Определение № 859 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 328 от 27.02.2023 г. по в. гр. д. № 1814/2022 г. на Бургаски окръжен съд, след частична отмяна на решение № 63 от 22.08.2022 г. по гр. д. № 595/2021 г. на Районен съд-Царево, е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на Р. И. Й. извършената между Д. Д. К. и Ж. П. Й. продажба на 1/36 идеална част от поземлен имот с идентификатор [№ по КККР на [населено място], обективирана в нотариален акт [№] 80, том VІІІ, рег.№ 8756, дело № 1281/11.11.2021 г. и е допуснато извършването на делба на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] между съсобственици и при квоти: 9/18 идеални части за Д. Д. К. и съпругата му М. Л. К.,7/18 идеални части за Ж. П. Й. и 2/18 идеални части за Р. И. Й..

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 от ЗН по отношение на Р. И. Й. извършената между Д. Д. К. и Ж. П. Й. замяна на 14/36 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], обективирана в нотариален акт № 22, том І, рег.№ 159, дело № 15/18.01.2021 г.

Въззивният съд е приел, че процесният имот с идентификатор [№] по КККР съставлява УПИ [№] от кв. 27 по плана на [населено място], с площ от 588 кв. м. Имотът е бил част от по-голям парцел Х от кв.16 по плана на [населено място] с площ от 1240 кв. м., за който Й. Д. Й. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, дадени или взети за жилище на бездомници, № 8, том ІІ, дело № 493/1963 г. на нотариус при Бургаски народен съд. Със съдебна спогодба от 22.10.1990 г. по гр. д. № 3041/1989 г. на Бургаския районен съд е извършена делба на този по-голям парцел, при която в дял на П. Й. Д. и К. Й. И. е поставен парцел Х.-158 в кв. 27 по плана на [населено място]. При липса на други данни квотите на тези съсобственици се считат за равни.

К. Й. И. е починала на 30.03.2019 г. и е оставила за свои наследници по закон децата си Н. И. А. и Д. И. Д..

П. Й. Д. е починал на 03.10.2013 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си К. Ж. Д. и синовете си Ж. П. Й. и Й. П. Й. (съпруг на ответницата Р. Й.). Съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството тримата са придобили по наследство по 1/3 идеална част от притежаваната от П. Д. 1/2 идеална част от имота, или по 1/6 идеална част от целия имот.

Й. П. Й. е починал на 30.11.2015 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си - ответницата Р. Й. и майка си К. Ж. Д.. Тъй като продължителността на брака между Й. П. Й. и ответницата Р. Й. е продължил повече от 10 години, съгласно чл.9, ал.2 ЗН ответницата Р. Й. е наследила 2/3 идеални части от притежаваната от съпруга й 1/6 идеална част от имота, или е наследила 2/18 идеални части от целия имот, а майката на Й. П. Й. – К. Ж. Д., е наследила 1/3 идеална част от притежаваната от сина й 1/6 идеална част от имота, или е наследила 1/18 идеална част от целия имот. По този начин след смъртта на сина си Й. Й., К. Ж. Д. е станала собственик на общо 4/18 идеални части от имота (1/6 идеална част по наследство от съпруга си П. Й. Д. и 1/18 идеална част – по наследство от сина си Й. П. Й.).

След смъртта на К. Ж. Д. на 15.08.2020 г., единственият й наследник по закон – синът й Ж. П. Й., е наследил притежаваните от майка му 4/18 идеални части от имота и заедно с неговата 1/6 идеална част (получена по наследство от баща му П. Й. Д.) ответникът Ж. Й. е станал собственик на общо 7/18 идеални части от имота.

На 18.01.2021 г. с нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движими вещи № 22, том VІІІ, рег. № 8756, дело № 1281 от 2021 г., Н. А. като собственик на 9/36 идеални части, Д. Д. като собственик на 9/36 идеални части и Ж. П. Й. като собственик на 14/36 идеални части са прехвърлили на Д. Д. К. общо 32/36 идеални части от ПИ 44094.501.253 срещу златни накити. Към момента на изповядване на сделката страните не спорят, че Д. Д. К. е в брак с ищцата М. Л. К., т. е. тези идеални части от имота са придобити от двамата ищци при условията на съпружеска имуществена общност. На 11.11.2021 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том VІІІ, рег.8756, дело № 1281 от 2021 г., Ж. П. Й. е продал на ищеца Д. Д. К. още 1/36 идеална част от ПИ № 44094.501.253.

Прието е, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл.76 ЗН за обявяване за относително недействителна по отношение на ответницата Р. Й. на извършената замяна между наследниците на К. Й. И. – Н. И. А. и Д. И. Д. от една страна, и Д. К. от друга, е влязло в сила.

Прието е, че сделките на разпореждане с идеални части от процесния имот, извършени между Д. Д. К. и Ж. П. Й., са относително недействителни по чл.76 ЗН спрямо Р. Й.. Сделките са в полза на лице, което не е в кръга на наследниците на П. Й. Д.. Тези сделки не представляват продажба на наследство по смисъла на чл.212 ЗЗД, тъй като общият наследодател П. Й. Д. е имал и друг имот в съсобственост с трето лице.

Само за пълнота въззивният съд е приел, че продажбата на 1/36 идеална част от имота, извършена с нотариален акт № 80 от 11.11.2021 г., не е произвела действие, тъй като с предходния нотариален акт № 22 от 18.01.2021 г. продавачът Ж. Й. вече се е бил разпоредил с всички притежавани от него идеални части от имота (14/36 идеални части) и не би могъл да прехвърли на ищеца собствеността върху нещо, което не притежава.

Прието е, че съгласно т.1 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС ако искът по чл.76 ЗН се уважи, последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, затова не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза при извършване на делбата разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права. Затова е прието, че делбата на ПИ 44094.501.253 по КККР на [населено място] следва да бъде допусната между Д. Д. К. и М. Л. К., Ж. П. Й., и Р. И. Й., при следните квоти: 18/36 идеални части общо за Д. К. и М. К. (при условията на СИО), 14/36 идеални части за Ж. Й. и 4/36 идеални части за Р. Й..

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Д. К. и М. Л. К..

Жалбоподателите считат, че към момента на сключване на съдебната спогодба от 22.10.1990 г. по гр. д. № 3041/1989 г. на Бургаския районен съд съделителят П. Д. е бил женен и след като в съдебния протокол е вписано, че сметките между страните са уредени, значи е имало сметки за уреждане и получената от П. Д. 1/2 ид. част от имота е придобита в съпружеска имуществена общност с К. Д.. Оттук съделителката Р. има дял в съсобствеността в размер на 1/12 ид. част, а не 1/9, колкото е приел съдът.

На следващо място жалбоподателите считат, че въззивният съд не е следвало да уважава иска по чл.76 ЗН за 14/36 ид. части от процесния имот, тъй като заради изначалната съсобственост на имота делбата не би могла да бъде извършена само между наследниците на П. Й. Д., т. е. целта на чл.76 ЗН не може да бъде постигната. Освен това неправилен бил изводът на съда, че П. Й. Д. е оставил в наследство и друг имот. Този извод не бил подкрепен с доказателства.

В изложение към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка;

2. Въпрос за допустимост и основателност на иска по чл.76 ЗН в хипотеза, когато поради извършено разпореждане от други съсобственици в делбения имот, различни от сънаследника на съделителя- ищец по иска по чл. 76 ЗН, приобретателят не може да бъде изключен от делбата и в същата да участват само сънаследниците;

3. Приложим ли е чл. 76 ЗН в производството по делба на имот, в който съсобствеността на съделител е придобита от различни праводатели, някои от които са сънаследници с ищеца по иска по чл. 76 ЗН, а други не са сънаследници с ищеца по иска по чл. 76 ЗН, т. е когато сънаследниците участват в делба на имот заедно с лица, които не се явяват наследници на техния наследодател;

4. За приложението на чл. 76 ЗН и обявяване на недействителност на извършено разпореждане с наследствен предмет следва ли съдът в делбения процес за делба само на един имот да изследва и приеме за установено правото на собственост на общия наследодател върху недвижими имоти или поне върху още един недвижим имот, освен недвижимия имот, предмет на делбата, след като от страна на съделителя, предявил иск по чл. 76 ЗН, не се въвеждат други имоти за делба, на които общият наследодател да е бил собственик.

Първият въпрос бил разрешени в противоречие с решение № 214 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 2345/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, а вторият въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. Въпроси № 3 и № 4 били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответницата в производството Р. И. Й. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 1 във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията и доводите на страните. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по този въпрос. Върху придобитата от П. Д. 1/2 идеална част от процесния имот не е възникнала съпружеска имуществена общност между него и съпругата му К., тъй като тази идеална част не е придобита на възмездно основание по време на техния брак – по делото не са налице данни същата да е придобита чрез заплащане на семейни средства за уравнение на дяловете на останалите съделители при извършената съдебна спогодба. Само ако в съдебната спогодба беше посочена конкретна сума за уравнение на дяловете, която П. Д. е бил длъжен да заплати на останалите наследници, върху съответната идеална част, съпоставима с тази сума спрямо цената на получения от него имот, би възникнала СИО. Такива данни по делото няма.

По въпрос № 2 също не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение съответства на приетото в неотменената част на т.2 на ТР № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36/85 г. на ОСГК на ВС. Макар и неясно зададен, въпрос № 2 всъщност поставя питането дали чл.76 ЗН се прилага в хипотеза, при която наследодателят е бил съсобственик с трето лице. В съответствие с посоченото ТР на ВС въззивният съд е приел, че чл.76 ЗС не създава ограничение за съсобственика при извършване на актове на разпореждане с неговата идеална част от имота. В този случай недействителен по смисъла на чл.76 ЗН ще е само актът на разпореждане с наследствения дял. Именно такъв е и резултатът по настоящото дело – имотът е бил съсобствен между П. Д. и К. И. и съдът е приел, че чл.76 ЗН не намира приложение по отношение на разпореждането, извършено от наследниците на съсобственика на П. Д. - Н. И. А. и Д. И. Д.. Недействителността по чл.76 ЗН засяга само разпореждането, извършено от сънаследника на Р. Й. - Ж. П. Й., с наследствения дял, който той е получил от общия наследодател П. Д., в полза на лице, чуждо на наследството. В същия смисъл са решение № 70 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7091/2013 г., I г. о. и решение № 56 от 1.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2242/2021 г., I г. о., на които обжалваното въззивно решение съответства.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси № 3 и № 4. Въпрос № 3 на практика има същия смисъл като въпрос № 2, по който има практика на ВС и ВКС, посочена по-горе и на която въззивното решение съответства. Въпрос № 4 на практика поставя питането как се доказва в делбения процес твърдението, че общият наследодател е оставил и друг имот, различен от имота по делбата и по отношение на който са извършени разпоредителни сделки, предмет на иск или възражение по чл.76 ЗН, за да се изключи хипотезата на чл.212 ЗЗД и дали този друг имот задължително трябва да участва в делбата. Въпросът не представлява интерес за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като отговорът му следва от общите правила на доказването в процеса. Лицето, което е предявило иск или възражение по чл.76 ЗН, има правен интерес да твърди и да доказва, че оспорените сделки не представляват продажба на наследство по чл.212 ЗЗД, тъй като наследодателят е оставил и друг имот. Обстоятелството, че този имот не е предмет на делба, за разлика от имота, засегнат от атакуваните по чл.76 ЗН сделки, няма никакво значение. От значение е само факта, че наследството на общия наследодател не се изчерпва с имота, по отношение на който има разпоредителни сделки, предмет на иска или възражението по чл.76 ЗН. Доказването на това твърдение става по общите правила. В настоящия случай още с отговора на исковата молба са представени доказателства, от които се установява, че освен процесният имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общият наследодател П. Д. е имал и друг имот в съсобственост с трето лице – имотът по нотариален акт № 37 от 11.08.1972 г., означен на скицата на стр. 39 от първоинстанционното производство като ПИ 48619.503.259 по КККР на [населено място].

В обобщение – не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото на ответницата в производството Р. И. Й. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,