Определение № 358 от 19.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 253/2018 г.

Производството е по касационната жалба на Г. С. М. срещу решението на СГС от 25.Х.2017г. по гр.д. №13684/2016г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 28.V.2018г. В проведеното на 08.Х.2018г. открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата процесуалният представител на касаторката С. М. /нейн баща/ е заявил, че делото следва да бъде отложено, тъй като не били отстранени пречките за предоставяне на правна помощ на касаторката чрез заменяването на адвокат А. С., която не отговаряла на изискването на чл.24 ал.2 ЗАдв., с адвокат Л. М. от АК Видин, който безплатно приподписал касационната жалба, отчасти бил запознат с делото и контактуването с него нямало да налага пътуване от Видин до София, поискано с молба от 22.ІІІ.2018г. Заявено е и искане за отвод на съдебния състав на основания, изложени в писмен вид, както и за спиране на производството по делото поради предявяване на иск за установяване на неистинност на приетото от въззивния съд заключение на вещо лице С.З.. Заявено е и че не е изпълнено предвидено в чл.287 ал.1 ГПК задължение за връчване на касаторката на препис от отговора на ответника на касационната жалба. ВКС на РБ намира искането за отвод на съдебния състав за неоснователен. Като основания за това в писменото искане са посочени: с изложените в определението по чл.288 ГПК мнения и становища съдът предопределил по изключително тенденциозен и пристрастен начин изхода на делото, като не допуснал касационно обжалване на посочените /в изложението/ основания; грубо неразбиране на въпроса за момент на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие – не било вярно, че не се спори за това, което означавало, че делото не е прочетено; недопустими и пристрастни /удобни за ответната страна/ умозаключения, становища и мнения се излагали във връзка със заболяването на ищцата, без да се даде право на оспорване в съдебно заседание; изложена била абсолютна неистина, че ищцата не е възпроизвела на хартиен носител описани на стр.2 /от определението/ документи, което било шокиращо, тъй като сочело, че съставът изобщо не е отворил материалите по делото; учудваща била и констатацията, че закрилата по чл.333 ал.1 т.6 КТ не била посочена, а това било сторено с исковата молба; тенденциозни и неправомерни били изводите относно статута на ищцата на представител на работниците и служителите - този статут бил факт и касационната инстанция не можела да прави умозаключения относно единствен начин на избор на представители, като следвало съдиите да прочетат добре нормата на чл.24 т.3 на Приложението към ЕСХ, съдиите нищо не били казали и криели за невъзможността за уволнение на работник/служител, потърсил съдействие на органите /ИА „ГИТ”, КЗДискр., КЛД/; съдиите не били схванали защо са представени самолетните билети, ще имат ли те смелостта да постановят каквото и да е решение в полза на работодателя, след като е налице преследване от негова страна, доказано с три предложения по чл.331 КТ, които не считат да обсъждат; как било възможно състав на ВКС да приема да е възможно в рамките на мандат на представител на работниците и служителите да се провежда нов избор, като пристрастен бил изводът, че дори ищцата да е била избрана, на общо събрание /преди уволнението/ има избран нов; в противоречие с практиката бил изводът за реално съкращение /изложени са доводи за необоснован извод за компетентност на Ф. за изменение на щатното разписание, за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала за назначаването му, и че проверка за това съдът дължал и служебно/; тенденциозен бил изводът за реално съкращение, след като функциите на ищцата са прехвърлени изцяло на румънска гражданка, както и че не следва да се обсъждат предложенията по чл.331 КТ, тъй като нямали отношение към делото; изразява се несъгласие с извода за бланкетност на оплакванията относно приложението на чл.333 ал.1 т.1 т.5 и т.6 КТ – закрилата по тези разпоредби била доказана; неоснователен бил изводът за неотносимост към спора на 18 наведени дискриминационни деяния; категорично не се възприемал изводът за недопускане на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК с оглед всевъзможните пречки за осъществяване на правна помощ, непрочитане на писменото изявление от 22.ІІІ.2018г., неизпращане на препис от отговора, предоставяне на материали по делото след подаване на молба и чакане на благоволение на докладчика за уважаването й, неизпълнение на искането от 22.ІІІ.2018г. за изпращане на всички материали по електронен път; очевидно всички действия на съда били насочени към удовлетворяване на ответното дружество с поръчано предварително решение, поради това поведение на зависими съдии, които заради лична изгода и кариеристични цели, са готови да съсипят живота на ищцата, тя, процесуалният й представител и съпругата му били опозорени. Така изложените основания за отвод не обосновават уважаване на искането. Доводите относно професионалната подготовка и изпълнението на задълженията на/от членовете на съдебния състав, както и несъгласието с някои от съображенията му по допускането на касационно обжалване, не са сред предвидените в чл.22 ГПК предпоставки за това. В определението по допускане съдът не е правил преценка и не е формирал собствени изводи по съществото на спора – като такава преценка процесуалният представител на касаторката е възприел изложението на изводите от фактическа и правна страна на въззивния съд. Предоставянето на страните на материали по делото по подадена от тях или от процесуалните им представители писмена молба и след разрешение на съдия е процедура, изрично предвидена в чл.47 от Правилника за администрацията на ВКС. А задължение на съда да изпраща на касатора препис от отговора на касационната жалба на насрещната страна в процесуалния закон не съществува. Що се касае до оплакването за неудовлетворяване на искането за уведомяване на касаторката по електронен път за постановеното определение по допускането на касационно обжалване, следва да се посочи, че такава информация за него е могла да се получи на електронния сайт на ВКС. Голословни са и твърденията за зависимост, за лична изгода и за кариеристични цели при осъществяване на задълженията по делото от съдебния състав. ВКС намира за основателно заявеното от страна на касаторката искане за замяна на определения адвокат от Софийската адвокатска колегия с такъв от Адвокатска колегия Видин, в чиято област е местоживеенето й, с оглед ефективното осъществяване на правната помощ. При възможност на основание чл.25 ал.5 ЗПр.П адвокатският съвет да определи посочения от страната адвокат Л. К. М., който е приподписал касационната жалба и по твърдения на страната бил отчасти запознат с делото. По искането за спиране на производството по делото ВКС ще се произнесе в откритото съдебно заседание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,