Определение № 314 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 165/10.04.2019 г. по настоящото дело, ВКС /Върховен касационен съд/ е спрял производството до приключване на производството по т. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. На 04.06.2020 г. е постановено ТР № 1/2018 г. по т. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото, в какъвто смисъл основателна се явява молбата на КПКОНПИ от 08.07.2020 г. По частната касационна жалба на КПКОНПИ /Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/, подадена чрез процесуалният й представител А. Б. В., държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна, ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение намира следното: Предмет на жалбата е определение № 44 от 21.01.2019 г. по ч. гр. дело № 19/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 13.09.2018 г. по гр. дело № 480/2017 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производство, образувано по искове на КПКОНПИ против В. С. С., П. Д. Д., КТМ ЕКС“ ЕООД, С. П. И. и К. Й. П. по чл. 74 ЗОПДНПИ /Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ – отм. и за присъждане на разноски в полза на В. С.. Предмет на жалбата е цитираното определение на Варненски апелативен съд, с което съставът се е произнесъл по правилността на определение № 2879 от 08.11.2018 г. по гр. дело № 480/2017 г., постановено от Варненски окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК. За да постанови посочения по – горе резултат, въззивният съд е обосновал разбирането, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е преклузивен. Съставът е приел, че същият срок е започнал да тече от 23.09.2014 г., съответно до 23.09.2015 г., като еднократно е бил продължен с решение на Комисията с шест месеца, т.е. до 23.03.2016 г. Прието е още, че решението на Комисията за образуване на производството е взето на 01.12.2016 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, поради което исковете са недопустими, съответно производството по тях подлежи на прекратяване. Въззивният съд е посочил, че не се налага различен извод и при действието на приложимия, съгласно ал. 2 на § 5 ПЗР към настоящия момент ЗПКОНПИ, уреждащ срока на проверката по аналогичен начин в чл. 112. По отношение на определение № 2879 от 08.11.2018 г. по гр. дело № 480/2017 г., постановено от Варненски окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстанционният акт е неправилен в частта, с която е допълнено определението от 13.09.2018 г. по същото дело на първоинстанционния съд в частта, с която КПКОНПИ е осъдена да заплати на К. П. сума, представляваща разликата над 1200 лв. до 1795 лв., като след отмяната на определението в посочената част е отхвърлил молбата на К. П. по чл. 248 ГПК и е потвърдил първоинстанционното определение в останалата част за допълване на първоначалното определение от 13.09.2018 г. по реда на чл. 248 ГПК, като КПКОНПИ е осъдена да заплати на К. П. сума, представляваща разликата между 980 лв. и 1200 лв., разноски, направени в исковото производство, както и е осъдена да заплати на „КТМ ЕКС“ ЕООД сумата, представляваща разлика над 5045.98 лв. и 5365.98 лв., разноски в производството пред Варненски окръжен съд. Въззивното определение е подписано с особено мнение от член на състава – съдия М. М.. Частната жалба е процесуално допустима. Ответниците - П. Д. Д. и КТМ ЕКС“ ЕООД, [населено място] в становищата си поддържат доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Ответниците - В. С. С., С. П. И. и К. Й. П. не са взели становище. Касаторът е поставил въпрос относно характера на срока /инструктивен или преклузивен/ по ЗОПДНПИ /отм./. Същият въпрос се свежда до преценка на правния характер на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ за провеждане на предварителна проверка на имуществото на проверяваното лице, респ. за образуване на съдебно производство за отнемане на имущество, след налагане на обезпечителни мерки, дали същият е инструктивен или преклузивен и неспазването му, препятства ли развитието на исковото производство пред съда, преклудирайки материалното право на Държавата за отнемане имуществото от субекти, включени в персоналния обхват на закона. Въпросът е релевантен, тъй като е обусловил произнасянето на въззивния съд по процесуалния спор относно допустимостта на производството поради изтичане на срока за проверка, визиран в чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./, приет за преклузивен. Поставеният въпрос е разрешен в ТР № 1/04.06.2020 г. по т. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. ОСГК на ВКС е дало обвързващо тълкуване за характера на срока /в частност по чл.27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ – отм./ за проверка и събиране на доказателствата за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като инструктивен, а не преклузивен, при което е допустимо образуването на съдебно производство, конкретно по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ след изтичане на този срок. Предвид тези правни разрешения, съобразени от настоящия състав, следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и следва да се допускане касационно обжалване на въззивното определение. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са налице. Първото от посочените основания не е налице поради немотивиране на допълнително основание. Липсват доводи относно хипотезата, засягаща произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за развитие на правото, както и липсват доводи относно хипотезата, засягаща произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. В последния случай не е мотивирано разбирането на страната за неправилна практика, обективирана с решение № 323/18.01.2018 г. на ВКС, ІV г.о. Освен това, страната недопустимо въвежда един общ правен въпрос по отношение на две различни допълнителни основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които формират два различни фактически състава. Основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е установено, тъй като не е обоснована очевидна неправилност на определението, посочените нарушения са по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното пред ВКС определение, Варненски апелативен съд се е произнесъл по правилността на определение № 2879 от 08.11.2018 г. по гр. дело № 480/2017 г., постановено от Варненски окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК. С оглед наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение, следва да се разгледа и спора по чл. 248 ГПК, в която част допускането на касационния контрол е обусловено от връзката на спора по чл. 248 ГПК със спора за процесуалната допустимост на предявените искове. По съществото на частната жалба, ВКС в настоящия си състав намира следното: В противоречие с приетите в цитираното ТР на ОСГК на ВКС правни разрешения, второинстанционният съд е приел, че срокът за проверка е преклузивен и изтичането му обуславя недопустимост на производството срещу ответниците, респективно недопустимост на съдебното производство. Предвид приетите от настоящия състав по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в съответствие с цитираното ТР на ОСГК на ВКС съображения за срока, а именно, че този срок е инструктивен, е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ след изтичане на същия срок. Ето защо, като е приел, че изтичането на срока за проверка е процесуална пречка за надлежно упражняване и съществуване на правото на иск, както и на материалното право на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което ще следва да бъде отменено, а също така ще следва да бъде отменено и определението на първоинстанционния съд, цитираното по – горе протоколно определение в частта, с която производството е прекратено и са присъдени разноски в полза на В. С.. Към тези съображения следва да се допълни още и следното. Предвид изложените по - горе съображения за незаконосъобразност на определението на въззивната инстанция и произтичащите от отмяната му, както и от отмяната на първоинстанционното определение правни последици – възобновяване висящността на производството, следва да се отмени и определение № 2879/08.11.2018 г. по гр. дело № 584/2016 г. на Варненски окръжен съд, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по спора по чл. 248 ГПК, като при разглеждане на делото по същество, окръжният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение