Определение № 1934 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3771/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение от 29.03.2023г. по гр.д.№82/2023г. АС Пловдив, с което са уважени искове по чл.432 КЗ. Жалбоподателят – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и Здраве“ ЕАД, чрез процесуалния си представител излага съображения за допустимост на касационното обжалване и за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Ответниците П. Т. Д. и А. Д. Д.,чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С решение от 09.02.2023 г. по търг. дело № 2529/2021 г. на ВКС е отменено въззивно решение № 42/29.06.2021 г. по в.търг. дело № 383/2021 г. на АС – Пловдив, в частта, с която е обезсилено решение № 260018 от 15.01.2021 г. по търг.д. № 80/2019 г. на ОС – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане, от друг състав. ВКС е дал указание при новото разглеждане на делото въззивният съд да се произнесе по предявените искове по чл. 432, ал.1 КЗ в предметните рамки поставени от страните в исковата молба и допълнителната искова молба депозирана по реда на чл. 371 ГПК. Въззивният съд, както е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, да заплати на А. Д. Д., [населено място], [улица] още 35 000 лв., представляваща разликата до 70 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдената сума за периода 24.12.2017 г. до 21.01.2018 г. Като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД да заплати на П. Т. Д. сумата от 30 000 лв., а ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения иск за разликата до 50 000 лв. За да постанови своето решение въззивният съд е приел за установено, че на 16.12.2017 г. около 09. 05 ч по път II -57 км 2, към [населено място], в посока изток се движел т. а. „Ф. Тр. К.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Д. А. Д.. По същото време в посока запад към [населено място] се движел л. а. „Ф. П.“ с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено към него туристическо ремарке рег. [рег.номер на МПС] с водач Н. Г. В., който навлязъл в насрещната лента за движение и ударил челно идващия срещу него т. а. „Ф. Тр. К.“. В следствие на инцидента е починал водача на товарния автомобил Д. А. Д. и са причинени телесни увреждания на пътуващите в него П. Т. Д. и А. Д. Д.. По делото е установено и обстоятелството, че по отношение на управлявания от Н. Г. В. лек автомобил „Ф. П.“ с рег. [рег.номер на МПС] е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по Застрахователна полица № BG, валидна към 16.12.2017 г., на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД. По делото е назначена и приета съдебно – медицинска експертиза, в която вещото лице е констатирало, че в следствие на произшествието ищцата П. Т. Д. е получила счупване на лява лъчева кост на типично място, контузия на главата - оток и кръвонасядане челно вляво, лекостепенно сътресение на мозъка; контузия на шията; контузии със специфични охлузвания на гръдния кош и корема; кръвонасядания по предните повърхности на горните трети двете бедра с охлузване на лявото бедро след кръвонасядането. На ищцата е поставена гипсова имобилизация за 30 дни, като възстановяването й продължило повече от обичайния период - повече от три месеца. Пострадалата не е провела рехабилитация и не е осъществила нормалното протичане на оздравителния процес на собствените си травми, тъй като е трябвало да се грижи за сина си, който е бил тотално обездвижен поради счупеното бедро. Вещото лице е посочило, че ищцата все още има оплаквания от дискомфорт и слабост в лявата гривнена става. По отношение на ищеца А. Д. Д. вещото лице е констатирало, че в следствие на пътно – транспортното произшествие е получил счупване на лява бедрена кост, претърпял две операции - за открито наместване на счупването с поставяне на метална остеосинтеза и за премахването на метала от тялото му, но поради незадоволително костообразуване е оставена част от метала, което налага извършването на трета операция. Вещото лице е изтъкнало, че обичайния срок за възстановяване за подобни наранявания е около 9 -12 месеца, който при ищеца все още не е приключил и според вероятно няма да приключи. Посочено е, че ищецът е претърпял много тежко счупване на бедрената кост, вследствие на което ще изпитва затруднение в движенията на левия крак до края на живота си. Вследствие на претърпяната травма лявото бедро е леко дъговидно извито навън при сравнение с дясното, левият крак е скъсен с около 2 см, има оперативни белези на лявото бедро, походката му е вече без помощни средства, но накуцваща. Вещото лице е посочило, че при ходене ищецът изпитва затруднение и несигурност, лесно се уморява и изпитва болки в крака. Съдът е взел предвид и събраните по делото гласни доказателства от които се установява, че след излизането му от болницата А. Д. бил 6 месеца на легло, не можел да се обслужва сам и разчитал на помощта на своите близки. След това около 2 месеца се раздвижвал с две патерици, след което останал с една. Ползвал ги повече от година. Понастоящем А. не ползва помощни средства, но походката му е изменена. При натоварване изпитва болки и поради това не може да си намери подходяща работа. Установено, е че след инцидента майката П. Д. напуснала работа, тъй като трябвало да се грижи за сина си А.. Установяват, че ищците били силно стресирани от катастрофата, продължават да изпитват страх и притеснения при пътуване с автомобил и продължават да я преживяват. Съдът е изложил съображения за това, че отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което отговорността му е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования. Позовал се е на задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, според които справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Взел е предвид, че при определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, последствията от получените увреждания, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието. Посочил е, че ищцата е претърпяла редица травматични увреждания, най – тежкото и основното от които е счупване на лява лъчева кост. Била е с гипсова имобилизация за срок от 30 дни, а възстановителния процес е продължил повече от 3 месеца, през който период е търпяла значителни неудобства, свързани със своето обслужване и поддръжка на домакинството. Отчетен е и факта, че процесният инцидент е провокирал у пострадалата негативни емоции - страх, неувереност, безпомощност, преживяване на катастрофата, понижен жизнен статус, които дълго време ще определят емоционалния й тонус. Съобразил е обстоятелството, че към момента на постановяване на решението хватателната способност на ръката е възстановена и дори да е налице някакъв остатъчен дискомфорт в областта на лявата гривнена става, за която съобщава ищцата, същият не може да се окачестви като тежко и невъзстановимо последствие от посочената травма, доколкото при извършения личен преглед вещото лице е установило пълно възстановяване на ръката. Предвид изложеното съдът е приел, че обезщетение в размер на 30 000 лв. отразява в пълна степен интензитета и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени вреди, същото е съобразено с присъжданите за подобни увреждания обезщетения от пътни произшествия през 2017 г. По отношение на А. Д. Д. съдът е съобразил, че ищецът е претърпял тежко счупване на лявата бедрена кост, вследствие на което е претърпял две операции за наместване на счупването и премахване на металната остеосинтеза, като му предстои още една операция. Възстановителният процес е продължил повече от година, от който 6 месеца е бил на легло, след което е започнал бавен процес по раздвижване с помощта на помощни средства. Полученото увреждане е довело до деформация на лявото му бедро, левият крак е скъсен с около 2 см, има оперативни белези на лявото бедро, походката му е вече без помощни средства, но накуцваща. При ходене изпитва затруднение и несигурност, лесно се уморява и изпитва болки в крака. При тези данни въззивният съд е приел, чеп обезщетение в размер на 90 000 лева е справедливо. Взет е предвид продължителният срок на възстановяване (повече от година), през който ищецът не е могъл да се обслужва сам и дори за най – обикновени дейности е разчитал на помощта на своите близки, обстоятелството, че ищецът, ще търпи последствията от инцидента до края на живота си поради скъсяване на левия му крак с два сантиметра, което ще му попречи да води активен начин на живот, какъвто е водил до сега, и ще му създаде затруднения при намирането на подходяща работа, както и обстоятелството, че ще накуцва до края на живота си, настъпилата деформация и наличието на загрозяващи белези по крака ще рефлектира в негативен план на неговата психика, самочувствие и увереност, още повече, че се касае за млад човек – на 22 години към датата на произшествието, който тепърва следва да изгражда своя живот чрез създаване на семейство и осигуряване на неговото благополучие. Съдът е съобразил и заключението на приетата съдебномедицинска и автотехническа експертиза според която травмата на ищеца е получена от сблъсъка в задната повърхност на облегалката на шофьорската седалка с последващо заклещване на лявото коляно между външния край на облегалката на шофьорската седалка и вътрешната лява повърхност на купето на автомобила и ако е бил с поставен предпазен колан, получените травми биха били в по – лека степен.Съдът е отчел факта, че поставянето на предпазен колан не би предотвратил получаването на макар и по – леки увреждания, поради което е счел, че пострадалия има принос в увреждането 20 % за я, поради което определеното обезщетение следва да се намали от 70 000 лв. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на травматичните увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените от въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 235, ал.2 вр. чл. 235, ал.2 и ал.2 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми, в случаите, когато с противоправното си поведение пострадалият е допринесъл за получаване на по – тежките травматични увреждания, това обстоятелство следва ли да се отчита от съда и при определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относим към преценката за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило в резултат на пътнотранспортно -произшествие. В своята практиката ВКС е категоричен, че отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" по чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на застрахователя е да установи отсъствието на презюмираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15 НК/. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и зависи от установените факти и обстоятелства. С оглед вменените му задължения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и въпроса касаещ определянето на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. В практиката на ВКС, обективирана в решение по търг. д. № 888/2020 г. на II т. о., е застъпено разбирането, че определеното обезщетение за обезвреда в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се редуцира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД въз основа на извършена от решаващия съд комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като това намаляване трябва да отразява размера на участието на пострадалия в причиняването на общата вреда. Степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай. В случая въззивният съд е направил съвкупен анализ на доказателствения материал и е преценил степента на съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалия. Така установената практика не е неправилна и не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да бъде коригирана същата. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 и чл.80 ГПК жалбоподателя следва да заплати на П. Т. Д. сумата 7500 лева и на А. Д. Д. сумата 3 700 лева за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът