Определение № 10959 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общински съвет – Златоград, представляван от председателя Е. Кръстева, чрез адв. И. Дерменджиев като пълномощник, срещу определение № 1145 от 15.08.2024 г. по административно дело № 296/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. Частният жалбоподател излага доводи за неправилно определение. Сочи, че разполага с правен интерес от търсената защита по чл.250 АПК, който обосновава с правомощията на общинския съвет по чл.8, ал.1 от ЗОСоб. и по чл.21, ал.1, т.8 и т.24 от ЗМСМА. Налице е препращане и към разпоредбата на чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България като се претендира пряката й приложимост. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за произнасяне по същество по предявеното искане. Ответниците – община Златоград и кметът на община Златоград, в представен писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на частната жалба, като считат оспореното прекратително определение за правилно. Навеждат доводи и за недопустимост на искането по чл.250 АПК като предявено от ненадлежна страна. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от страна с право на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искане от Общински съвет – Златоград, представляван от председателя Е. Кръстева, с правно основание чл.250 АПК, за прекратяване на действията на община Златоград и на кмета на общината, извършвани във връзка със строителството на обект „Благоустрояване и изграждане на парк, УПИ ХVІІІ, кв.72 на гр. Златоград“. С оспореното определение, съдът е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството по делото по съображения за недопустимост. Прието е от фактическа страна, че УПИ ХVІІІ – озеленяване, кв.72 по ПУП на гр. Златоград, за който е отреден ПИ с идентификатор 31111.35.771 по КККР, е имот – публична общинска собственост съгласно Акт № 1582/25.10.2018г.; че с разрешение за строеж № 14/31.03.2022 г. на главния архитект на община Златоград е разрешено на община Златоград да извърши строителство на обект „Благоустрояване и изграждане на парк, УПИ ХVІІІ, кв.72, гр. Златоград“ съгласно съгласуван и одобрен технически проект; че с влязло в сила решение № И 51 от 24.01.2024 г. по протокол № 8/24.01.2024 г. на Общински съвет – Златоград, на осн. чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.8, ал.2 от ЗОСоб., е наложен мораториум за три години за благоустрояване и изграждане на парк в имота, като е задължен кмета на общината да предприеме действия по промяна предназначението на терена за осъществяване на съществуващото предназначение – пазар. В искането на общинския съвет се съдържат твърдения, че строителните дейности в имота продължават, установени с приложен снимков материал. При горните фактически обстоятелства, съдът формира изводи за липса на правен интерес за искателя от търсената защита по чл.250 от АПК. Сочи, че Общински съвет – Златоград не е адресат на оспорените действия, които не засягат пряко и непосредствено правната му сфера, а решението за налагане на мораториум по отношение на разрешеното строителство не установява безусловно правото му по чл.250 АПК. Изложени са доводи и за недоказаност на неоснователни действия на ответниците. Оспореното определение е неправилно. В противоречие с доказателствата по делото и със закона, първостепенният съд е прекратил производството по делото. Решаващите изводи за липса на правен интерес за искателя са необосновани и неправилни. Наличието на пряк и личен правен интерес е задължителното законово условие за възникване и законосъобразно упражняване на правото на жалба срещу административен акт, както и за търсената защита по чл.250 АПК. Поради това съдът винаги дължи преценка за съществуването на правен интерес, като тази преценка следва да бъде извършена въз основа на конкретните обстоятелства по делото. В оспореното определение такава конкретна преценка липсва, с оглед изложените в искането факти за засягане на имот, публична общинска собственост, правото за управление и разпореждане с който законодателят възлага на общинския съвет. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗОСоб., придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. В този смисъл е и разпоредбата на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, които съдът не е обсъждал при постановяване на оспореното определение. Действително, общинският съвет не е адресат на процесните действия на ответниците, но в случая същият търси защита в качеството си на орган на местното самоуправление, осъществяващ правата на собственик на имота, засегнат от сочените фактически действия, с което установява наличието на пряк и непосредствен правен интерес от предявеното искане. Правният интерес в случая е обусловен и от задълженията на общинския съвет да упражнява текущ и последващ контрол върху изпълнението на приетите от него актове, предвиден с разпоредбата на чл.21, ал.1, т. 24 от ЗМСМА. В случая предмет на контролните правомощия е решение № И 51 от 24.01.2024 г. по протокол № 8/24.01.2024 г. на Общински съвет – Златоград, с което е наложен мораториум за благоустрояването и изграждането на парк в процесния имот, а констатациите за неизпълнението му чрез извършване на строително-монтажни дейности, е породило нуждата от търсената защита по реда и на основанията по чл.250 АПК. Преценката за това дали фактическите действия са неоснователни е такава по съществото на спора и е дължима след връщане на делото на административния съд, поради което касационната инстанция не проверява правилността на мотивите в обжалваното определение в тази им част. Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита оспореното определение за неправилно и го отменя като връща делото за продължаване на съдопроизводствени действия по предявеното искане. За пълнота и във връзка с наведените оплаквания в отговора по частната жалба, следва да се отбележи, за искането е подадено от надлежна страна. Неоснователно е възражението за липса на правосубектност на общинския съвет, който няма качеството на юридическо лице. Изводът, който следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.250 АПК е, че носител на правото на защита е всеки, който има правен интерес, което означава всеки частноправен или публичноправен субект, снабден с правен интерес, в това число и административен орган, какъвто е общинският съвет. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение