Определение № 3379 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3633/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 61427 от 29.05.2024 г. на С. А. Р., [населено място], приподписана от адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 2037/08.04.2024 г. по в. гр. д. № 2986/2023 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да е формулиран правен въпрос. Ответникът по касация И. Й. Т., [населено място], е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва жалбата по същество. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение 08.08.2022 г. по гр. д. № 64346/2020 г. на Софийски районен съд, с което ответникът С. Р. е осъден по предявения иск по чл. 108 ЗС от ищците З. З., И. Т., И. Т., Е. Г. и Л. Г. да им предаде владението върху реална част с площ от 26 кв.м., заключена между точки 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 4 от приложение № 1 и приложение № 2 към изготвената по делото СТЕ от поземлен имот – дворно място, съставляващ УПИ * – 490 кв. 265, находящ се в [населено място], местност „П. – Б.“ с идентификатор ***. Въззивният съд е приел за установено, че през 1999 г. Р. А. и Н. Н. са продали на З. З. и И. Т. по 1/4 ид.ч., а на Е. Г. 1/2 ид.ч. от празно дворно място с площ от 835 кв.м., находящо се в [населено място], квартал 265, местност „П.-Б.“, при граници: [улица], парцел *-*, парцел *-*. В нотариалния акт е описано, че имотът е придобит на основание покупко-продажба, наследство и реституция. Според заключението на техническата експертиза оградата на имота не е изградена по плана за регулация, като вероятно това се дължи на грешно трасирана при строежа сграда в поземлен имот с идентификатор ***. Площта между изградената ограда, калкана на блока и регулационната линия е изчислена на 26.4 кв.м. Въззивният съд е приел за преклудирано релевираното от ответника за първи път във въззивното производство възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и представения в тази връзка констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. За неоснователни са преценени и възражението за недопустимост на иска по чл. 108 ЗС срещу собственик, доколкото въпросът за титулярството на правото на собственост касае съществото на спора, а не допустимостта на производството, както и възражението за липса на процесуална легитимация на ищците – съпрузи. Посочено е, че съгласно ТР №/2016 г., ОСГК на ВКС, съпрузите са необходими (факултативни) другари. Прието е, че спорната реална част се владее от ответника, като съдът е отбелязал, че липсват твърдения за преместване на границата между имотите, а искът е основан на наличие на грешка в кадастъра при заснемане на имотните граници. Констатирано е и противоречие в доводите на Р., който е заявил, че не владее процесната реална част, но навежда и възражение за придобиването й по давност. От заключението на СТЕ е установено, че имот пл. № * е бил общ, без отразена граница. С изменение на плана за регулация е установена дворищно-регулационна линия, която е трансформирана в имотна граница между процесните имоти. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран по смисъла на цитираното тълкувателно решение правен въпрос. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предполага въззивният съд да се разрешил релевантен правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай в изложението касаторът бланкетно сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без конкретно поставени въпроси и обосновка за тях. Посочват се решения на ВКС, които касаят конкретни правни спорове без да се аргументира тяхната връзка с настоящия, в т.ч. дадени разрешения по релевантни за настоящото дело правни въпроси. Релевират се процесуални оплаквания за неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. По същността си те представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да послужат пряко за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се посочи, че пред въззивната инстанция са допустими доказателства за установяване на факти и обстоятелства от значение за същността на правния спор само при условията на чл. 266 ГПК. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК забранява на страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. В случая представеният констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка не се отнася до нови или нововъзникнали факти или обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК. Ето защо в съответствие с ТР№1/2013г., ОСГТК е прието, че с оглед забраната, предвидена в чл.266, ал.1 ГПК, възраженията и новите доказателства не могат да се разгледат във въззивното производство. Без значение за касатора е и обстоятелството относно липсващия отделен установителен диспозитив по иска с правно основание чл.108 ЗС в първоинстанционното решение. Съобразно ТР №4/2014 г., ОСГК на ВКС, ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. В случая с първоинстанционното решение ответникът е осъден да предаде процесните реални части на основание чл.108 ЗС, съответно правата му върху имота са отречени със съдебното решение, срещу което той може да се защити по реда на инстанционния контрол. Във въззивното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, които да обусловят допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Предвид и липсата на формулиран правен въпрос, следва да се приеме, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.