Определение № 290 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2020 г.

Образувано е по частна жалба,подадена от адв.Е.А. – пълномощник на Н. И. К. против определение № 762/ 13.11.2019 г. по гр.д № 2153/2019 г. по описа на ВКС, IІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 6956/ 07.11.2018 г. по гр.д. № 13273/2017 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди,че позовавайки се на цената на иска съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.280,ал.3 ГПК и не е дал достъп до справедлив съдебен процес. Искането е за отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба по същество. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата В. И. К., подаден чрез адв. А.К., в който се поддържа, че жалбата е недопустима,поради просрочие и неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок/фискален бон от 12.12.2019г.за приета пратка,ч.гр.д.№ 1459/20г.- стр.14/ изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение предходният състав на ВКС е приел, че подадената касационна жалба е срещу въззивно решение постановено по иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено,че Н. Н. К. не дължи чрез принудително изпълнение на Н. И. К. общо сумата 2929,97 лв.,от която – 2770,64 лв. на основание чл.31,ал.2 ЗС и сумата 159,33 лв.обезщетение за лишаване от ползване за периода 27.04.1994г.- 01.03.2004г.,ведно със законната лихва,считано от 1.03.2004 г. и разноски в размер на 500 лв.,за които суми е издаден изпълнителен лист на 13.02.2009г.по гр.д.№ 4215/93г. по описа на СРС,58 с-в. Посочено е, че цената на иска е под установения в закона минимум 5 000 лв.,а извън правомощията на ВКС е да се произнася по валидността и правилността на съдебни актове неподлежащи на касационен контрол. Определението е правилно. Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Доколкото се касае за вземания, по обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, правилна е преценката, че минималният размер на цената на иска, за да е допустимо касационното обжалване, трябва да надвишава 5 000 лв. - изискване, което в настоящия случай не е налице. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че с оглед характера на предявените искове цената на иска следва да се определи като сбор от цената на всички претенции. Цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума - чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. В настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на самостоятелни парични задължения чрез принудително изпълнение. Касае се за обективно съединени искове, като за допустимостта на касационно обжалване на решението по тях, е меродавна цената на всеки от съединените искове.Поради това неправилно жалбоподателят поддържа, че цената на иска е 8726,78 лв. Тази сума представлява сборът от цената на обективно съединените искове/главница,законна лихва до окончателното плащане на сумата и разноски по делото/, но след като всеки от тях е с цена под 5 000 лв., постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,т.1 от ГПК. Процесуалните гражданско-правни норми, уреждащи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, както и условията и сроковете за това са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора за процесуалното представителство на ответника по реда на чл.38,ал.1,т.3,пр.2 ЗА се следва възнаграждение за настоящето производство в размер на 518,87 лв.съгласно чл.36,ал.2 ЗА и изчислено по реда на чл.9,ал.3 вр.чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.