Определение № 167 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4047/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 73 090/27.08.2020 година, подадена от И. К. З., против определение № 11 773/31.07.2020 година на Софийския апелативен съд, търговски отделение, 11-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2025/2020 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение от 16.03.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 344/2019 година, с което производството по делото е било частично прекратено поради недопустимост на предявените от И. К. З. против Прокуратурата на Република България искове. В частната си касационна жалба И. К. З. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение от 16.03.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 344/2019 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а също така и на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Насрещната страна по частната касационна жалба Прокуратурата на Република България не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й. И. К. З. е уведомена за обжалваното определение на 16.03.2020 година, а частната й жалба срещу него е с вх. № 73 090/27.08.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че първоинстанционният Софийски градски съд бил прекратил производството на основание чл. 130 от ГПК, в частта, в която са предявени установителни искове за приемане в отношенията между страните, че прокурорските актове (постановления и резолюции), са невалидни, като се задължи Прокуратурата на Република България да ги унищожи, както и да се задължи същата да отмени порочните актове, както и да извърши съответните действия по проверки и разследване, относно материалите, намиращи се по преписките, по които са постановени съответните порочни, невалидни актове, както и да допусне И. К. З. до дело, образувано по пр. пр. № 95/2016 година на СпП, за да се конституира като частен обвинител. От данните поделото било видно, че действително И. К. З. била направила сочените от първоинстанционния съд искания в първоначално подадената от нея искова молба. Неясно формулираните й искания били дали основание на първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение с разпореждане от 05.11.2019 година за да можела З. да посочи конкретните факти и обстоятелства, както и конкретните неверни твърдения, изложени от служители на Прокуратурата на Република България по посочените от нея прокурорски преписки. В указания й срок З. в нарочна молба била изпълнила част от указанията на съда, като била посочила конкретните действия и бездействия на служители на Прокуратурата на Република България, както и конкретните неверни твърдения от тях по конкретните прокурорски преписки. Съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви, че на основание чл. 130 от ГПК съдът можел да върне исковата молба, когато счетял, че предявеният с нея иск е недопустим. В настоящият случай, макар и да не била прецизно формулирана и да страдала от множество пороци, исковата молба била недопустима, в частта, в която било направено искане за установяване в отношенията между страните, че прокурорските актове (постановления и резолюции), са невалидни, като се задължи Прокуратурата на Република България да ги унищожи, както и да отмени порочните актове, както и да извърши съответните действия по проверки и разследване, относно материалите, намиращи се по преписките, по които са постановени съответните порочни, невалидни актове, както и да допусне И. К. З. до дело, образувано по пр. пр. № 95/2016 година на СпП, за да се конституира като частен обвинител. С допълнителната молба от 13.11.2019 година З. не била направила нарочен отказ от това си искане, а само била конкретизирала действията и бездействията на служители на Прокуратурата на Република България, с които твърди да са и били причинени вреди, които тя била счела за противоправни. Напротив, с допълнителна молба вх. №139 658/13.11.2019 година, изрично била поискала да се установи неистинността на конкретни документи, поради невярно съдържание. Съставът на Софийския апелативен съд, също както и първоинстанционния такъв, приемал, че такова искане е недопустимо, поради което намирал, че обжалваното първоинстанционно определение, с което било прекратено производството, в обжалваната част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. К. З. е поискала въззивното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това допустим ли е съдебен акт, когато съдът е признал, че исковата молба е нередовна и това е единственият довод, върху който е формирал волеизявлението си е постановил съдебен акт; за това допустимо ли е съдът да счете исковете, за недопустими, без да е констатирал по безспорен начин, дали са налице съответните недостатъци и без да е изпълнил задължението си, съгласно служебното начало-да даде точни и ясни указания за отстраняване на евентуалната нередовност и за това допустимо ли е, чрез постановения съдебен акт, съда да прекрати частично производството, едва след прилагане на разпоредбите по чл. 131 от ГПК и заедно с насрочването на делото в останалата му част, без предварително да укаже или да предостави възможност за евентуална своевременна промяна на предмета на търсената защита. Така поставените въпроси необосновават допускането на въззивното определение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Въззивният съд не е постановил обжалваното определение само въз основа на това, че исковата молба е нередовна. Съдът е приел, че исковата молба наистина не е била прецизно формулирана и страдала от множество пороци, но не е отнесъл това, към исканията, които е приел за недопустими. По отношение на тях е прието, че те са ясни и са изначално недопустими, тъй като излижат извън подведомствеността на съда, който няма предвидена в закона възможност да задължи Прокуратурата на Република България да извърши исканите от И. К. З. действия. В този случай съдът не е длъжен да дава на страната указания за отстраняване на нередовности, каквито би трябвало да се дават когато исканията липсват или пък са неясни или непълни. В случаите когато отправените до съда искания са ясни, но са недопустими съдът следва да прекрати производството по реда на чл. 130 от ГПК, като следва да направи това при извършване на първоначалната проверка на исковата молба. В случай, че това не бъде направено пропускът може да бъзе отстранен по всяко време на производството, включително и след връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника и след подаването на отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Не е налице и предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Съдът се е произнесъл в рамките на компетентността си и в рамките, в които е бил сезиран, без да е извършвал служебно промяна на същите, както твърди И. К. З.. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като изложените от И. К. З. твърдения в тази насока предполагат извършване на проверка на начина на формиране на решаващите изводи на въззивния съд, което не може да бъде извършено на този етап от производството. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК обаче е налице когато неправилността на въззивния съдебен акт, може да бъде изведена от самия него, при обикновения му прочит с оглед на изложеното в касационната жалба, но без да се налага проверка на начина на формиране на волята на решаващия съдебен състав. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение от 16.03.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 344/2019 година, по подадената срещу него от И. К. З., частна касационна жалба с вх. № 73 090/27.08.2020 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение