Определение № 50946 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Я., чрез адв. А. А., срещу решение № 204/10.12.2021 г. по в.гр.д. № 488/2021г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска на Я. срещу „Електроразпределение Север“ АД по чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 6357,19 лева, представляваща корекция за потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия, за която е издадена фактура № [ЕГН]/01.04.2020г. за обект с абонатен № [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], и са присъдени разноски. Касаторът обжалва въззивното решение с твърдения, че е недопустимо да се начислява сума за електроенергия на лице, което няма вина за „изразходването й“, а от разпита на вещото лице се установявала кражба на електроенергия, която е престъпление по смисъла на чл. 195 НК, поради което делото следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1 т.5 ГПК. Заявява да е неправилно приетото от съда, че ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.35/30.04.2019г., позволяват корекция за период, предхождащ приемането им, а самата корекция била в нарушение правилата за измерване на електрическата енергия. Твърди да са нарушени при проверката правилата на чл. 49 ПИКЕЕ и чл. 58 ПИКЕЕ. Иска се отмяна на въззивното решение като неправилно и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, ІТО, с което се задължавали въззивните съдилища да установят момента на неправомерно въздействие върху електромера. Поставят се три въпроса, първият уточнен от ВКС, чиито отговори, според касатора, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ Допустимо ли е при корекционната процедура по чл.55 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. да се начислява електроенергия за период, предхождащ приемането им ? 2/ При сваляне на електромера трябва ли да присъства член от семейството и при негово отсъствие какво се вписва в протокола? 3/ Правилно ли се изчислява количеството изразходвана електроенергия от електропреносното дружество? Насрещната страна– ответникът „Електроразпределение Север“ АД оспорва жалбата и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване.Претендира присъждане на разноски. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран оператор, а ищецът - потребител на електроенергия за битови нужди в обекта, присъединен към електропреносната мрежа (§ 1, т. 2а ДР на ЗЕ). Намерил е, че проверката на СТИ за отчитане на доставената и потребена електроенергия в този обект е извършена на 13.03.2020г. при условията и по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г., а констатациите в протокола за извършването й, включително подписването му от страна на съпругата на ищеца, не са оборени от последния, чиято е доказателствената тежест. Установената при проверката външна софтуерна намеса в тарифната схема на СТЕ, в резултат на която отчетената в невизуализиран на дисплея му регистър електроенергия е реално потребена, изпълва хипотезата на чл. 55 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.). Остойностяването на „скритата“ електроенергия е извършено съобразно нормата на чл. 56, ал.3 от ПИКЕЕ, която предписва преизчислените количества електрическа енергия да се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор. Периодът на корекция – от 22.02.2017г. до 13.03.2020г., е определен при спазване на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ, който регламентира за пределен начален момент за преизчисляване този на монтиране на СТИ в обекта на потребителя. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът не е формулирал въпрос, относим към заявеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а е заявил противоречие между въззивното решение и цитираното решение на ВКС, ТО. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Отделно, соченото противоречие е принципно изключено, доколкото решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І ТО дава разрешение на въпроса за възможността за едностранна корекция и в кои хипотези тя е възможна след изменението на Закона за енергетиката от ДВ бр. 54/2012г., а този въпрос е неотносим към настоящия казус, за който са приложими правилата на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. Вторият и третият от поставените в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въпроси са фактически и принципно формулирани, поради което не изпълват общото основание на чл. 280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби. Отсъства допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възможността корекционната процедура по чл.55 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. да обхваща период, предхождащ приемането им. Този въпрос е обуславящ правната воля на въззивния съд, но по него има установена практика на Върховния касационен съд, което изключва основанието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК за случая. С решение № 60269/27.05.2022г. по гр.д.№ 1054/21г. на ВКС, ІІІ ГО, е даден положителен отговор на въпроса може ли периодът на корекция по чл. 55 ПИКЕЕ да обхваща период преди 02.05.2019г., когато влизат в сила ПИКЕЕ 2019г. Той е мотивиран от константната съдебна практика, изразена и с цитираното решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20 г. на трето г.о. на ВКС, според която правнозначим за основанието за корекция на електроенергия за минало време е моментът на съставяне на констативния протокол. Когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ ( в сила от 02.05.2019г.), преизчисляването на неправилно отчетената потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тях. Приложимата разпоредба на чл. 55 ПИКЕЕ предвижда, че при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализирания регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър. Така, ако датата на монтажа на СТИ предхожда датата 02.05.2019г., периодът на корекция по чл. 55 ПИКЕЕ 2019г. ще обхване и период от време преди датата на влизането им в сила. Приетото в обжалваното въззивно решение, че за казуса е ирелевантен моментът на външното вмешателство в СТИ, респ. този, от който е започнало отчитане на електроенергия в невизуализирания регистър на СТИ, доколкото датата на монтиране на СТИ е нормативно определеният релевантен пределен начален момент за преизчисляване, напълно съответства на цитираните по – горе разрешения в практиката на ВКС. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол. На ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които са в размер на 1548 лева с ДДС, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК / лист 22/. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд