Определение № 60284 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1072/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

„Беркут корпорейшън“ ЕООД обжалва определение № 100580 от 21.10.2020 г. по ч.т.д. 197/20 г. Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 260170 от 29.09.2020 г. по т.д. 374/2020 г., Окръжен съд- Бургас за образувано от него исково производство, на основание чл. 130 от ГПК.

Излага съображения за нарушение на материалния закон, изразяващи се в прието в противоречие на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД липса на право за обявяване на предварителен договор в окончателен в процедура по чл. 718 от ТЗ.

Счита, че е нарушено и тълкуването на процесуалните норми, свързани с производството за пряко договаряне съгласно чл. 718 от ТЗ и правомощията на синдика, така както са определени в чл. 658 от ТЗ. Счита, че след като в правомощията на синдика е да сключи договор за продажба, то на по-голямо основание, може да се сключи и предварителен договор за продажба. Функцията на съда да даде съгласие по предложението на синдика за извършване на продажба по този ред, се отнасял към задължението на съда по администриране на производството по несъстоятелност. А в правоотношенията купувач, продавач, синдик се прилагали общите правила на ЗЗД.

Въпросът за наличието на предварителен договор бил въпрос по същество.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. При определяне на правния интерес от търсената защита следва ли да се съобрази различието между фактическия състав на сделката за осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец от тази на продажбите чрез таен и явен търг, които приключват с властнически акт на съда по несъстоятелността – постановление за възлагане?

2. Представлява ли продажбата чрез пряко договаряне по чл. 718 от ТЗ, способ за осребряване имуществото на длъжника, при който синдикът сключва договор за продажба на имуществено право от масата на несъстоятелността и за който се прилага общият облигационен правен ред, т.е. нотариален акт за недвижим имот, при който продавач по сделката е синдикът?

3. Продажбата чрез пряко договаряне, регламентирана в глава 46, включва ли следните етапи/ определяне на условията на извършване на продажбата от събранието на кредиторите, респ. от синдика, извършване на нова оценка на вещта или правото, даване на разрешение за продажбата от съда по несъстоятелността, обявяване на продажбата, провеждане на преговори с потенциални купувачи, постигане на съгласие относно предмета, страните и цената, т.е. сключване на предварителен договор, сключване на окончателен договор?

4. При уважаване на иска, съгласно чл. 362 от ГПК, съдът следва ли да постанови решение, което да замества окончателния договор, при условие, ищецът – купувач да изпълни свое поето насрещно задължение - заплащане на цената и ако той не изпълни задължението си, съдът по искане на ответника не обезсилва решението?

5. Предвид характера на специалното исково производство, по обявяване на предварителен договор за продажба за окончателен дори и да приключи с уважително решение, накърнявало ли се е имуществото на длъжника – търговец в несъстоятелност, ако купувачът не престира дължимата по договора продажна цена? С постановяване на решението, включително в частта за заплащане на цената, постига ли се целта за осребряване на имуществото на длъжника?

6. Производството по чл. 19 от ЗЗД спира ли се с откриване на производство по несъстоятелност и конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД може ли да бъде предявен срещу дружество в несъстоятелност?

7. С иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД реализира ли се преобразуващо, потестативно право, на страна в предварителния договор, който съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор и обективират ли се тези договорки относно съществените елементи на сделката в случая, когато е осъществено пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ?

Освен посочените въпроси релевира основание за допускане касационно обжалване, така както е предвидено в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност.

Моли да се отмени определението.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена на 28.04.2021 г. Съобщение с препис от определението на въззивния съд е връчено на 22.04.2021 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК.

С обжалваното определение, въззивният съд e потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. В своите мотиви Апелативен съд - Бургас, приема че е предявен иск от „Беркут корпорейшън“ ЕООД срещу „Авес 94“ АД в несъстоятелност, с твърдения, че ищецът е обявен за купувач на недвижим имот в процедура по чл. 718, ал. 1 от ТЗ. Поради внесен задатък от 213 987 лв и прието предложение от ищеца, същият твърди, че следвало да се сключи договор с нотариален акт, съобразно предвиденото в чл. 718 от ТЗ. Поради това, че бил обявен за купувач и внесъл задатък, според ищеца били осъществени елементи на предварителен договор и иска този предварителен договор да бъде обявен за окончателен. При така възприетите обстоятелства и искане на ищеца, въззивният съд е приел, че искът е недопустим. Приел е, че продажба по реда на чл. 718 от ТЗ се сключва само при осъществен сложен фактически състав от синдика, упражняващ разпоредителна власт върху имуществото на длъжника. Действията на синдика в процесния случай по чл. 718 от ТЗ не можели да бъдат охарактеризирани и квалифицирани като сключен предварителен договор за продажба на имуществото на длъжника. Приел е, че в случая, е налице съществена разлика между сключен предварителен договор и осъществени процесни действия от страна на синдика по извършване на продажба на имуществото на длъжника в рамките на несъстоятелността – докато предварителният договор имал за предмет сключване на окончателен договор, то извършените от синдика действия са част, елементи от сложната процедура по продажба на имуществото на длъжника в рамките на производство по неговата несъстоятелност, които не могат да бъдат квалифицирани като предварителен договор за продажба на имуществото. Извън правомощията на синдика, очертани в чл. 685 от ТЗ, било сключване на предварителен договор в процедура за осребряване имуществото на длъжника. Това е обусловило извод, че ищецът не разполага с правна възможност да предяви иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за сключване на окончателен договор за продажба на недвижимо имущество на длъжника „Авес 94“ АД в несъстоятелност, в рамките на процедура по продажба на това имущество при пряко договаряне съгласно чл. 718 от ТЗ.

Допускането на касационно обжалване, по отношение на определенията, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК се извършва на основание чл. 280 от ГПК. Служебно касационната инстанция може да допусне до касационно обжалване определение на съда, когато са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК. В случая, при извършената служебна проверка не се установи наличие на предвидените основания.

С оглед релевираното от касатора основание - очевидна неправилност, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че при проверка на акта, не се установява соченото основание. Липсва тълкуване в противоречие на закона, приложение на несъществуваща норма или необоснованост поради грубо нарушение на логическите правила при формиране на изводите на съда.

По отношение на поставените от касатора въпроси, настоящият съдебен състав намира, че поставените въпроси 1, 2, 3, 4 и 5 са теоретични и засягат теоретично тълкуване на нормата на чл. 718 от ТЗ и чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Те не отговарят на изискването да са общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснена нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. А именно, правните въпроси, обосноваващи общо основание за допускане касационно обжалване, следва да са включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на делото. В случая се твърди, че има обективирани факти, които според касатора могат да се приемат за съвпадане на волеизявления за сключен предварителен договор. Но това негово твърдение не е за сключен предварителен договор, още по-малко за обявен предварителен договор за окончателен, за да се поставя въпрос за осребряване имуществото на длъжника в несъстоятелност, ответник по този иск. Въпросите са свързани с предпоставките на осребряване на имущество на длъжник-обявен в несъстоятелност и предпоставките, конкретно относно способа за провеждане на преговори с пряко договаряне и сключване на договор съгласно изискванията на чл. 718 от ТЗ, както и относно изпълнението на насрещно задължение на купувача по предварителен договор, съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Правните въпроси, не съдържат разглеждани и разрешени от въззивния съд правни въпроси. А само поставят теоретични въпроси във връзка с тезата на касатора. Така те не представляват правни въпроси, разрешени от въззивния съд, обуславящи изхода на спора и не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.

Поставеният 6 въпрос не е свързан с предмета на делото. В случая няма предявен иск за сключен предварителен договор между ищеца и ответника, преди за последния да бъде открито производство по несъстоятелност, за да се преценяват предпоставките за спиране на исковото производство по иска за обявяване на предварителния договор в окончателен, при наличие на открито производство в несъстоятелност за ответника, респ. обявяване в несъстоятелност, съгласно предвиденото в чл. 637 от ТЗ. Въпросът не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Така както е поставен въпросът, би засягал предявен иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, когато ответникът, действащ чрез своите органи, преди откриване на производство по несъстоятелност е сключил предварителен договор и впоследствие поради неизпълнение на задължението му, купувачът по предварителен договор иска обявяването му в окончателен чрез предявява иска. В този смисъл, въпросът изобщо не е включен в предмета на делото, защото не се и твърди сключване на предварителен договор. Той не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на 7 въпрос, същият отново е свързан с тезата на касатора, че действията на синдика и обявения за купувач на търг по чл. 718 от ТЗ, обективират съществени елементи на предварителен договор. Но водещият мотив, за да прекрати производството по делото, на въззивният съд е, че с оглед заявените обстоятелства в исковата молба, не може да се приеме наличие на твърдение за сключен предварителен договор и синдикът няма правомощия съгласно чл. 658 от ТЗ да сключи предварителен договор, за да може да се предяви иск за обявяването му в окончателен. Въпросът представлява тезата на ищеца, че участвайки процедура по реда на чл. 718 от ГПК, плащайки задатък и обстоятелството, че е обявен за купувач, обективират предварителен договор. Въззивният съд е приел, че няма твърдение за сключен предварителен договор и не би могло да има, тъй като синдикът на основание чл. 658 от ТЗ не разполага с правомощие да сключва предварителен договор, провеждайки процедура по реда на чл. 718 от ТЗ. Въззивният съд не е разгледал въпроса, биха ли могли отделните етапи за продажба на имущество на длъжника по реда на чл. 718 от ТЗ, да обективират наличие на сключен предварителен договор. Ето защо поставеният въпрос не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Поради липса на обосноваване от касатора на общо основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, не могат да се разгледат и посочените допълнителни основания съгласно чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК.

По изложените съображения ВКС