Определение № 60462 от 15.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1940/2020 г.

Производство по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН“ ЕАД /н./ срещу решение № 94/17.07.2020 г. по в. гр. д. № 122/2020 г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение № 1229/18.12.2019 г. на Районен съд Шумен по гр. д. № 1219/2019 г. за отхвърляне на предявените от дружеството касатор и „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“ ООД срещу синдика на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН“ ЕАД /н./ искове по чл. 270 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 92/24.07.2015 г. по т. д. № 586/2011 г. по описа на Окръжен съд Шумен.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и релевираните от касатора възражения относно разпределение на доказателствената тежест, както и възраженията относно липсата на протокол за разпределение на делото на конкретен съдия докладчик. Поради допуснатите процесуални нарушения постановеното решение е и необосновано. Наред с това, при постановяването му въззивният съд е нарушил и материалния закон, а именно чл. 9 от Закона за съдебната власт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС. Въпросите са следните:

1. За задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и да направи разбор на доказателствата.

2. Относно приложение на чл. 9 ЗСВ, чието нарушение според касатора обуславя незаконен състав на съда, а оттам и нищожност на постановеното от него решение.

Като основание за достъп до касация се сочи отклонение от създадена казуална практика, а именно решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на IV ГО, решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на III ГО, решение № 202/19.04.2020 г. по гр. д. № 2832/2018 г. на IV ГО. Наред с това се релевира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При изложените доводи от касатора е формирано искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова и да бъде прогласена нищожността на решение № 92/24.07.2015 г. по т. д. № 586/2011 г. по описа на Окръжен съд Шумен.

От ответника по касация синдика на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН“ ЕАД /н./ не е подаден отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

От въззивната инстанция е възприета изцяло установената в решението на Районен съд Шумен фактическа обстановка и обстоятелството, че ищците обосновават исковата си претенция, твърдейки, че решение № 92/24.07.2015 г. по т. д. № 586/2011 г. по описа на Окръжен съд Шумен е постановено от незаконен състав в нарушение принципа за случайно разпределение на делата, прокламиран от чл. 9 на Закона за съдебната власт. Като е анализирал основанията за нищожност, разяснени в доктрината и създадената съдебна практика, въззивният съд е достигнал до извод, че постановеното по реда на чл. 710 ТЗ от Окръжен съд Шумен решение, с което е обявена несъстоятелността на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН“ ЕАД /н./, а именно решение № 92/24.07.2015 г. по т. д. № 586/2011 г., е валиден съдебен акт, тъй като е е постановено от законен състав, произнесено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изразено е в писмена форма, подписано е от постановилия го съдия, и е разбираемо. Позовал се е и на Решение № 7/30.06.2020 г. на КС по к. д. № 11/2019 г. Счел е, че нарушението на чл. 9 ЗСВ не води до недействителност на съдебното решение, а евентуално до неговата неправилност. А от доказателствата по делото е установил, че и този порок не е налице, тъй като е извършено разпределение на делото и в резултат на това е съставен протокол, с посочен конкретен съдия докладчик.

Не са налице твърденията на касатора за наличие на основанията, обосноваващи достъп до факултативен касационен контрол.

Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ТР, за да бъде допуснато едно въззивно решение до факултативен касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора да е формулиран въпрос, който е от значение за формиране волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включени в предмета на делото. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да проверява правилността на изводите, формирани от въззивния съд относно установените по делото факти, истинността на приетите за релевантни доказателства и обосноваността на изводите, базирани на възприетите за осъществени факти, извън очевидните нарушения на логическите правила.

Първият формулиран въпрос има своя отговор в разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и в сочената от касаторите практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил, тъй като е разгледал всички, събрани по делото доказателства, както и е анализирал всички възражения. Следва да бъде посочено и, че формулираният въпрос не кореспондира с оплакване в касационната жалба кой точно наведен довод въззивният съд не е обсъдил и, ако беше го обсъдил, би достигнал до друг извод. Въззивният съд е анализирал правопораждащото твърдение, че поради нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, постановеното от Окръжен съд Шумен решение № 92/24.07.2015 г. по т. д. № 586/2011 г. е нищожно. Следва да бъде посочено и, че в цитираната от касатора практика, а именно решение № 202/19.04.2020 г. по гр. д. № 2832/2018 г. на IV ГО, е дадено разрешението, до което са достигнали и първите две инстанции, а именно, че нарушение на принципа за случайно разпределение води не до нищожност, а до незаконосъобразност на съдебното решение. Трябва да бъде разяснено, че този принцип гарантира обективността и безпристрастността на съдебния състав, тъй както това гарантира и разпоредбата на чл. 22 ГПК. По нейното приложение също е създадена достатъчно еднопосочна практика по реда на чл. 290 ГПК, която приема, че става дума за тежък процесуален порок, но не и за нищожност. Израз на тази практика са решение № 157/05.07.2017 г. по гр. д. № 4570/2016 г. на IV ГО, решение № 351/12.12.2011 г. по гр. д. № 497/2010 г. на II ГО, решение № 120/13.04.2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г. на III ГО. Следователно не е налице твърдяното от касатора основание за достъп до касация, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в унисон с възприетото от различни състави на ВКС относно наличие на порока нищожност на съдебно решение. Цитираната практика изключва приложението и на сочения при евентуалност допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При липса на основанията за достъп до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, то такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС