Определение № 113 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3724/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Б. Г. от АК-Шумен срещу решение № 155/07.08.2020 г. по в.гр.д. № 175/2020 г. на Окръжен съд Шумен, с което се отменя решение № 54/19.02.2020 г. по гр.д. № 944/2019 г. на Районен съд Нови Пазар и вместо това е уважен предявеният иск на Х. И. Х. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 24 107,70 лева, представляваща начислена по фактура № [№]/22.04.2019 г. коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], обл.В., за абонатен № [№], за периода от 08.03.2017 г. до 07.03.2018 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.„При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“, 2.„Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?“, 3.„Дали за да бъде кредитирано заключението на вещото лице, действията, които то ще извършва и обстоятелствата, които ще обследва, следва да се развият пред него? В случая, дали за да се кредитира експертизата на БИМ, натрупването на ел. енергия по скрит регистър трябва да се извърши пред вещите лица от института по метрология и те лично да възприемат това натрупване или е достатъчно те да го констатират?“; 4.„С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението или следва ли въззивният съд, като такъв по същество, да осъществи самостоятелна решаваща дейност по разглеждането и решаването на спора, без да е ограничен от твърденията и оплакванията на страните?“. Според касатора, първият, вторият и последният въпрос са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на третия въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация Х. И. Х. не е подал писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд приема, че към момента на извършване на техническата проверка - 07.03.2018 г., разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ е била действаща, но ответното дружество не може да извършва корекция в сметката на своите абонати по този ред в случая. ако не се докаже по безспорен начин въздействието върху средството за търговско измерване от абоната, точният период на неправилното отчитане и реалното количество потребена електрическа енергия. Според мотивите на решението, след като не се доказва конкретната причината за натрупване на електроенергия в скрития регистър, не може да се приеме, че начисленото количество е било реално доставено и потребено от абоната, с оглед на което претенцията на крайния снабдител не може да бъде уважена и на основание чл.183 ЗЗД, а предявеният установителен иск е основателен. При тези мотиви на съда в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“ Поставеният въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при решаването на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение