Определение № 3499 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2442/2025 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9857/23.06.2025 г. по регистъра на Окръжен съд – Благоевград, подадена от Териториално поделение „Държавно горско стопанство Петрич“ с Булстат/ЕИК 2016275060054 чрез юрк. М. за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение № 251/15.05.2025 г. по гр. д. № 391/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което са уважени искове за защита срещу незаконно уволнение – по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ като е признато уволнението на ищцата С. Р. Д. – П. за незаконно и е отменено; ищцата е възстановена на предишната работа и й е присъдено обезщетение за принудителна безработица в размер на 1 507 лв. за времето от 15.10.2024 г. до 14.11.2024 г. Касационна жалба срещу възивното решение е подадена на 23.06.2025 г. (понеделник), т.е. в едномесечния срок по чл. 283 ГПК, считано от 22.05.2025 г. (съобразно указаното в диспозитива на обжалваното решение), при съобразяване с правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК. Внесена е дължимата държавна такса (от 30 лв.) по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С молбата за спиране е поискано размерът на обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК да се определи от съда. С разпореждане от 26.06.2025 г. по настоящото дело е определена сумата от 1510 лв. като гаранция за спиране изпълнението на въззивното решение в частта на произнасяне по осъдителния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ (обезщетение за оставане без работа поради уволнението). Сумата е внесена своевременно от молителя по специалната сметка за вещи лица, свидетели и обезпечения, гаранции на ВКС и наличието й по тази сметка към настоящата дата – 03.07.2025 г., е надлежно удостоверено от счетоводството на ВКС. Предвид на изложеното, в посочената му част искането за спиране, по чл. 282, ал. 2 ГПК, на изпълнението на обжалваното въззивно решение, е основателно и ще следва да се уважи, тъй като са налице предпоставките на визираната разпоредба - подадена в срок касационна жалба срещу подлежащо на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решение по въззивно дело и надлежно внесено обезпечение. В останалата част – касаеща спиране изпълнението на решението на въззивния съд в частта на уважените конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ - за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа, искането по чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат само невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, но не и решенията по установителни и конститутивни искове, които не се ползват с изпълнителна сила. Като постановено по конститутивни искове, въззивното решение в разглежданата му част не подлежи на принудително изпълнение и не е от категорията съдебни актове по отношение, на които е приложима процедурата по чл. 282, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. o.,