал.4 КЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя като обуславящ правен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, при допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 43/11.06.2021 г. по гр.д. № 1772/2020 г. на ВКС, I г.о., решение № 50017/06.02.2023 г. по гр.д. № 509/2022 г. на ВКС, II г.о. и др. Съобразно задължителните указания по Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос следва да е конкретен, да е включен в предмета на спора и да обуславя решаващата правна воля на съда, обективирана в съдебния акт, но не и да има значение за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Следва да се посочи, че в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и съвкупна преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки мотиви кои факти приема за установени или не. Разгледал е възражението на касатора за проявена груба небрежност при проведана от ГФ защита по делото на ВОС. Несъгласието на касатора с крайните изводи на въззивната инстанция навежда на оплакване за необоснованост на обжалваното решение, което касационно основание по чл.281, т.3 ГПК не подлежи на разглеждане във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВАС. Мотивиран от горното, състав на първо отделение на ТК на ВКС