Определение № 343 от 21.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1965/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД /ПИБ АД/чрез юриск. Хр. П. срещу решение № 125/11.04.2019 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, трети граждански състав по в.т.д. № 99/2019 г., потвърждаващо решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 309/2018 г., с което „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на „ДОКС-КД“ ООД сумата 20000 евро, част от общия размер на вземането от 100000 евро, представляващо неустойка по чл.31 от договор за наем от 01.09.2015 г. за неизпълнение на задължението по чл.24 от същия договор. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 предл.3-то ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. При наличие на клаузи в договор за наем, съгласно които страните уреждат други свои отношения и залагат наустоични клаузи за неизпълнение тизи други правоотношения, въз основа на какви критерии следва да бъдат направени заключенията за нищожност на тези клаузи? 2. Следва ли въззивният съд да изиска представяне на допълнителни документи от страните, в случай, че има направени твърдения за нищожност на клаузи в договора за наем, които не се отнасят до наемното правоотношение, за да може да направи обоснован извод за наличие на нищожност? 3. Действителни ли са уговорки за неустоични клаузи в договор за наем, когато същите не са свързани с наемното правоотношение? 4. Предвид наличието на нормативно установено съдържание на договора за наем, ще бъдат ли действителни други уговорки, които нямат общо с наемното правоотношение? 5. Когато наемодателя по договора за наем, продаде недвижимия имот, който се отдава под наем и има налице неустоична клауза, уговорена в негова полза именно в това му качество, има ли възможност той да търси уговорената неустойка и към кой момент следва да се преценява наличието на търсеното право? 6. Следва ли да се изследва дали от частичното неизпълнение на поето задължение, свързано с неустоична клауза е произтекла вреда за лицето, което търси неустойка и следва ли размерът на неустойката да е съобразен с причинената вреда? 7. Може ли съдът да прави заключение за липса/наличие на нищожност по уговорена сходна неустоична клауза в договора?“ Ответникът по касационната жалба – „ДОКС-КД“ ООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 предл.3-то ГПК, поради следните съображения: За да потвърди уважителното решение на ПОС по предявен частичен иск по чл.92 ал.1 изр.1-во ЗЗД от „ДОКС-КД“ ООД срещу ПИБ АД, ПАС е приел, че на 01.09.2015 г. между страните „ДОКС-КД“ ООД, М. П. Д. и С. К. Д. от една страна, като наемодатели и банката, като наемател е сключен договор за наем. По силата на договора наемодателите са предоставили на банката за временно и възмездно ползване свои недвижими имоти в [населено място], представляващи самостоятелни обекти в посочена сграда, с предназначение за банков офис срещу уговорена месечна наемна цена. В същия договор, в чл.24 банката наемател се е задължила да подаде молба до ЧСИ К. П. по изп.д. № 1210/2013 г., с която да прекрати всякакви изпълнителни действия по отношение на имоти, собственост на „ДОКС-Пропърти“ ООД и „ДОКС-КД“ ООД, както и да поиска вдигане на всички възбрани, наложени на имоти, собственост но двете дружества и тези молби следва да се депозират при ЧСИ К. П. в срок от 30 дни от подписване на договора за наем. В чл.31 от същия договор е договорено, че в случай на неизпълнение от страна на банката - наемател на задължението по чл.24 от договора в предвидения срок, поради каквато и да е била причина банката дължи на наемодателя „ДОКС-КД“ ООД неустойка в размер на 100000 евро. При безспорно установените факти по така сключения договор между страните и поети по него задължения и ПОС и ПАС са приели, че с договора, озаглавен като „договор за наем“, страните не са постигнали съгласие само по елементите на наемно правоотношение, а са уредили и други облигационни правоотношения помежду си, свързани с банков кредит, обезпечен с ипотекирани недвижими имоти, неизпълнение на кредита и образуване на изпълнителни дела във връзка с ипотекираните недвижими имоти за обезпечение на кредита. Именно във връзка с подаване на молба за прекратяване на тези изпълнителни дела и вдигане на наложени възбрани върху имоти, собственост на „ДОКС-КД“ ООД и „ДОКС-Пропърти“ ООД, за което наемателят ПИБ АД - кредитодател по банков кредит на „ДОКС-КД“ ООД, е поел задължение в договора си за наем е и спорът между страните за дължимост на уговорената неустойка в чл.31 от договора. САС е приел, че неустойката е дължима и не противоречи на добрите нрави, тъй като подадените молби от наемателя и вдигнати възбрани не са направени в уговорения 30 дневен срок след подписване на договора за наем - само една от исканите молби за вдигане на възбраната в имот собственост на „ДОКС-КД“ ООД е направено извън срока, на 05.04.2017 г. – една година и 6 месеца по-късно, другите молби са подадени в срок, който е до 01.10.2015 г. Според ПАС банката дължи неустойка на „ДОКС-КД“ ООД, независимо, че междувременно един от имотите, предмет на договора за наем, е продаден от „ДОКС-КД“ ООД на трети лица. Изложени са съображения, че принадлежността на правото на собственост върху отдадената под наем вещ е без правно значение за действителността на наемното правоотношение и че приобретателят на недвижим имот не придобива качеството на наемодател по сключен от праводателя му договор за наем. Според ПАС неустойката се дължи, независимо че уговорените молби във връзка с вдигане на възбраните от наемателя по-късно са подадени. Неустойката се дължи при допуснато неизпълнение, каквото в случая е налице от страна на банката, досежно уговорения срок и извършеното от нея впоследствие изпълнение не погасява правото да бъде получено така възникналото парично вземане. Според ПАС неустойката е форма на договорна отговорност и служи като обезщетение от вреди от неизпълнението, поради което неиз-правният длъжник не може да се освободи от последиците на своята забава, изпълнявайки впоследствие своето задължение, а дължи да обезщети своя кредитор. Според ПАС няма основание да се приеме, при така сключения договор, че в клаузата на чл.31 е предвидено дължимост на неустойка за неизпълнение на задълженията на наемателя по чл.24 единствено и само при цялостно неизпълнение на тези задълженията. Видно е, че страните са договорили дължимост на неустойката при неизпълнение от банката на задълженията й по чл.24 в указания срок, каквото неизпълнение е налице. Изложени са много подробни съображения по доказателствата във връзка със съгласуване на всяка клауза от наемния договор между страните и конкретно във връзка с поетите от банката задължения да поиска вдигане на всички възбрани, наложени по посоченото изпълнително дело върху имоти на „ДОКС-Пропърти“ ООД и на „ДОКС-КД“ ООД в срок от 30 дни от подписване на наемния договор. По възражението на банката за нищожност на клаузата за неустойка, ПАС е изложил съображения, че няма основание да се приеме противоречие на същата с добрите нрави. Посочено е, че поетите задължения в договора за наем, уреждащи и други правоотношения между страните, извън наемните такива са в рамките на договорната свобода, относно което страните не спорят. Според ПАС няма основание да се приеме, че банката е поставена в неблагоприятно положение, тъй като клаузата на чл.24 от договора несъмнено е създадена и в неин интерес, с оглед наличните между страните други правоотношения и тяхното уреждане, с което тази клауза несъмнено е свързана. Клаузата е изпълнена от банката, като единствената забава е по отношение на вдигането на възбраната само относно процесния имот, но това поведение, според ПАС не кореспондира и не обуславя нищожност на клаузата за неустойка. Изложени са още съображения за характера на неустойката и неоснователност на доводите, че не били доказани вредите за ищеца – наемодател. Разпоредбата на чл.92 ал.1 изр.1-во ЗЗД урежда обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на вредите от него, без да е нужно да се доказват. Според ПАС е установено неизпълнение на задължение от банката по чл.24 от сключения договор, поради което в нейна тежест е възникнало задължение за заплащане на неустойка по чл.31 от договора и тя дължи претендираната част от договорената сума – 20000 евро от договореното обезщетение от 100000 евро. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Така формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото не са съобразени със съображенията на ПАС, формиращи неговата решаваща воля и свързани по установените обстоятелства и факти по делото, по които страните не спорят. Въпросите изразяват само защитната теза на касатора и искане за промяна на крайния изход по спора, без да се оспорва сключения договор, уреждащ наемни, но и други облигационни отношения между страните в рамките на договорната свобода. При неоспорване на така установените отношения между страните и наличие на съгласуваност на всяка от клаузите на сключения договор, наречен наемен такъв и безспорно уреждащ и други отношения между тях, въпросите са в известен смисъл и хипотетично поставени и само във връзка със защитната теза на касатора, но не формулират нито въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3-то ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто тук не е налице. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника „ДОКС-КД“ ООД сумата 2160 лв. разноски за настоящата инстанция /пълномощно и договор за правна защита и съдействие/. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: