Определение № 836 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 470/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение23.02.2026 г.докладчик Драгомир Драгнев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. С. И. срещу определение №2390 от 16.9.2025 г. по ч.гр. д. №2412 по описа за 2025 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, като ПРЕКРАТЯВА производството. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателката. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. И. срещу определение №2390 от 16.9.2025 г. по ч.гр. д. №2412 по описа за 2025 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено определение № 7937 от 22.4.2025 г. по гр.д. № 13969 по описа за 2024 год. на Софийския градски съд, ГО, II „в“ състав, за връщане на въззивната и жалба срещу решение от 22.04.2024 год. по гр. д. № 49237 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 172 състав. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на частната жалба приема следното: Производството по делото е било образувано пред Софийския районен съд по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която срещу Р. С. И. са предявени установителни искове за сумите 3729,14 лв. незаплатена топлинна енергия, 551,94 лв лихва за забава и 96 лв. сума за разпределение на топлинна енергия. Софийският районен съд е постановил решение, което е било обжалвано от Р. С. И., но Софийският градски съд е върнал въззивната жалба като просрочена, а Софийският апелативен съд е потвърдил определението на въззивния съд. Това определение не подлежи на касационно обжалване както на основание чл.274, ал.2, изречение първо, предложение второ от ГПК, така и на основание чл.274, ал.4 от ГПК. Първата разпоредба предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Както е прието в ТР №2 от 23.06.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предложение второ от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Втората разпоредба изключва от обхвата на касационното обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, както е в случая, тъй като цената на исковете е до 5 000 лв./чл.280, ал.3, т.1 от ГПК/. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Цитирани разпоредби

4