Определение № 474 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6418/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4950/ 25.07.2014 год. на П. Д. Г. от [населено място], подадена чрез адв. Н. Г. АК П. срещу въззивно Решение Nо 370 oт 18.06.2014 година по гр. възз. д. Nо 1445/ 2013 год. на АС- Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на ОС-Пловдив по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу П. Д. Г. за предаване владението на собствен апартамент в [населено място] с идентификационен номер 56784.531.100.1. 37. Производството е образувано и по касационната жалба вх. Nо 4765/ 17.07.2014 год. на Д. Д. Д. [населено място], подадена чрез адв. П. Ю. АК П. срещу въззивно Решение Nо 370 oт 18.06.2014 година по гр. възз. д. Nо 1445/ 2013 год. на АС- Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на ОС-Пловдив по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу Д. Д. д. за предаване владението на собствен апартамент в [населено място] с идентификационен номер 56784.531.100.1. 21. С касационната жалба на П. Д. Г. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 т.2 ГПК се поддържа в изложението към касационната жалба по изведени общо въпроси от материално правен/ в 5 точки/ и процесуално-правен характер/ в 8 точки/ като самостоятелна предпоставка за селекция с довод, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, разрешават се противоречиво от съдилищата или са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така в п.6 на изложението се поддържа, че обжалваното решение противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС по приложение нормата на чл. 12 ГПК и се сочат съответно решения на ВКС. Поставеният въпрос в п.7 на изложението за приложение на чл. 228 ал.3 ГПК се подържа, че е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в Решение No 446 по гр.д.No 1089/2010 год. на ВКС- I отд., основание да се допусне обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поставеният въпрос в п.8 на изложението - за приложимостта на чл. 453 ал.1 т.1 ГПК и чл.496 ал.2 ГПК от гл.т.зачитане на материално правния им ефект в рамките на спора за собственост в общия исков процес, настоящият състав приема като въпрос обусловил изхода на правния спор и произнесен в противоречие с възприетата от ВКС теза по Решение No 118 по гр.д.No 1215/2011 год. на ВКС- II отд. С т.9 и т.10 от изложението се релевира довод за „грубо нарушение на чл. 20 ЗЗД „ и на задължителната съдебна практика по цитираните съдебни решения относно тълкуване на предварителните договори за продажба на недвижим имот и договорите за продажба на правото на строеж. По съществото си поставения в п.11 правен въпрос касае възможността на въззивния съд да игнорира и да не отговори с решението си по същество на поставени в писмената защита на страна по делото на въпроси, свързани с тълкуването и/или приложението на правен институт или норма. По въпросът по т. 12 от изложението за приложение на чл.181ал.1 и ал.2 ЗУТ във вр. с парг. 5 т.46 ДР ЗУТ и правното значение на Акт обр.14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж, е представено Решение No 46/ 12.03.2010 год. по гр.д.No 725/2009 год. на ВКС-I отд. с което е прието че „единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата е меродавния момент, който дава отговор на въпроса доколко правото на строеж е реализирано в обекти, което е пречка да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл. 181 ал.1 ЗУТ“ се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в смисъл различен от този по цитираното дело-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се, че по въпросите, касаещи тълкуване на разпоредбите на чл. 7 ал.3 т.14 от Наредба No 3/ 2003 година, касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по въпросите за момента на възникване на правото на собственост на обект в процеса на строителство при построяване на сграда за възможността значението на уговорено между страните условие относно момента на трансформация на правото на строеж в право на собственост и режима на вписване на сделките и тяхната противопоставимост, като въведените доводи касаят искане за пререшаване на спора в насока, желана от касатора- ищец по спора и непостигната до този момент. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- С. Д. чрез адв.Г., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване респ. за уважаване на касационната жалба. С касационната жалба на Д. Д. Д., заявена от адв. П. Ю.- АК П. се поддържа, че обжалваното решение по отношение на касатора е процесуално недопустимо респ. неправилно, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по правния въпрос- нищожна ли е уговорка-отлагателно условие за момента в който трансформираното правото на строеж в право на собственост на определен момент ще премине в патримониума на купувача на право на строеж – възложител по договор за строителство, и довод, че този въпрос е разрешен противоречиво по цитираните съдебни решения на окръжен и районен съд, касаещи проблема за конкуренцията на правата на собственост на лицата-купувачи на правото на строеж и купувачите, придобили собствеността на публичната продан. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- С. Д. чрез адв.Г., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване респ. за уважаване на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационните жалба са подадени в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данъчната оценка на заявените вещни искове за собственост, същите се явяват процесуално допустими. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция в частта, с която са уважени исковете на С. К. Д. срещу П. Д. Г. за предаване владението и собствеността на апартамент с идентификатор 56784.531.100.1.21, намиращ се в сградата в [населено място], [улица]No 53 и срещу Д. Д. Д. за предаване владението и собствеността на апартамент с идентификатор 56784.531.100.37 и е постановил ново решение, с което исковете са отхвърлени. Със същото решение, апелативният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която са уважени исковете на С. К. Д. срещу П. Д. Г. за предаване владението и собствеността на апартамент с идентификатор 56784.531.100.1. 37, намиращ се в сградата в [населено място], [улица]No 53 и срещу Д. Д. Д. за предаване владението и собствеността на апартамент с идентификатор 56784.531.100. 21. За да уважи исковете по чл. 108 ЗС срещу всеки един от ответниците за съответния самостоятелен жилищен обект в сградата, решаващият съд е приел, че собственик на обектите е С. Д., на основание трансформираното право на строеж в право на собственост с изграждане на сградата в груб стоеж, че моментът на трансформацията е този на подписания от общинската администрация АКТ обр.14, който момент предхожда този на вписване на обезпечителните възбрани от частния съдебен изпълнител, извършил публична продан на същите обекти в полза на П. Г. на самостоятелен жилен обект с идентификатор 56784.531.100.1.37 с постановление за възлагане от 07.11.2011 година и на Д. Д. Д. на самостоятелен жилищен обект с идентификатор 56784.531.100.21 с постановление за възлагане от 29.03.2012 година, поради което и правата на собственост на основание ПП са непротивопоставими на купувача на правото на строеж С. Д. по НА 39/2008 година. След преценка на наведените от страните доводи в правомощията по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато и по ДВЕТЕ КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ по следните съображения. На касационната жалба на П. Д. Г. Поставеният въпрос за приложимостта на чл. 453 ал.1 т.1 ГПК и чл.496 ал.2 ГПК от гл.т.зачитане на материално правния им ефект в рамките на спора за собственост в общия исков процес, настоящият състав приема като въпрос обусловил изхода на правния спор, поради което касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с оглед на констатирано противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с възприетата от ВКС теза по Решение No 118 по гр.д.No 1215/2011 год. на ВКС- II отд. Поставеният въпросът за приложение на чл.181ал.1 и ал.2 ЗУТ във вр. с парг. 5 т.46 ДР ЗУТ и правното значение на Акт обр.14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж ценен с оглед на Решение No 46/ 12.03.2010 год. по гр.д.No 725/2009 год. на ВКС-I отд. с което е прието че „единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата е меродавния момент, който дава отговор на въпроса доколко правото на строеж е реализирано в обекти, което е пречка да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл. 181 ал.1 ЗУТ“ също има характера на обуславящ изхода на спора правен въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне, заедно с поставения въпроси по т.13 и т.14 от изложението, които касаят тълкуване на разпоредбите на чл. 7 ал.3 т.14 от Наредба No 3/ 2003 година в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Доводът, че обжалваното решение противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС по приложение нормата на чл. 12 ГПК и се сочат съответно решения на ВКС не съставлява правен върос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Не може довод „за несъблюдаване на основен принцип на гражданското съдопроизводство, установен с чл. 12 ГПК “ едновременно да бъде квалифициран като основание за селекция и допускане на касационното обжалване, доколкото се поддържа че съставлява и нарушение на процесуалните норми- основни начала на гражданския процес и касаещи правилността на обжалвания съдебен акт. Да се допусне касационното обжалване на база на твърдение за несъблюдаване на процесуалния закон в етапа на селекция би означавало предварителна преценка на довод, който касае правилността на обжалвания съдебен акт. Въпросът за приложение на чл. 228 ал.3 ГПК се подържа в контекста на противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в Решение No 446 по гр.д.No 1089/2010 год. на ВКС- I отд.. С цитираното решение се приема, че „ищецът е този, който определя страните в процеса- от чие име и срещу кого предявява иск. По правило лицето, посочено в исковата молба като ищец или ответник става страна, а не лицето което подателят е на исковата молба е възнамерявал да направи страна кой се сочи за страна трябва да се извлече не от буквалния текст на молбата, а от нейния смисъл, а преди всичко от правоотношението предмет на иска.“ Процесуалните действия на страните и съда по делото при замяна на лицата, участващи като трети лица–помагачи в процеса в главна страна-ответник по заявените ревандикационни искове са извършени с нова искова молба на ищеца С. Д. и не сочат на противоречие с изразеното и цитирано становище на ВКС, за да бъде извършена исканата селекция. Доводите за „грубо нарушение на чл. 20 ЗЗД „ и на задължителната съдебна практика по цитираните съдебни решения относно тълкуване на предварителните договори за продажба на недвижим имот и договорите за продажба на правото на строеж, както вече бе посочено, не могат да бъдат съобразени в етапа на селекция. При преценката за допускане на касационното обжалване касационният съд не се произнася по доводи за допуснати нарушения на материално-правни или процесуални правила, които нарушения могат да имат отношение само към правилността на обжалвания съдебен акт на въззивния съд но само доколкото касационното обжалване бъде допуснато. По естеството си поставения правен въпрос касаещ възможността на въззивния съд да игнорира и да не отговори с решението си по същество на поставени в писмената защита на страна по делото на въпроси, свързани с тълкуването и/или приложението на правен институт или норма би може да се приеме за обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и да бъде свързан с правомощията на въззивната инстанция съобразно на разясненията, дадените с ТР на ОСГТК на ВКС / каквито доводи няма в изложението/, но само ако не се поддържа единствено в контекста на допуснати нарушение на чл. 12 ГПК и чл. 236 ал.2 ГПК, както и ако доводите в „писмените бележки п.35-46“, част от пледоарията по същество, биха били съответно въведени като довод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение с въззивната жалба т.е. ако биха били предмет на въззивното обжалване. Уреденото като ограничен въззив второинстанционно обжалване по чл. 258 и сл. ГПК предполага, за разлика от въззивното обжалване по отменения чл. 196 и сл. ГПК /отм./, наред с ограничените правомощия за събиране на доказателства и въззивна жалба, която да съдържа конкретни доводи за допуснати нарушения на процесуални правила и/или на материалния закон. Аргумент за това следва от разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК във вр. с чл.260 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по въпросите за момента на възникване на правото на собственост на обект в процеса на строителство при построяване на сграда за възможността значението на уговорено между страните условие относно момента на трансформация на правото на строеж в право на собственост и режима на вписване на сделките и тяхната противопоставимост, който въпрос по естеството си касае доводи за пререшаване на спора в насока, желана от касатора- ищец по спора и непостигната до този момент, което би следвало да е предмет на произнасяне по същество. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна С касационната жалба на Д. Д. Д., заявена от адв. П. Ю.- АК П. се поддържа, че обжалваното решение по отношение на касатора е процесуално недопустимо респ. неправилно, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по правния въпрос- нищожна ли е уговорка-отлагателно условие за момента в който трансформираното правото на строеж в право на собственост на определен момент ще премине в патримониума на купувача на право на строеж – възложител по договор за строителство, и довод, че този въпрос е разрешен противоречиво по цитираните съдебни решения на окръжен и районен съд, касаещи проблема за конкуренцията на правата на собственост на лицата-купувачи на правото на строеж и купувачите, придобили собствеността на публичната продан. Останалите въпроси- нямат отговор с въззивното решение, поради което не могат да се считат като обуславящи изхода на спора. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащането на пропорционална ДТ, в размер на тази заплатена пред въззивната инстанция. При данните по делото следва, че всеки един от касаторите П. Г. и Д. Д. да заплати по сметка на ВКС по 729 лв. /седемстотин двадесет и девет лв. /При неизпълнение на задължението за внасяне на определената ДТ, производството подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия