Определение № 413 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 315/2012 г.

Образувано е по частна жалба на Б. С. И. срещу определение № 137 от 20.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1202 /2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу въззивно решение но Плевенския окръжен съд, г.о.. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба на Б. С. И. срещу въззивно решение на Окръжен съд Плевен е недопустима, т.к. съгласно чл.280,ал.2 ГПК (изм. ДВ бр.100 82010 г. в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5,000 лева, а с въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение по искове с правно основание чл.203,ал.3 ЗОВС (отм.) с цена 3,885.34 лева и чл.86 ЗЗД с цена 2,503.43 лева – т.е. цената на всеки от съединените искове е под 5,000 лева. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като доводи за това изтъква, че. в ГПК не е предвидена възможност касационната инстанция да се произнася по допустимостта на касационната жалба в производство по чл.288 ГПК, т.к. това е въпрос по същество, в това производство касационният съд е следвало да се произнесе по предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК и съгласно чл.286,ал.1,т.2 ГПК единствено въззивният съд е компетентен да се произнесе по допустимостта на касационната жалба и че обвързването на правото на касационно обжалване с цената на иска е крайно дискриминационно, излага и доводи по съществото на спора (по основателността на исковете). Насрещната страна М. на о. оспорва основателността на частната жалба, Насрещната страна поделение ***** на М.О, [населено място] не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срок (пощенско клеймо от 25.03.2012 г.), срещу преграждащо определение и е редовна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по изложените в обжалваното определение съображения: исковете са оценяеми, приложима е редакцията на чл.280,ал.2 ГПК в сила от 21.12.2010 г., цената на исковете съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК е търсената по всеки един от тях сума, по всеки от тях тя е под 5,000 лева. Д., че съставът на ВКС няма правомощия да се произнася по допустимостта на касационната жалба в производството по чл.288 ГПК е неоснователен, вярно е обратното - в това производство съдът се произнася по наличието на предпоставките по чл.280,ал.2 ГПК и едва след това по тези по чл.280,ал.1 ГПК, т.к. съгласно чл.7,ал.1 ГПК във всяко едно съдебно производство съдът следи служебно за допустимостта. Вярно е твърдението на частния жалбоподател, че съгласно чл.286,а.1,т.3 ГПК въззивният съд има правомощия да върне касационната жалба, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, но неговата проверка е предварителна, а тази на Върховния касационен съд е окончателна, т.к. окончателната проверка я прави органът, до който е адресирана жалбата. ВКС проверява допустимостта на жалбата по правилата, установени в ГПК (чл.280,ал.2 ГПК) и няма право да разширява обхвата на касационното обжалване, поради което е неоснователен доводът, че ВКС се е произнесъл незаконосъобразно, като е обвързал правото на касационно обжалване с цената на иска. При извода за недопустимост на касационната жалба, не могат да бъдат обсъждани и доводите за неправилност на въззивното решение (съществото на спора), а в настоящото производство те не са включени в предмета на разглеждане. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. М. на о. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, с оглед изхода от производството и защитата от юрисконсулт искането е основателно, но съгласно чл.7,ал.1,т.7 вр. чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за 1 /3 от 505.55 лева, което е равно на 168.52 лева. Воден от изложеното настоящият състав