Определение № 100 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 136140 от 27.12.2012 г. на М. Г. Т. от [населено място], чрез адвокат Е. А. срещу въззивно решение № 7622 от 19.11.2012 г. на Софийски градски съд, II – “В” състав, постановено по гр. д. № 1130/2004 г., с което е оставено в сила решение от 14.07.2003 г. на Софийски районен съд, 48 с-в, постановено по гр. д. № 2437/2001 г. и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на ½ идеална част от недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложена техническа експертиза (л. 4 от първоинстанционното дело), с която е определена средната пазарна цена - 10 420 лева за претендираната ½ идеална част от недвижимия имот, а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка или 2605 лева, както е и посочено от ищците с исковата молба. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.