Определение № 114 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2315/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационни жалби на Д. П. К. и М. К. К. срещу решение №443/20г., постановено по в.гр.д. 2329/19г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД са признати за недействителни до размера на 1/2ид.ч. по отношение на „Еколаб”ЕООД договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №73/15г. и договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт. №74/15г. и двата на нотариус Р. В. с район на действие Пловдивски районен съд. В изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решиение на основание чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че ищецът „Еколаб“ЕООД е кредитор на М. К., което обстоятелство било установено с влязло в сила решение по гр.д. 1119/15г. на Пловдивски районен съд. След възникване на задължението длъжникът М. К. се разпоредила с процесните недвижими имоти в полза на сина си Д. К.. Приобретателят Д. К. не доказал при условията на пълно и главно доказване, че не е знаел за задължението на майка си. Според въззивния съд без значение за уважаване на иска е дали вземането на кредитора е било ликвидно и изискуемо. В касационните си жалби касаторите изразяват становище, че решението е необосновано, тъй като от свидетелските показания по делото се установявало, че Д. К. към момента на процесните възмездни сделки не е знаел за задълженията на майка му към ищеца. Съдът не бил обсъдил показанията на свидетелите, не била посочена дата на забава по отношение на задължението на М. К. към ищеца, поради което липсвала първата предпоставка на иска- наличие на изискуемо вземане, освен това М. К. не е знаела, че е в забава, откъдето тя не е целяла увреждане на интересите на кредитора. Целта на сделките била да се реализират лихвоточките на Д. К. Във връзка с доводите в жалбата касаторите са формулирали следните въпроси в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК: Допустимо ли е да се приме, че ответниците са знаели за увреждането, при положение, че е доказано, че Д. К. като син на М. К. не е знаел за задължнията на майка му М. К. към ищеца „Еколаб” ЕООД? От кой момент настъпва забавата и изискуемостта при отложени плащания между длъжника и кредитора? Допустимо ли е съдът да приема за дата на забава друга дата, без да е приел датата на изискуемостта? Допустимо ли е да се приме за първия ответник, че е знаел за увреждането, при положение, че той е разбрал за сделката 2години по- късно? Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК е неоснователно. Първият и четвъртият въпрос не са обуславящи, а са въпроси които касаят правилността на решението. Съгласно т.р. №1/2010г. на ОСГТК касаторът следва да формулира правен въпрос, който е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съдебната практика еднозначно приема, че въпросът следва да е по тълкуване на правна норма, което тълкуване да е обусловило по- нататък правната квалификация на фактите по делото, за да може след това тълкуването на съда да се сравни с тълкуването на нормата, направено от ВКС по същия въпрос. В случая първият и четвъртият въпрос не са въпроси по тълкуване на правна норма, а съдържат становището на ответниците, че искът не е доказан, поради което и въпросите им са по правилността на решението, които въпроси обаче, са извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Съгласно решение №134/11 ІV ГО доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. В съответствие с практиката, въззивният съд е приел, че обстоятелството, че Д. Р. е бил претърпял ПТП не доказва невъзможността му да е знаел за задължението на майка му към кредитора. Затова въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че ответниците не оборват презумпцията за знание- не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът не е знаел за задължението преди сключване на прехвърлителните сделки. Относно втория и третия въпрос не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото практиката на ВКС е категорична, че от значение по чл. 135 ЗЗД е вземането да е възникнало, а не дали то е ликвидно, изискуемо, или длъжникът е поставен в забава. Съгласно решение №362/14г. на ІV ГО по силата на чл. 135 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника. Видно е, че решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС. Не се установяват обстоятелства, които да налагат изменението на практиката на ВКС, за да е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания на т.р. №1/10г. на ОСГТК, за да измени практиката на ВКС по поставен въпрос е необходимо изменение на законодателството или на обществено- икономическите условия. В случая такива предпоставки нито се обосновават, нито се установяват от настоящия състав на ВКС. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите не обосновават и не представят решения на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз, които да противоречат на приетото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси относно необходимостта вземането на кредитора по чл. 135 ЗЗД да е ликвидно и изискуемо. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. С оглед изхода на спора в полза на ищеца „Еколаб“ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 2880лв., представляващи платен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО