Определение № 1041 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 302/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. С. чрез пълномощника му адвокат П. Ю. против определение № 3358 от 29.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3118 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено определение 13052 от 22.10.2024 г. по гр. д. № 15307/2023 г. на Районен съд - Пловдив и вместо него е постановено друго за изменение на решение № 3508 от 07.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15307/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив в частта за разноските, като е оставено без уважение искането на Д. Б. С. за присъждане на разноски по делото и Д. Б. С. е осъден да заплати на Д. П. Б. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1000.00 лв. Д. П. Б. чрез пълномощника си адвокат П. Т. е подал отговор на частната касационна жалба, с който оспорва основателността й и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: С първоинстанционното решение № 3508 от 07.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15307/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив е отхвърлен предявения от Д. Б. С. против Д. П. Б. иск по чл. 109 ЗС, като с оглед извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и по арг. на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца са присъдени разноски в размер на 1200 лв. В определение № 3358 от 29.11.2024 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, районният съд е оставил без уважение искането на Д. П. Б., обосновано с довода, че не са събрани доказателства, че ответникът е извършил описаните в исковата молба действия по разполагане на вещи в общите части на сградата в режим на етажна собственост и е премахнал вещите в хода на делото, като е посочил, че не може да преразглежда направените в решението фактически и правни изводи. С определение № 3358 от 29.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3118 по описа за 2024 г. Окръжен съд – Пловдив е посочил, че експертното заключение безспорно установява, че преди да се даде ход по съществото на спора, вещите не са били налични в общите части на сградата и дворното място. Приел е, че по делото не е установено наличието на същите и към момента на подаване на исковата молба, доколкото в подкрепа на тезата на ищеца е разпитана само неговата съпруга, която е и съсобственик и е заинтересувана от изхода на спора, като показанията й се основават предимно на наученото от ищеца, а ангажираният от ответника свидетел сочи, че такива вещи не са били налични в общите части на сградата и дворното място и към деня на подаване на исковата молба. Направил е извод, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска и има право на разноски на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК. По наличието на основание за допускане на касационно обжалване: Д. Б. С. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че въззивното определение е процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба по искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските не може да преразглежда въпросите, по които се е произнесъл първоинстанционният съд и да формира различни изводи. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното определение. В практиката на ВКС е разяснено, че в производството по обжалване на определенията въззивният съд действа при условията на пълен въззив и е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни изводи (Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС). Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос: допустимо ли е да се приеме за недоказан по делото факт (били ли са налични описаните в исковата молба вещи в общите части на сградата и дворното място към момента на завеждане на делото) без да се обсъдят в съвкупност всички събрани доказателства. С решение № 9 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1469/2020 г., ІІ г. о. на ВКС (на което се позовава жалбоподателя) е дадено тълкуване, че съдът при решаване на спора, е длъжен да обсъди всички относими доказателства, в тяхната съвкупност и въз основа на тази комплексна преценка да обоснове изводите си, като възприемането на извод, че определен правнорелевантен факт е недоказан, без да са взети предвид всички събрани доказателства, касаещи този факт, обуславя неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивното определение противоречи на практиката на ВКС, доколкото Окръжен съд - Пловдив е формирал изводите си, обсъждайки само събраните свидетелски показания, но не и приетите по делото като електронни документи снимки, които са били предявени при разпита на свидетелите, поради което актът е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По основателността на частната жалба: Коя от страните има право на възстановяване на направените по делото разноски зависи от извода дали посочените в исковата молба вещи са се намирали в общите части на сградата и в дворното място към момента на предявяване на иска по чл. 109 ЗС и дали са били поставени там от ответника, като се вземе предвид и защитната му теза в отговора на исковата молба - всички обитатели временно или трайно разполагат различни свои вещи в общите части и използват прилежащите към входната му врата пространства за лични нужди и за съхранение на по-обемни вещи или такива, които ползват ежедневно, но е трудно съхранението им в жилището (като детската количка); никой от обитателите, включително ищецът не е повдигал въпроса за начина на ползване на общите части, нито е имало оплаквания, че някой от съсобствениците пречи на останалите със своите вещи, разположени в общите части; не знае и за оплаквания на трети лица (инкасатора от ВиК), че каквито и да е вещи пречат на изпълнение на задълженията им; металната тенис маса в двора не е негова собственост, разположена е заедно със столове за общо ползване от всички собственици и няма пречка да бъде изнесена, ако има решение за това от съсобствениците; ищецът не е ограничен да упражнява правата си от действия на ответника и може да ползва общите части съобразно правата си и по предназначението им, а съответно описаните от него действия не ограничават правата му. При тези доводи в отговора на исковата молба, следва, че ответникът е оспорил единствено, че е собственик на масата, разположена в двора, но не и че оставя и съхранява свои вещи в общите части на сградата, но поддържа, че те не пречат на останалите обитатели и че не е чувал оплаквания от тях или от трети лица. Именно с оглед на тези доводи следва да се преценят и събраните по делото доказателства – приетите снимки и показанията на свидетелите С., съпруга на ищеца и направила приложените към исковата молба 9 броя снимки един месец преди предявяване на иска и свидетелката П., майка на собственика на апартамент в сградата, намиращ не са една стълбищна площадка с апартамента на ответника. Макар показанията на свидетелката С. да следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, в случая изнесените от нея факти са конкретни, ясно идентифицират мястото и състоянието му към момента на направата на всяка от снимките, приложени към исковата молба, както и мястото и състоянието му на снимките, представени от ответника, а също и че това състояние не е било променено към края на месец октомври 2023 г., но към април 2004 г., когато е разпитът на свидетелката, общите части са почистени. Установеното от свидетелката С. не противоречи на показанията на свидетелката П., доколкото последните са концентрирани във връзка с тезата на ответника, че вещите не пречат за достъпа и ползването на общите части и общо свидетелката твърди, че при посещенията в апартамента на сина си не е имала затруднения в придвижването по коридора или достъпа до избата, както и че не е забелязала промяна от октомври-ноември 2023 г. до април 2004 г. (когато е проведен разпита). Същевременно и двете свидетелки установяват, че единственият имот в сградата, който се обитава постоянно е апартамента на първия етаж на ответника. Посочените доказателства, обсъдени в съвкупност със защитната теза на ответника в отговора на исковата молба обосновават извода, че към момента на предявяване на иска в общите части на сградата и в дворното място са били разположени негови вещи, които той е премахнал след предявяване на иска, най-рано в края на месец октомври 2023 г. Съхраняването на лични вещи в общите части съставлява ползването им не по предназначение и е основание за предявяване на иск по чл. 109 ЗС. Следователно ответникът е дал повод за завеждане на иска, като неоснователността му е обусловена единствено от извършеното в хода на делото преустановяване на ползването не по предназначение на общите части, поради което по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК право на възстановяване на направените по делото разноски има ищецът. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение