Определение № 532 от 07.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1532/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез В. П. – служител с юридическо образование при НАП (директор на Дирекция „Държавни вземания”), с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 271/26.04.2023 г., постановено по т. д. № 114/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VI с-в, с което изцяло е потвърдено Решение № 1197/31.10.2022 г., постановено по т. д. № 2245/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 9 с-в, с което е отхвърлен предявеният от НАП срещу „Джи Ти Ком” ЕООД (н) установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Джи Ти Ком” ЕООД по т. д. № 463/2020 г. по описа на СГС на публични вземания в общ размер от 219711,28 лв., включени в одобрения от съда по несъстоятелността Списък на приети вземания на кредитори на „Джи Ти Ком” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, и за които с Постановления от 19.06.2019 г., 23.04.2019 г., 22.01.2019 г. и 29.01.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП, [населено място] е наложил обезпечителни мерки - запори, вписани в ЦРОЗ по партидата на търговеца на 18.05.2021 г. под № 2021051800525; № 2021051800636; № 2021051800571 и № 2021051800675. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че обезпечените със запор вземания не се ползват с привилегията на обезпечени в производството по несъстоятелност, тъй като той не съответства на нормативния смисъл, вложен в императивната разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която не подлежи на стеснително тълкуване. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК, като поставя следния материалноправен въпрос: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на ЗОЗ след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ?”. За да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване при предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тези материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаторът поддържа, че за запорите, наложени след откриване на производството по несъстоятелност, е налице нормативна празнота в търговската несъстоятелност, а от налагането на обезпечителната мярка до надлежното ѝ вписване в съответния регистър по реда на ЗОЗ би могло да изтече период от време, през който да бъде открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Ответникът - „Джи Ти Ком” ЕООД (н), не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба. В писмения отговор на касационната жалба временният синдик на несъстоятелния длъжник развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че с Решение от 10.05.2021 г., постановено по т. д. № 463/2020 г. по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на „Джи Ти Ком” ЕООД, като срещу търговеца е открито производство по несъстоятелност. Не е спорен и фактът, че по партидата на „Джи Ти Ком” ЕООД е обявен изготвен от синдика Списък на приетите вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. № М-24-28/07.06.2021 г. Срещу установената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ на публични вземания в общ размер на 219711,28 лв., от които 175430,14 лв. - главница и 44281,14 лв. лихви, е подадено възражение от НАП, по което с Определение № 265098/02.11.2021 г., постановено по т. д.№ 463/2020 г. по описа на СГС, то е оставено без уважение. Прието е за установено, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 22.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Тексим Банк” АД. С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки от 19.06.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки. Установява се, че запорите са вписани в ЦРОЗ под № 202105180025 и под № 2021051800636. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 23.04.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи се в „Тексим Банк” АД. Установява се, че запорът е вписан в ЦРОЗ под № 2021051800571. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 29.01.2020 г. на публичен изпълнител от ТД на НАП е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК” ЕАД. Установява се, че запорът е вписан в ЦРОЗ под № 2021051800675. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелство въззивният съд е достигнал до следните правни съждения: в настоящия случай установителният иск е предявен от кредитор в 14 дневния срок от момента на обявяване в Търговския регистър на Определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ (Определението по чл. 692, ал. 6 ТЗ е обявено в ТР по партидата на длъжника на 03.11.2021 г., а исковата молба е подадена по пощата на 17.11.2021 г., поради което и срокът за предявяване на иска по чл. 694, ал.1 ТЗ е спазен). Въззивният съд e счел, че процесните запори за обезпечение на притежаваните от държавата публични парични вземания, наложени от по реда на ДОПК от публичния изпълнител - след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, не обуславят привилегия за удовлетворяване на публичните вземания по реда на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, макар и в тази правна норма да е регламентирано, че и вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със запор или възбрана, които са вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с правото на предпочтително удовлетворение от първи ред – от получената сума при осъществяване на обезпечението. Апелативният съд, съобразявайки разясненията в доктрината и формираната съдебна практика, е приел, че правната норма, уредена в т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, подлежи на корективно тълкуване относно предвидената привилегия при удовлетворяването на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Изяснил е, че е недопустимо вписването на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ (арг. чл. 4 ЗОЗ), а вписването на запор цели той да се противопостави на кредитора, в полза на когото е учреден особен залог върху запорираното имущество - учреденият залог не може да се противопостави на кредитора, който е вписал в съответния регистър по ЗОЗ запор върху наложеното имущество преди вписването на залога – арг. чл. 12, ал. 2 ЗОЗ и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Поради това вписването на запора не дава правото на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е да се създаде право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително упражняване на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (арг. чл. 32а ЗОЗ). А съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори (арг. чл. 459, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Въззивният съд е съобразил и разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, уреждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани. Поради тези правни съображения и при осъщественото корективно тълкуване на правната норма, уредена по т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, апелативният съд е достигнал до правното съждение, че процесните публични вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, не се ползват в производството по несъстоятелност от привилегията по тази разпоредба. Но дори и да не бъде възприето становището, че привилегировани по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ - в производството по несъстоятелност, са само приети вземания, обезпечени със залог или ипотека, в случая не могат да възникнат последиците по тази норма (привилегия по отношение на останалите кредитори), тъй като по делото се установява, че запорите, наложени по ДОПК от публичния изпълнител, са вписани по реда на ЗОЗ след откриването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника. А съгласно правната норма, уредена в чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ (в релевантната ѝ редакция), след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо върху имущество на длъжника да бъдат налагани обезпечителни мерки по реда на ДОПК или ГПК. А и вписаният в ЦРОЗ на запор, наложен преди откриването на производството по несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността (арг. чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ – в релевантната редакция на тази правна норма). Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложение правни доводи апелативният съд е заключил, че процесните публични държавни вземания, включени в одобрените списъци на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник „Джи Ти Ком” ЕООД, не се ползват с привилегията от първи ред, уредена в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което и предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но той не отговаря на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В константната практика на ВКС не съществува съмнение, че разпоредбата на чл. 772, ал. 1, т. 1 ТЗ подлежи на корективно тълкуване в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, а именно, че във връзка със запори, вписани по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ГПК не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността ( чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ – в релевантната редакция на тази правна норма). В този смисъл, при еднообразното решаване от ВКС на поставения от касатора материалноправен въпрос (напр. Решение № 35/27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 712/2020 г., I т. о., ТК – „Единствено за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че настоящият състав споделя изводите, изложени от двете предходни инстанции, относно липсата на материално право, което вписан по реда на ЗОЗ запор учредява. Запорът представлява обезпечителна мярка, от която не възниква привилегия по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Това разрешение се споделя и в голяма част от теоретичните правни разработки по въпроса”) произнасянето по него от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването на правните норми, уредени в чл. чл. 722, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 638, ал. 4, изр. 2 и изр. 3ГПК (в релевантната за настоящия казус редакция на тази правна норма), респ. за развитие на правото – както разпоредбата, уреждаща относителната недействителност (непротивопоставимост) – по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на наложените запори, така и забранителната правна норма, според която е недопустимо да се налагат обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност, са ясни и непротиворечиви. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд