Определение № 1498 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 376/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Емдиел" ЕООД, гр.София с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2905 от 26.10.2022 г. по гр.д.№ 4688/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски районен съд от 05.01.2022 г. по гр.д.№ 38950/ 2020 г. и по този начин по предявените от З. С. В. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 151/ 03.07.2020 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически изпълнител " и ответникът е осъден да заплати 10 091,40 лв обезщетение за оставане без работа за период 16.08.2021 г. - 15.10.2021 г. със законната лихва от 15.09.2021 г., а за разликата над 10 091,40 лв. до пълния предявен размер от 20 700,90 лв осъдителният иск е отхвърлен и е разпределена отговорността за дължимите такси и разноски по делото. Ищцата З. В. не е подала касационна жалба срещу въззивното решение, а ответникът „Емдиел" ЕООД го обжалва само в частта, в която предявените срещу него искове са уважени. При липса на съмнения по валидността на това решение, то е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът, квалифициран по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата над 10 091,40 лв. до предявения размер от 20 700,90 лв. Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправните въпроси „Липсата на мотиви в уволнителната заповед опорочава ли прекратяването на трудовото правоотношение, когато служителят е знаел правното основание за прекратяването, както и когато мотивите са посочени в друг документ, към който работодателят препраща?" и „След като служителят е добре запознат предварително с основанието и поводите, на които трудовото му правоотношение ще бъде прекратено от работодателя с предизвестие, длъжен ли е работодателят да излага подробни мотиви в заповедта за прекратяване на безвиновно основание, която има само декларативен характер?". Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил първият от тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а за втория счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна З. В. оспорва жалбата като поддържа, че поставените въпроси се отнасят до възприетата фактическа обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, т.е. касаят правилността на решението и не могат да бъдат основание за достъп до касационен контрол. Евентуално заявява, че касаторът не е обосновал наличието на допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов договор, по силата на което ищцата заемала длъжността "технически изпълнител" при ответника, при пълно работно време и основно трудово възнаграждение от 1 390 лв, съгласно допълнително споразумение от 01.06.2020 г. На 08.06.2020 г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Други мотиви или препращане към друг документ предизвестието не съдържало. На 03.07.2020 г. на ищцата била връчена заповед № 151/ 03.07.2020 г. на управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото й правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Заповедта също не съдържала други мотиви и препращане към друг документ. Така извършеното уволнение съдът намерил за незаконно, тъй като за да е законосъобразна заповедта за уволнение в нея следвало да е посочено каква е обективната пречка за изпълнение на трудовия договор от страна на работника или служителя. Мотивите на заповедта не се съдържали и в друг документ, към който тя да препращала и с който ищцата да е била запозната. В тежест на работодателят било да установи че ищцата е била наясно с фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, но доказателства в тази насока не били представени. Събраните по делото свидетелски показания, според които ищцата е била запозната устно с невъзможността да изпълнява трудовоправните си ангажименти, били без значение, защото мотивировката следвало да е обективирана в писмен документ. Освен това разпитаната по делото свидетелка била пълномощник на ответника и като такава заинтересована от изхода на производството. Достоверността на показанията й не можело да бъде проверена при липса на други доказателства. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, нито един от повдигнатите от касатора правни въпроси не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд е счел уволнението за незаконно, тъй като предизвестието, с което е извършено, не е мотивирано, не препраща към друг документ, в който такива мотиви да се съдържат, нито преди връчването му ищцата е била запозната или е била наясно с фактическите обстоятелства, които обуславят обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка за правилност в производството по чл.288 ГПК. А щом като от фактическа страна съдът е приел за установено, че ищцата не е била уведомена и не е била наясно с фактите, които обуславят наличието от нейна страна на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, е без значение дали ако тя е знаела тези факти или ако те са били посочени в друг документ, това би валидирало немотивираното писмено уволнително волеизявление. Също така без значение е питането длъжен ли е работодателят да излага подробни мотиви в заповедта за прекратяване трудовия договор, ако служителят е бил добре запознат предварително с основанието и поводите, на които трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. Този въпрос би бил релевантен само ако от фактическа страна въззивният съд бе установил, че служителят е бил добре запознат предварително с основанието и поводите, на които трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. Той обаче е направил точно противоположната фактическа констатация /че служителят въобще не е бил запознат с фактите, които според работодателя обуславят обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа/ и затова питането какви биха били последиците, ако е бил запознат, няма отношение към решаващите изводи на инстанцията по същество. По необуславящи правни въпроси касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд