Определение № 1362 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ю. Р., представляван от адв. М. Т., срещу въззивно решение № 85/ 08.03.2023 г., постановено по възз. т. д. № 56/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 325/14.11.2022 г. по т. д. № 1296/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от касатора вследствие смъртта на загиналата при ПТП на 21.03.2019 г. негова дъщеря Ф. С. Р.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си (озаглавено „молба за спазване на указания“) жалбоподателят е посочил, че „съдът е постановил решението в противоречие със задължителната практика“ на ВКС и ВС, „както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на закона“. Съдържанието на изложението се изчерпва с тези формулировки, без да е поставен конкретен правен въпрос. Ответната страна по жалбата – ЗАД „Алианц България“ АД, представлявана от адв. Б. Н., в писмен отговор поддържа становище, че липсват основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 21.03.2019 г. Ф. С. Р. е управлявала лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, е peг. [рег.номер на МПС], като при включване по път ПП-1-6 в землището на [населено място] е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. [рег.номер на МПС], управляван от Т. З. А.. Вследствие на удара, двете МПС излезли извън пътя вдясно по посоката си на движение автомобилът на Ф. Р. се блъснал в стоманена предпазната ограда и се преобърнал, а другият се ударил в бетонна колона. При произшествието дъщерята на ищеца е загинала. Със заключението на автотехническата експертиза е установено, че вина за настъпването на ПТП има водачът - Ф. Р., която в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП с поведението си е създала опасности за движението и за живота и здравето на хората. Включвайки се в движението по главен път, по който в дясната от двете ленти на пътното платно се е движел лекият автомобил „Тойота“, е нарушила задължението си, указано с пътен знак, да пропусне движещия се с предимство по главния път автомобил, който е могла своевременно да възприеме и да изчака неговото преминаване. Навлязла е в лентата за движение на лекия автомобил „Тойота“ и е попаднала в опасната му зона за спиране, с което е причинила процесното ПТП. При тези данни е прието, че вина за настъпването на ПТП носи единствено водачката на лекия автомобил „Опел“, като извършените от нея нарушения на ЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, което е могла да предотврати, ако бе спазила установените в закона правила за движение. Посочено е, че другият участник в инцидента не е допуснал нарушения по ЗДвП, съответно неговото поведение не е и виновно, поради което липсва основание за ангажиране при условията на чл. 432, ал. 1 КЗ на имуществената отговорност на ответното дружество за вреди от деликт на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС (т. 1), правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е изпълнил задължението си да формулира относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е поставен обуславящ въпрос или на основания, различни от посочените в касационната жалба. В случая, в представеното от касатора изложение липсва въобще каквато и да е обосновка и формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК (и съобразно разясненията в цитираното тълкувателно решение). И след дадените на страната указания от въззивния съд, изложението съдържа едно изречение, в което декларативно е посочено, че „съдът е постановил решението в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на закона“. Това е достатъчно основание за да не се допусне селектирането на жалбата. При този изход на спора, на ответната страна по жалбата се дължат разноските за настоящото производство, които съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата 6 345.60 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение