Решение № 56 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 731/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. И. Г., действаща като Е. „Г”, град В., подадена от пълномощника и адвокат А, срещу разпореждане от 14.10.2009 г. по гр. д. №562/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е върната касационната и жалба срещу решение №276 от 27.07.2009 г. по гр. д. №562/2009 г. на Русенския окръжен съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на разпореждането. Изложени са съображения, че е неправилен изводът на въззивния съд за липса на уважителни причини за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 18.09.2009 г. на касатора е указано да приложи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок касаторът не е отстранил нередовностите на касационната жалба, тъй като не са посочени основания за допускане на касационно обжалване в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Преценката на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 ГПК за продължаване срока за отстраняване на нередовностите, не подлежи на инстанционен съдебен контрол. След като жалбоподателката не е отстранила нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1, т.1 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.