Определение № 64 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 101/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на Я. А. И. и «Талиа Трейдинг» ООД ,представлявани от адв С.Б. срещу въззивно определение № 265104 от26.11.2020г по ч.гр.д № 11701/2020г на Софийски градски съд,с което оставена без уважение частната жалба на настоящите касатори срещу протоколно определение на Софийски районен съд от 11.08.2020г., с което е отказано възстановяване на срок за внасяне на държавта такса, указана на двамата жалбоподатели като дължима заедно с други нередовности на подадена от тях въззивна жалба срещу решението по гр.д.№53350/2017г на СРС. Молителите са изложили обстоятелства,според тях особени и непредвидени, довели до пропускане на срока. Те са били уведомени за указанията на съда и срока за изпълнението им, част от тях са изпълнили като са представили пълномощно за представляващия ги адвокат. Първият от жалбоподателите Я. А. И. в срок е наредил чрез електронна система за банкиране ДСК-Директ превод на дължимата такса от 51,48лв който не се е осъществил .Нареждането от 09.09.2019г е останало неизпълнено поради наложен запор на посочената сметка. Без да знае това и да може да го провери своемременно поради пътеване в чужбина и ограничен достъп до интернет ,жалбоподателят е смятал, че е изпълнил указанията на съда. В молбата за възстановяване на срока е поискано да се допускане един свидетел при довеждане,без да е посочено за кои обстоятелства.За насроченото съдебно заседание пълномощникът адв. Б. е депозирала молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържа искането за допускансе на свидетел.СРС е прил ,че изслушване на свидетел не е необходимо.В това заседание производството е приключило с отхвърляне на молбата. На свой ред въззивният съд е посочил ,че изтъкнатите обстоятелства се отнасят до едно от действията ,които жалбоподателите е следвало да осъществят.Пред съда не се излагат обяснения за непредставянето на платежен документ за внесената държавна такса /банково извлечение/ в срок по делото,както е било указано.Подаването в срока на молба, лично подписана от двамата жалбоподатели на 11.09.2020г налага извод ,че И. вече е бил в София и е могъл да осъществи плащане на таксата, като представи и доказателства за това в съда до 16.09.2020г, на която дата е изтичал срока.Отделно, това е могъл да направи и другият частен жалбоподател. Освен това пътуване до чужбина, наличие на запор върху сметки и липсата на достъп до интернет не са непредвидими обстоятелства съгласно установената практика на ВКС, изтъкната от въззивния съд в мотивите на определението. В приложение към касационната частна жалба е формулиран въпрос: недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на доказателства в хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК. Поддържат в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК и установена практика на ВКС,което позоваване на специалния критерии за допускане до касационно обжалване при въззивни определения съгласно чл. 247, ал.3 ГПК обвързват с оплакването, че след като в проведеното по реда на чл.66, ал.1 предл.второ ГПК открито съдебно заседание Софийски районен съд ,173 сътав е отказал да им допусне един свидетел,поискан с молбата им за възстановяване на срок по чл.64, ал.2 ГПК, която молба по същество е оставил без уважение, направеното повторно искане за разпит на свидетеля въззивният съд също не е разгледал и уважил, а е оставил без уважение частната им жалба - поради недоказване на особени непредвидени обстоятелства. Постъпил е отговор от Юробанк -България АД, оспорват се основанията за допускане на жалбата до касационно разглеждане Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане предвид следното: В производството по чл.64,ал.2 и сл. ГПК се провежда открито съдебно заседание, за да се осигури възможност на страната да докаже твърденията за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на срока. Допустими са включително свидетелски показания,която възможност законът не изключва и пред по-горната инстанция при обжалване на определението по чл.66,ал.2 ГПК, когато по преценка на съда следва да се приложи чл.278, ал.1 предл второ ГПК ,включително поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд, лишило страната от тази доказателствена възможност, тъй като по допускането на доказателствата се прилагат общите правила. Отговорът на поставения въпрос обаче няма обуславящо значение за изводите на съда в случая. Съдилищата решаващо са отчели,че при изложените в молбата за възстановяване на срок обстоятелства /което изложение се подчинява на императивното правило на чл.65, ал.1 т.1 ГПК и следва да е изчерпателно/ ,свидетел на молителя не е необходим.Допълнително е съображението,че свидетелят не е бил и доведен в насроченото съдебно заседание ,провело се в отстъствие и на страните и пълномощниците им по делото. На свой ред въззивният съд е приел частната жалба за неоснователна ,но не поради това че твърденията в молбата не са доказани. Обсотятелствата са изложени във връзка с действията на един от жалбоподатите ,предприети в изпълнение на задължение да се внесе държавна такса. Нареден бил превод на сумата чрез електронно банкиране ,но нареждането не е било изпълнено от банката по причини,възприети както се твърдят.Отчитайки изложените обстоятелства съдът е приел ,че липсва ползващо молителите обяснение/обосновка/ за неприлагането на платежния документ съгласно изричното указание на съда. Естеството и вида на конкретно отчетените дължими процесуални действия ,съотнесени към обстоятелствата изложени в молбата,изключват извод неизпълнението, довело до връщането на постъпилата жалба, да се дължи на посочените обстоятелства. Същите са прецени и от гледна точка на предвидимостта при дължимата от страната грижа/в случая двама жалбоподатели,които са имали и пълномощник по делото/,което представлява и обуславящият за формиране крайните изводи на съда правен въпрос. След като исканият свидетел не би могъл да подкрепи с показанията си друго освен фактите които молителите вече са изложили като обстоятелства и съдът в обжалваното определение вече е прил за установени, формулираният правен въпрос следвало ли е този свидетел да се допусне и изслуша от въззивната инстанция ,не е от значение за изхода на делото.Не е изпълнен общият критерии на чл. 280 ал.1 ГПК за селекция на касационните жалби. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.